// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Географските открития на Руският флот.

18-ти век е началото на грандиозни научни експедиции и географски изследвания за Русия и нейния флот.

През 1719 г. Петър 1 изпраща възпитаници на Военноморската академия геодезистите Иван Евреинов и Фьодор Лужин в Далечния изток до Камчатка „и по-нататък, където сте насочени“, за да опишат тамошните места, „където Америка и Азия се сливат“. Изследователите изминали много мили с ладията (лодката) и описали 14-те Курилски острова.

Федор Соймонов, Карл Вердюн и Василий Урусов по указание на Петър Велики през 1719-1720 г. изследвали бреговете на Каспийско море, измерили дълбочините му. Така се появила карта на това море, близка до реалността. По-точна карта на Каспийско море е съставена по-късно от A.И. Нагаев и публикувана през 1796 г., в която също са взети предвид резултатите от изследванията на лейтенант-командир И.В. Токмачев, направени през 1764-1765 г. През 1752 г. A.И. Нагаев съставил Атласа на Балтийско море, който дълги години служил като едно от най-добрите навигационни средства за географи и корабни навигатори.

Три седмици преди смъртта си, през януари 1725 г., Петър 1 лично пише инструкции за експедицията на Витус Беринг, наречена Първа Камчатка. Тази експедиция продължила около пет години (1725-1730). Помощниците на Беринг били лейтенантите A.И. Чириков и М.П. Спанберг. На лодката „Св. Гавриил” изследователите заобиколили чукотския нос до географска ширина 67°18′, като се уверили, че има проток между Азия и Америка и потвърдили още веднъж факта за откриването на протока от Семьон Дежнев през 1648 г. Основният проблем, който стоял пред експедицията и дълго време занимавал Петър 1 окончателно бил разрешен.

Втората експедиция на Камчатка продължила десет години (1743-1753). Нейния проект бил съставен от В. Беринг и допълнен от Адмиралтейския съвет. Тази експедиция била част от Голямата северна експедиция, която имала за цел да изследва Северния морски път, крайбрежието на Северния ледовит океан, Далечния Изток и Северозападна Америка. Тази експедиция включвала няколко отряда, водени от флотските офицери С.Г. Малигин, С.И. Челюскин, и К.П. Лаптев, A.И. Чириков, М.П. Спанберг и др. Научното ръководство на експедицията се осъществявало от Академията на науките. Тя разработила подробни инструкции, посочила маршрутите, предоставила карти, книги, инструменти и устройства. В резултат на Великата северна експедиция е направена инвентаризация на брега от Бяло море до устието на река Колима.

Камчатската част от експедицията, водена от капитан-командир В. Беринг и капитан-лейтенант А.И. Чириков имала задачата да намери път към северозападния бряг на Америка. За целта били построени пакетботните кораби „Св. Петър“ и „Св. Павел“. Пакетботния кораб е ветроходен кораб с водоизместимост 200-400 тона, въоръжен с няколко оръдия, предназначен за куриерска служба.
Зимувайки в Камчатка, в залива Авача през 1741 г., Беринг и Чириков основавали там пристанището Петър и Павел (наречено на пакетботните кораби). Това лято се отправили на море като се насочили към Америка. По пътя пакетботните кораби се изгубили един друг от поглед и по нататък пътуванията на Беринг и Чириков продължили самостоятелно..

В. Беринг на „Св. Петър” с екип от 71 души след месец и половина плаване се приближил до бреговете на Америка, открил редица острови край полуостров Аляска и в Алеутския хребет. На връщане, забавен от силни ветрове, с изтощен от глад и болест екипаж, Беринг се приближил до островите (по-късно наречени Командорски острови), които приема за бреговете на Камчатка. След авария на кораба екипът на „Св. Петър“ слязъл на един от островите, където Беринг умира. Оцелелите 31 души, водени от Свен Ваксел, пристигнали в Петропавловск с реставрирания пакетботен кораб.

A.И. Чириков на „Св. Павел” за първи път забелязва брега на Америка южно от остров Сити на 16 (27) юли 1741 г. Две лодки, изпратени до брега, за да изберат място за котвена стоянка и за прясна вода, не се върнали на кораба. В продължение на две седмици пакетботния кораб следвал американския бряг, а след това „Св. Павел” легнал на курс към Петропавловск, където пристигнал на 10 октомври със загуба на значителна част от екипажа. По пътя експедицията на Чириков открива редица нови острови от Алеутския архипелаг.

Един от отрядите на Втората камчатска експедиция, ръководен от М.П. Шпанберг, плавал на кораб по протежение на Курилските острови, достигайки бреговете на Япония.
Учените и студентите от Академията на науките и Военноморската академия, които участвали в Великата северна експедиция, събрали важна научна информация за Сибир, Камчатка и редица острови в Тихия океан.

Географските изследвания на експедицията на Камчатка преобърнали съществуващите по това време идеи за северната част на Тихия океан и източните брегове на Сибир. Били открити много острови, нанесена била линията на североизточните брегове на Русия, северозападните брегове на Америка и бреговете на залива на Аляска. Далекоизточния път към Америка и Япония бил отворен за Русия. Откритията на експедицията са били отразени в „Руския атлас“, публикуван през 1745 г. от Петербургската академия на науките, както и на картата, съставена от А.И. Чириков и И.Ф. Елагин.
Едно от последствията от експедицията е появата в края на 17-ти век на руски селища на Алеутските острови, Аляска и северозападните брегове на Америка, земя, наречена Руска Америка. Бързото развитие на тези земи датира от времето на търговците и мореплавателя Г.И. Шелихов през 1784 г. Така на остров Кодиак е основано пристанището Павловск. Центърът на Руска Америка бил град Ново-Архангелск (сега Ситка) на остров Баранов.

В руските периодични издания от онези години се появяват публикации с описания на северозападната част на американския континент. Например „Санкт-Петербургские ведомости“ публикува поредица от статии на страниците си под общото заглавие „Новини за Калифорния“. Те подчертавали, че този район на Америка е най-близката земя до Русия от другата страна на Тихия океан.

През 1787 г. правата на Русия върху територията на северозападния бряг на Америка се простират до 55 ° северна ширина, достигнати от експедицията на Чириков. Именно тези координати били определени като южна граница на руските владения в инструкциите, разработени за първата руска околосветска експедиция от Г.И. Муловски, която не се състояла поради смъртта му в битката при остров Еланд (1789 г.).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар