„Който злослови с вас, ще злослови и за вас. Не искаш ли да чуеш лоша дума, не я произнасяй.“

Девета Божия заповед.

Не лъжесвидетелствай против ближния си. Деветата Божия заповед забранява лъжесвидетелството срещу ближния, а също така и всяка лъжа. Под лъжесвидетелство се разбира: – 1. Лъжесвидетелство в съда, когато срещу някого дават донос, оплакване или лъжливо показание; – 2. Лъжесвидетелство извън съда, когато някого клеветят задочно или пред самия него го порицават несправедливо.
Евангелието не позволява да съдим за действителните пороци или недостатъци на ближните, ако не ни е задължение да ги изобличаваме, поправяйки ги с пример на кротост. „Не съдете, за да не бъдете съдени”. Лъжа с която имаме намерение да вредим на ближния не се позволява, защото тя противоречи на любовта и уважението към ближния и е недостойна за човека, особено за християнина като създаден за истина и любов. „Като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си, понеже сме членове един другиму”.
За да избягваме греховете против тази заповед трябва да спазваме както е казано „Трябва да се обуздава езикът. Който обича живота и иска да види добри дни, нека държи езика си от зло и устата си от говорене коварни думи”. „Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно”.
Да обуздаем езика си ще рече да се въздържаме от лоши и лукави думи с които оскърбяваме, унищожаваме, злепоставяме нашите ближни, и да изричаме неверни и неточни изрази по отношение на тях.
Десета Божия заповед.
Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито никакъв негов добитък – нищо, което е на ближния ти. Десетата Божия заповед забранява желанията и пряко свързаните с тях помисли, които противоречат на любовта към ближния.
Забраняват се не само злите дела, но и недобрите желания и помисли, защото:
Първо, когато в душата има недобри желания и помисли, тя става нечиста пред Бога и недостойна за Него, както казва Соломон „Помислите на лошавите са гнусота пред Господа”. Поради това трябва да се очистваме от вътрешната нечистота, както ни учи апостолът „Нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий”.
Второ, за да предотвратяваме греховни дела трябва да потъпкваме в себе си греховните желания и помисли, от които като от семена се раждат греховните дела, както е казано „От сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули”. „Всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот: след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт”.
Сквернота на плътта, това са тежките плътски грехове, като преяждане, пиянство, блудство и др. Сквернота на духа са греховните мисли, чувства и желания, като самолюбие, гордост, завист и др.
Чрез заповедта се забранява да не пожелаваме нищо, което е на ближния, тоест завистта. С думите „не пожелавай жената на ближния си” се забранява сладострастните мисли и желания, или вътрешното прелюбодеяние. А с думите „не пожелавай дома на ближния си; нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито никакъв негов добитък – нищо, което е на ближния ти”.
Във връзка с тези забрани тази заповед изисква от нас следните задължения:
1. Да пазим чистотата на сърцето си.
2. Да бъдем доволни от своя жребий в живота, отреден ни от Господа.
За очистване на сърцето е необходимо особено честото и усърдно призоваване на името на нашия Господ Исус Христос, което означава, в изпълнение на думите на апостол Павел „Непрестанно се молете”, а светите отци съветват християните с пламенна вяра, сърдечна топлина и съкрушен дух да повтарят в ума си думите на Исусовата молитва „Господи Исусе Христе, Сине Божий, помилуй мен грешния”.