„Само чудото няма край.“

Дали е истина или е фантастика?

Според Теорията за кухата Земя планетата ни е кухо тяло с по-голямо или по-малко празно пространство в центъра, което е населено и е достъпно през два прохода – на Северния и на Южния полюс. Съгласно нея Земята е организъм (подобен на клетка), в центъра на който има ядро – вид централно Слънце – така поне твърдят хора, които казват, че са били там.
Самата Земя дишала, при което полюсите се отваряли и затваряли. Различни ескимоски племена са убедени, когато са разпитвани от полярни изследователи за произхода си, че произхождат от Земята, където Слънцето никога не залязва, и сочат към Северния полюс. Полярните изследователи Скот, Пиъри, Амундсен, Нансен и Бърд също са единодушни, че на 77 градуса ширина става по-топло, че човек внезапно се оказва в сладководно море и всички в даден момент са виждали едновременно две Слънца. В прочутия си дневник адмирал Бърд дори твърди, че е достигнал някакъв златен град, където се срещнал с тамошния цар и прадревен народ, който го посрещнал приятелски.
Тук няма да се спираме подробно на Теорията за кухата Земя. Факт е обаче, че нашата планета е прорязана от архаични тунели, които някога са били обитаеми и в които бяха намерени различни машини и артефакти. Аз самият съм попадал в такъв тунел, разказва Ян ван Хелсинг, който вероятно води към големи подземни градове, и не е изключено някои от тях все още да са обитавани от древни цивилизации. В Централна Америка интервюирах мъж, който е имал достъп до тези „населени“ градове и той ми разказа някои интересни неща за техните жители.
През 1989 г. преживях нещо забележително. По онова време се намирах в Седона, Аризона, много хубаво градче, оградено от червени скали, което е на два часа път с кола от Финикс. Там е не само меката на интересуващите се от спиритуализъм хора в САЩ, но същевременно и мястото, където средно статистически живеят най-много милионери или поне имат свое жилище.
На западния край на Седона се намира Бойнтън Кениън. За него има следната история, която чух от един лечител на племето Лакота Сиукс, когато изпълнявахме церемония в съседната долина. Той ми разказа за времето, когато индианците са гонени от белите. Един генерал и войниците му преследвали група индианци и ги изтласкали в Бойнтън Кениън. Тъй като каньонът е задънена улица, генералът мислел, че те няма къде да избягат. Когато по-късно настъпил с хората си към долината обаче, се оказало, че няма нито един индианец.
Лечителят каза, че в Бойнтън Кениън имало вход на тунел, който отвеждал под земята на Калифорния – тоест около три хиляди мили нататък.
Този тунел не бил построен от местните, а от друга цивилизация и е много стар; на индианците е забранено да се докосват до предметите, намиращи се там, камоли да ги присвояват.
Това, което за тях било „сакрално“, обаче не се оказало пречка за американските военни. Днес в Бойнтън Кениън има курорт с тенис-игрище. От любопитство, един ден заминах за там с две мои приятелки. Покатерихме се над мястото, но бяхме изгонени от служител на игрището. Няколко дена по-късно отново намерих същия човек и се заговорихме. Когато научи, че съм германец, ми каза, че и неговите дядо и баба са преселници от Германия и постепенно се отвори. Бъбрихме си за какви ли не незначителни неща, докато най-сетне аз заговорих за Бойнтън Кениън. Той сподели, че там ставали странни неща. Били открили някакъв тунел, който е толкова голям, че в него влизали камиони. Те изнесли от там някакво съоръжение. В местността били забелязвани много НЛО, а той самият видял летяща чиния, която, според него, потънала в центъра на планината, но това станало малко по-далеч, към Бел Рок.
Нощно време, когато излизал да патрулира, чувал странни отчетливи звуци под земята, които приличали на работа с машини…
Година по-късно, продължава разказа си Ян ван Хелсинг, чрез един приятел (американски генерал) се срещнах с човек от ЦРУ. Той бе категоричен, че в Бойнтън Кениън се работи. Каза, че курортът е построен само за камуфлаж, за да може да се действа необезпокоявано. Там били намерени огромни машини от метал, несъществуващ на Земята, отнесени по-късно в Зона 51, за да бъдат разучени. Показа ми дори снимка на една такава машина, която приличаше на секстант, но беше четири или пет метра в диаметър. Думите му малко ми напомниха за звездната врата от филма „Старгейт“. Секстант – това е измервателен инструмент, използван за определяне на ъгъла на небесни обекти над хоризонта; обикновено се използва за астрономическа навигация при мореплаване, по-рядко при въздухоплаване. В миналото се е използвал за астрономически и сухоземни (измерване на земята) цели. Името му идва от това, че скалата му обхваща ъгъл от 60° — бел. прев.
Мъжът каза още, че тунелът допълнително е удължен от огромни пробивни машини, произведени от Rand Corporation. Междувременно Съединените Щати били прорязани от подобни тунели и имало изградени около осемдесет подземни градове, свързани помежду си с подземни влакове. Той смяташе, че старият тунел на отминалите култури е свързан с новите. Подземните градове изглежда са специални и са построени за световния елит, в случай на глобална катастрофа. Самият той вече бил ходил там много пъти и почти във всеки голям американски град имало входове към въпросната тунелна мрежа, някъде чрез асансьори в големите обществени сгради. Но след като човек веднъж се озовял вътре в системата, повече не трябвало да задава въпроси. Тези тунели били абсолютно независими и в тях се ползвала технология, която направо граничи с научната фантастика.

Изображение 7: Рисунка на представата за кухата Земя. В центъра й би трябвало да се намира централното Слънце, което полярните изследователи смятат, че са видели.

Изказванията на мъжа се подкрепиха от проучванията ми в Австралия. Там южно от Ейърс Рок се намира вероятно най-голямата подземна военна база в света – Pine Gap. През април 1992 г. в Сидни интервюирах една госпожа, която не желае да бъде споменато името й. Тя работи за австралийска почистваща фирма, по чиято поръчка беше влязла в подземната отбранителна противовъздушна станция Пайн Гейп. Информира ме, въпреки заплахата от страхотно високи глоби, че Пайн Гейп е около 13 километра дълбок, функционира на принципа на „свободната енергия“, притежава подземни езера, окачени влакове, както и собствено стопанство за зеленчуци, плодове и всичко останало. По официални информации Пайн Гейп можел без проблем да оцелее след директна атомна бомбардировка.
Както изисква Законът за резонанса, три седмици по-късно на един къмпинг, срещнах мъж от британските тайни служби, който беше служил две години в Пайн Гейп. Беше британец и искаше отново да се върне в родината си. Разказа ми, че бил видял неща, които „го довършили“. Вечерта, когато ми говореше тези неща, беше пийнал повече. Мърмореше нещо за клонинги на хора и космически технологии. Когато на следващия ден исках отново да го разпитам, беше изчезнал.