// Вие четете...

Съдба ли е морето

Доказателства за антибългарска политика.

„Ако искаш мир, готви се за война.“

В началото на 2006 г. министърът на отбраната съобщава няколко новини. Първата е, че въпреки протестите на целия български народ авиобаза „Безмер“ и полигон „Ново село“ са определени за съвместно използване с американските въоръжени сили (прословутите американски бази, срещу които застава целият народ). Втората е, че към 2015 г. военнослужещите трябва да наброяват 36 000. И третата е, че МО гледа с голямо внимание на социалната страна на професионализацията, тъй като имало картотекирани над 15 000 нуждаещи се от жилища. Дори само тези три правителствени решения са достатъчни, за да покажат цялото лицемерие и антибългарска политика на управляващите!

Правителството на тройната коалиция се отчита за изминалата 2005 година по следния начин: Учебните бази във Велико Търново и Шумен минават в подчинение на Националния военен университет. Сдадени са 9 войскови обекта, преподчинени са 18. (бел.ред. – това води до опразване на военни имоти). През тази година продължава изпълнението на „План 2015″ в частта му за 2006 г. – за организационното изграждане на Сухопътните войски. Предстои разформирането на трите командвания и три батальона. Ще се реорганизират Главният щаб, командването на Силите за специални операции, батальонът за обслужване, топогеодезичната част, управленията на карловската и казанлъшката механизирана бригада, на 2-ра лекопехотна бригада, бригадата Специални сили и други подразделения. Преподчиняват се всички поделения от командванията. Предислоцират се самоходен дивизион и щабни подразделения от Карлово в Казанлък, а други в Плевен и Шумен.

През 2006 г. става ясно, че в държавата има около 100 000 тона „излишни“ боеприпаси. Според официални документи това са били около 60% от боеприпасите в армията. Странно е, че след като на година са се отделяли по 5-6 млн. лв. само за тяхната охрана, в същото време се сключват безумни договори за закупуване на ненужна техника. Това може да говори само за едно – целенасочено унищожаване на армията!

За да стартира „Национална програма за утилизация и унищожаване на излишните бойни припаси на територията на Република България“, са необходими около 25 млн. лв., но в бюджета на МО няма предвидени пари за това. За осъществяването на цялата програма пък са нужни около 90 милиона лева. Програмата е един от 11-те приоритетни проекта на МО за „модернизация“ на войската.

Официалната версия на поредните предатели, съсипващи Българската армия и национален суверенитет е, че това са боеприпаси, произведени преди 40-50 и повече години, пазени десетилетия в хранилища и с течение на времето са настъпили необратими физико-химически изменения на техните елементи. Към излишните боеприпаси спадат и такива, които са с напълно запазени характеристики, тоест годни за бойно използване, но системите, за които са предназначени, са снети от въоръжение. Имат се предвид артилерийски, противотанкови, танкови, зенитни и други оръжейни системи, които са физически и морално остарели и тяхната модернизация е нецелесъобразна от тактическа и икономическа гледна точка. Тук отново започват да говорят псевдоекспертите, които унищожиха цялата войска и техника под предлога за морално остаряване. За тях пак ще кажем – и морално остарелите танкове могат да поразяват!

Боеприпаси, останали след „взривна утилизация“.

Към категорията на излишните бойни припаси спадат и тези, които се намират във фирмите на отбранителната промишленост, но дълго време не са намерили търговска или практическа реализация. Престояването дори на старите боеприпаси обаче е опасно. Въпреки че военните складове се намират на километри от населени места, те могат да се самовзривят, както се случи в Челопечене през 2008-а и на Петолъчката тази година. Случайно възникнал пожар може да доведе до взривяване не само на отделен боеприпас или хранилище, но и на цял складов район. Взривяването на излишни бойни припаси води, както видяхме до човешки жертви, материални загуби и до екологична катастрофа за дадения район.

А дали пък не са били планирани тези взривове, за да ускорят процеса на унищожаване на боеприпасите под натиск на общественото мнение и услужливите медии?

Ето какво казва един челопеченски дядо в бързо укрито от публиката интервю: „Ами, че то тука е като магазин! Който иска нещо – идва и си купува от пазачите! То за 200-300 лева стои ли се цяла нощ!“ Това може да се окаже поредна следа във версията за умишлен палеж – в крайна сметка – как ще се отчетат липсващите боеприпаси, дайте да ги взривим, пък който крал – крал! На 6 юни 2012 г. се взриви военен склад край Петолъчката.

Поради препълването на складовите районни, част от излишните бойни припаси се съхранявали и на открити площадки. Това обстоятелство увеличавало според „експертите“ вероятността за не санкциониран достъп до тях от злонамерени хора, включително и терористи. Налице била потенциална възможност не само за кражба, но и за съзнателно предизвикване на пожар, взривяване и други терористични актове. Все неща, за които явно „глупавите военни“ в изминалите години на преход явно не са се сещали, а и явно е нямало проблеми с опазването на боеприпасите, но антибългаризмът не знае граници!

Според експерти от МО излишните 100 хил. тона муниции ще се унищожават за 10 години, тоест по 10 000 т. годишно в бъдещия национален център за утилизация. От разчетените за строителството му 9,850 млн. евро, 950 хил. евро са предвидени за икономически анализ инвестиционен проект и бизнесплан, 5,1 млн. евро струват модерното екологично оборудване, ноу-хау и трансферът на технологии. Други 600 хил. евро са нужни за специализиран транспорт. За ремонт на съществуващите и строеж на нови халета в завода в Костенец, където ще се извърши унищожаването, са предвидени 1,2 млн. евро. Монтажът на оборудването и пускът на центъра струва 1 млн. евро, а обучението на персонала – други 400 хил. евро. Е, отново парите са като вестници – нищо не значещи хартийки. На всичкото отгоре се оказва, че за периода 2011-2014 г. се заделят 114 млн. лв. за утилизация… Каква бездънна яма!…

Конституционните задължения на въоръжените ни сили.

С приближаването на заветната дата 01.01.2008 година, когато няма да има вече наборни военнослужещи (благодарение на бързащите предатели-политици това става две години преди официалния срок – 2010), започват да излизат много проблеми, свързани с войската и опазването на националната сигурност. По-важно за страната ни обаче е как въоръжените сили ще изпълняват конституционните си задължения.

Според ЗОВС „отбраната е част от националната сигурност и представлява система от дейности за укрепване на мира и сигурността, за запазване на националните ценности и за поддържане на въоръжените сили, икономиката и населението в готовност за действия, както и за действия в условия на кризи и във време на война.“

Те трябва да защитават населението от природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания. Като се посочва, че освен държавните органи, това е задължение и на гражданите. Изобщо има доста работа за въоръжените сили. Ако обаче все още не е приключила професионализацията на армията, а в същото време отпадне задължителната мобилизация и хората от новите поколения не знаят как да действат при бедствия и аварии, какво ще се случи? Какво ще се случи, ако ни връхлетят големи беди? Кой може да организира мащабни евакуации при разпадналата се система? Да, армията ни ще става все по-компактна и добре действаща, но тя ще изпълнява основно други задачи – извън територията на страната, нали такъв е планът?!

Как новият Голям брат ни продава самолети.

На 1 март 2006 министърът на отбраната Веселин Близнаков и заместник генералният директор на руската самолетостроителна корпорация „МиГ“ Сергей Цивильов подписват договор за ремонт на самолетите МиГ-29 за нуждите на ВВС. Става дума за ремонт на 18 изтребителя, от които 4 учебни, на обща стойност 48 милиона долара. МиГ-29 са необходими за изпълнение на задачата по Air policing.

В същото време правителството на САЩ предлага на българското правителство три варианта за закупуване на боен изтребител Р-18 „Супер Хорнет“. Предложени са следните варианти: Първият – покупка на 16 броя нови Р-18 заедно с 12 употребявани учебно-бойни самолета Р-5; вторият – 12 употребявани Р-18 и 12 употребявани Р-5; и третият – 12 употребявани Р-18 без комбинация с Р-5. („По неофициална информация САЩ са дали оферта за 8 изтребителя Ф-16/блок 50-52 и за 8 Ф-18 „Супер хорнет“. За Ф-16 американците искат 1,3 млрд. долара, а за Ф-18 – 1,85 млрд. долара.“

В. „Труд“ от 25.05.2011 г.) Какви са изводите – или купувате много скъпи нови самолети и се заробвате с поредния непосилен дълг, или купувате полуразпадащи се самолети. Интересно отношение на съюзник и нов по-голям брат…

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар