„Знанието е като съкровище, което навсякъде следва онзи, който го притежава.“

Движение по азимут и обход на препятствия.

Същността на движението по азимут се заключава в удържането на местността на зададено направление и разстояние. Направлението на движение се удържа с помощта на компас; разстоянието се измерва с крачки или по километраж.
Данните, необходими за движение по азимут (магнитните азимути имат направления между точките на завиване по маршрута и разстояния между тях), се определят по крупно мащабни карти.
Подготовката на данни за движение по азимут включва изучаването на местността по карта, избира се маршрута и ориентирите по него, определяне на магнитните азимути по направленията и разстоянията между избраните ориентири, оформяне на данните на карта или съставяне на схема (таблица) на движението.
При изучаване на местността се оценява нейната проходимост, маскировъчните и защитните й свойства, определят се трудно проходимите и непроходимите препятствия и пътищата за тяхното обхождане.
Начертаването на маршрута зависи от характера на местността, наличието на ориентири, и условията на предстоящото движение. Главното е да се избере маршрут, позволяващ бързо и скрито излизане до назначения пункт (обект).
Маршрутът се избира по такъв разчет, че той да има минимално количество завой (чупки). Точките на завиване по маршрута се избират при ориентирите, които могат лесно да бъдат опознати на местността (кулообразни постройки, кръстовища, мостове, надлези, геодезични знаци).
Разстоянията между ориентирите при движение по маршрут през деня пеша не трябва да превишават 1 – 2 км, а при движение с превозно средство и удържане на направлението на движение трябва да е от порядъка 6 – 10 км. За движение през нощта ориентирите по маршрута се определят доста по-често.
За осигуряване на скритост на движението, маршрутът се избира по долини, масивна растителност и други обекти, осигуряващи маскировка на движението. Необходимо е да се избягва придвижване по гребените на възвишенията и открити участъци.
Избирането на ориентири на картата се обграждат с кръгчета и се съединяват с прави линии. Линиите от маршрута, които не пресичат вертикална линия от координатната мрежа е полезно да се продължат до пресичането им, така че да има възможност за измерване на дирекционни ъгли. Дирекционните ъгли се измерват с помощта на транспортир с точност 1 – 2º. Измерените дирекционни ъгли на направленията се привеждат в магнитни азимути.
Разстоянията между ориентирите се измерват с помощта на пергел и линеен мащаб. Ако маршрута е набелязан по хълмиста (планинска) местност, то в измерените по картата разстояния се въвежда поправка за релефа.
Определените значения на магнитните азимути и разстояния щателно се проверяват, тъй като груба грешка в измерен азимут или разстояние ще доведе до отклонение от набелязания маршрут и в крайна сметка до загубата на ориентировка.

Обход на препятствия. При движение по азимут могат да се срещнат както естествени, така и изкуствени препятствия, които по-лесно могат да бъдат заобиколени, отколкото преодолени. Порядъкът на обхода зависи от ширината и характера на препятствието. Ако противоположната страна на препятствието се вижда, то в точка А (рис. 9.14, а) се записват количеството преминати двойка крачки. След това на противоположната страна на препятствието по направлението на движение се набелязва някакъв ориентир (точка В), определя се до него разстоянието и се прибавя към дължината на преминатия път. След това се обхожда препятствието по неговата граница. В точка В по компаса се определя нужното направление и се продължава движението към поредната точка на завиване по маршрута.

В някои случаи набелязания зад препятствието ориентир (точка В) трудно се опознава при подхождането до него. За да се проконтролира правилността на изход до ориентира, в точка А се поставя някакъв белег, например, поставя се веха или се прави отметка на дърво. При излизане в точка В се определя обратния магнитен азимут към точка А, който се отличава от зададеното направление на 180º. Визирайки към точка А с обратния азимут и убеждавайки се, че това направление точно съвпада с направлението към точката, движението по набелязания маршрут може да продължи.
Ако противоположната страна на препятствието не се вижда, то при изхода в точка А (рис. 9.14, б), местността се изучава и се набелязват посоките, по които лесно може да се обходи препятствието. След това по компаса се определят азимутите на направленията по границите на препятствието (320º) и движението може да започне, водейки сметка за преминатия път в крачки. При това строго трябва да се удържа праволинейността на движение. По границата на препятствието в точка В движението се спира и се определя направлението на движение по азимут, съответстващ на основното направление на маршрута (50º). И така до точка Д, като при нея се определя азимутът по основното направление на движение към предварително определената точка за завиване по маршрута.
За да се избегне загубата на ориентировка заради неточно измерване на разстоянието, в точките на завои (поворот) трябва да се избират добре видими от далеко ориентири.