„Добре е да учиш онзи, който слуша.“

До Потопа и по-късно.

В духа на лансираната теория за Всемирния потоп в Черно море наличието на Варненския и Дуранкулашкия некропол е важна предпоставка за изграждането на цялостна концепция за съществуването на високоразвита цивилизация до Потопа и нейната по-късна миграция.
Дългогодишните изследвания на старите потопени брегове на Черно море и дълбоководните сапропелни утайки, които са резултат на геологическа катастрофа, позволиха да се получат данни за абсолютната възраст на събитието. От контурите на старите брегове и съпоставката им със съвременните, се вижда, че те отстоят от находищата на Варненския и Дуранкулашкия некропол на 50–70 км източно. Очевидно е, че останките върху по-голямата част от територията на съществувалата по онова време цивилизация днес се намират на шелфа погребани под дебел слой тиня. Естествено е да се приеме, че както днес, така и в миналото по-голяма част от населението се е концентрирало покрай бреговете на моретата и океаните. Това му е осигурявало поминък, транспорт, търговски връзки и икономически разцвет.
Основният въпрос е за възрастта на събитието, довело до катастрофални последици за крайбрежието и за съдбата на съществувалата дотогава цивилизация. Многобройните абсолютни датировки, провеждани върху утайки и организмови останки по радио въглеродния метод (14С), показват, че Потопът е станал преди 7600 години. С най-висока степен на достоверност следва да се приемат анализите върху долнището на сапропелните утайки.
Върху карбонатните утайки, формирани в условията на сладководно море-езеро, залягат органогенни планктонни утайки – сапропелите. Именно на този контакт, който фиксира началото на Потопа, е определена възраст 8000–7600 години. Тя до голяма степен съвпада с датировките на праисторическата цивилизация от крайбрежието – 5270 г. пр.Хр. Близки по стойности са и определенията за абсолютна възраст по 14С върху молюскови съобщества от мytilus galloprovincialis и мonodaсna caspia, които проникват в Черно море след Потопа и са на възраст 8000–6800 г. На шелфа, който е бил арена на драматични събития вследствие на Потопа, определенията по 14С върху черупките на Dreissena rostriformis distincta, варират в границите от 11000 до 9000 години. Последните данни вероятно са завишени поради размиването на утайките на шелфа, което ни дава основание да приемем като по-достоверни за начало на Потопа определенията върху долнището на сапропелите, а именно – 8000–7600 г.
Вече стана дума за мащабите на събитието, наречено Потоп, и за последствията от него върху крайбрежието и съществувалата по онова време цивилизация. Пасторалната картина на спокойно плискащите се вълни и ежедневния трудов ритъм е нарушена. Върху тогавашното крайбрежие с неотразима сила се стоварва “божия гняв”. През босфорския праг нахлуват океанските води. Само за едно денонощие нивото на Черно море се повишава с 10–15 см, а брегът отстъпва към сушата с 1 км. Настъпващите вълни помитат всичко по своя път. За около месец старите брегове са изцяло потопени, а оцелялото население търси спасение навътре към сушата. Потопът продължава до изравняване на равнищата на Черно и Средиземно море, след което Черно море бавно напредва към сушата, за да получи днес съвременните си очертания.
За съжаление подводните археологически проучвания се провеждат най-вече в прибрежната част на шелфа, където се разкриват главно останки от Античността.
Съвременният шелф, както вече беше изтъкнато, е разделен на три области, които се отличават по характера на релефа и темповете на съвременна седиментация, а именно: прибрежна, централна и периферна. Прибрежната област се разполага непосредствено от брега до дълбочини 20–50 м. Именно тук с методите на подводната археология се провеждат проучвания на цивилизациите главно от римско време. Централната област на шелфа се отличава с изключително високи темпове на седиментация и дебелината на утайките достига до 30–40 м. Това затруднява извънредно много подводната работа на археолозите. Външната, или периферна област на шелфа, където се фиксират древните брегове на Черно море, е изключително благоприятен обект за подводни археологически работи. Тук дебелината на утайките е 10–15 см, в някои случаи те изобщо липсват и на дъното се разкриват плажови пясъци. На сеизмоакустичните записи на периферната шелфова област се фиксират 2–3 вала, които представляват потопени дюнни образувания или брегови барове. Още в края на 80-те години на миналия век, след като бяха диагностицирани старите брегове на басейна, се допускаше, че именно тук са живели нашите предци. От това време са и усилията за намиране на останки от древни селища в района на старите брегове на Черно море.
От времето на Потопа са изминали почти осем хилядолетия. Или иначе казано, изминали са жизнения си път около 320 поколения при средна продължителност на живота 40–50 години. Преди Потопа хората от неолита са обитавали не само днешното крайбрежие, но и онази част от дъното на морето, наречена шелф, която по онова време била суша. Тя представлявала низина, прорязвана от многобройни реки, които се вливали в тогавашното черноморско езеро. Не само благоприятните климатични условия са били фактори за културен разцвет. Този район е бил богат на полезни изкопаеми, особено на медни руди – суровина за изработка на медни сечива и златни украшения. Изследванията на металите показват, че те имат местен произход.
Далеч от арената на големите климатични трусове черноморското езеро е било оазис на благоденствието. Благоприятният климат, плодородните долини, богатите на риба езерни и речни води са били важна предпоставка за разцвета на човешката цивилизация, т.е. човекът не е бил само търсач на храна, а е опитомявал животни и е облагородявал растения. Разглеждайки останките от неолитни селища и гробници по днешното крайбрежие, неволно се стига до възторг от строителните умения на древните майстори.
Само един поглед върху картата на култура Хаманджия най-важните неолитни и енеолитни селища е достатъчен да ни убеди в значителната концентрация на населението по нашите земи.