// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Движение и разселване на славянските народи.

„Тръгнал ли си на път – гледай напред.“

Различия между източните и южните славяни. Изключително значение биха имали и някои антропологически отлики, които биха могли да се установят между двата славянски клона. За съжаление най-древните славянски черепи се отнасят едва към X век, когато славяните под въздействие на християнството изоставят постепенно погребалния обред чрез трупоизгаряне и минават към трупополагане. Все пак това е твърде ранен период и от антропологическа гледна точка съвсем близък до епохата на разселването. Затова мнението на антрополозите има за нас в случая първостепенно значение.

Според съветската антроположка М. Великанова „мнозинството антропологически типове са общи за различните славянски групи (източни, западни и южни)”. Оттук следва, че „на фона на голямото въобще еднообразие на антропологическия състав на средновековните славяни дори малките различия, ако те разкриват някаква закономерност в разпределението, заслужават безусловно да бъдат отбелязани”. Такова различие М. Великанова установява преди всичко в носовия показател на трите групи славяни (табл. 8).

Таблица 8

„Всичките три признака показват определена последователност на техните изменения от северно европейските германски групи през южните и западните славяни към източните. Източните славяни и германците се намират на противоположните полюси на изразността на признаците, а южните и западните заемат промеждутъчно положение, достатъчно определено, отклонявайки се от източно славянските групи и северно европейския тип. Различията между западните и южните славяни са по-малко значителни”.

Друг признак, който отделя източните славяни от западните и южните, са различията в напречния и надлъжен диаметър на черепа: „Черепите на източните славяни се оказват най-малки”.

Таблица 10

Интересно е да се отбележи, че и по двата белега (от табл. 8 и 10) южните и западните славяни се доближават чувствително един към друг. Тези наблюдения имат голямо значение, защото:

1. Антропологическите различия между източните и южните славяни не могат да се обяснят само със смесването на южните славяни със завареното население на Балканския полуостров и на прабългарското влияние.

2. Следователно отличията на тази диференциация трябва да търсим преди всичко в една чиста славянска среда, може би още в епохата на разселването.

3. Че българите през X—XI век (с каквито материали работи М. Великанова) са преди всичко славяни.

Интересно е да се отбележи, че горно днестровската антропологическа серия се отнася според М. Великанова предимно към западно славянската област — ние бихме до уточнили: към южно славянската: „Всички три показателя на лицевите пропорции се отклоняват максимално в западно славянска страна и лежат по същество извън източно славянските предели на колебания на тези признаци”.

С това не се ли потвърждава отново сведението на Йордан, че границата между източните и южните славяни минава по река Днестър? Но това идва да ни подскаже, че територията западно от Днестър до X век е била българска не само в политическо, но и в етническо и културно отношение.

Генезис на славянските народи. Съпоставяйки изводите на различните научни дисциплини, които разкриват целостта на този единен процес, ние постепенно достигаме до разрешаването на изключително важния проблем за генезиса на славянските народи и техните най-ранни взаимоотношения, по-специално на руския и българския. Тук първостепенно значение имат самосъзнанието и данните на езика и антропологията, без да подценяваме значението на останалите страни на този процес.

От сведенията на византийските автори от VI век става ясно, че през този период съзнанието за етническата (а не племенна) обособеност между анти и склавини е ярко изразена и че тя има много по-древен произход (по отношение на VI век), отколкото бихме могли да предположим на пръв поглед. Йордан говори за анти и за антско политическо обединение още през IV век. От само себе си се разбира, че същото може да се отнесе и за склавините. По всичко личи, че антите и склавините пред лицето на византийската плячка и византийското наследство често са враждували помежду си и понякога са се съюзявали с други народи (склавините с аварите, антите с византийците) отколкото помежду си.

Данните на езика ни отвеждат още по-далече. Ние нямаме основание да се съмняваме в изводите на повечето езиковеди, изградени с голяма прецизност и предпазливост, че праславянските диалекти, послужили за основа на по-късните славянски езици, се формират в самото начало на I хилядолетие от н.е. Но като се има предвид, че езиковедите работят по необходимост с много по-късен и оскъден лингвистичен материал, и че оформянето на тези трайни диалекти е по-късен продукт на етническата диференциация, то не е ли ясно, че етническата консолидация на отделните славянски групи е станало още в славянската прародина, преди славянското разселване или в самото му начало. Нещо повече: една от причините за самото разселване, ако не и най-важната, е именно етническото разделение, обособяването и укрепването на отделните групи в икономическо и политическо отношение, възникването на противоречия между тях от икономическо и политическо естество. Свидетелствата на някои други народи ни дават право да говорим за това.

В това ни убеждава и самата логика на славянското разселване. Движението на славяните не се е извършвало като някакво безцелно разливане на една аморфна, неорганизирана среда, а е разселване на обособени народи, появили се от самото начало със свои етнически (не племенни) названия — чехи, словаци, хървати, сърби, склавини (български славяни), анти и др. Тези народи се разселват на запад, юг и изток ветрилообразно около славянската прародина, като чели по някакъв предварително замислен план. И там, където този „план” на движение се нарушава, се появяват враждите, стълкновенията, войните, така характерни за примитивните народи на този стадий на развитие.

Голяма роля за формирането и укрепването на тези етнически групи, за тяхната жилавост и устойчивост през този ранен стадий на развитие играят законите на родово общинния строй, които обикновено не се вземат предвид. Това са закони, които държат здраво отделния индивид към неговия род, племе, етническа група и правят от него пълноправен член на обществото; и извън които той е див звяр в пустинята или роб у чуждо племенниците. Тези закони спояват и държат здраво целостта на отделните етнически групи в тяхното движение в една или друга страна и ги разграничават или противопоставят една на друга.

Такава е логиката на движението и разселването на отделните славянски народи, оформили се още в своята славянска прародина още в самото начало на I хилядолетие от н.е. (ако не и по-рано) със свое собствено самосъзнание, народностно име и диалект. Това движение към по-цивилизовани страни скоро довежда до първите антропологически отличия, нови особености в областта на материалната култура и мировозрението.

Можем само да съжаляваме, че най-интересните страници от историята на българо-руската взаимност от този ранен период ще останат може би завинаги затворени за нас.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар