// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Генетично обусловен потенциал.

„Какъвто е родът, такъв е и плодът.“

За завършване на темата за механизма на Естествения отбор следва кратко описание на възникването и развитието на човека.

Но преди това, както и беше обещано по-рано, трябва да се разгледа какво е това „генетично обусловен потенциал“ за развитие на индивидите на всеки биологичен вид (в т.ч. и човека). За простота на разбирането ще го изобразим графично. На рис. 10–13 виждате един вертикално поставен паралелепипед.

Рис. 10–13

Долу е обозначена неговата „основа“. Това е генетиката на особата. За човека това са „X“ и „Y“ хромозоми. При всяка особа от момента на раждане тази „основа“ я има. Но в тази основа, в този генетичен апарат е заложена програмата за развитие на всяка особа, заложен е потенциала за нейното развитие. Този потенциал за развитие е изобразен в горната част на паралелепипеда. На примера с човека това означава, че в генетиката на всеки човек обезателно е заложено, че този човек е длъжен да се научи да ходи, говори, пише, смята и още много, много друго. Но в генетиката вече не на всеки, а отделни конкретни хора е заложена и предразположеност: един е склонен към музика, друг към математика, трети към строителство и т.н. В народа за това говорят: „Това у него е от Бога!“

Тоест потенциала за развитие на възрастните особи на всеки биологичен вид (в т.ч. и човека), е генетично обусловен. И най-главната задача на всеки човек (смисъла на живота) се заключава в това, че за времето на своя живот трябва напълно да усвои заложения в него потенциал за развитие. Но затова на него му е нужно някак да узнае това, какъв потенциал му е заложен. За това ще стане дума в Достатъчно Общата Теория на Управление (ДОТУ).

А засега ще отбележим, че този потенциал за развитие може и да не бъде усвоен (което сега се случва много често), тъй като за неговото усвояване не са създадени съответстващи условия в „заобикалящата среда“. За цветенцето – слънчевата светлина е малко. За човека – околните хора, обществото, културата не му дават необходимите знания, навици, не му дават възможност да реализира заложеното в него Свише.

Т.е. процеса на усвояване на генетично обусловения потенциал на развитие се осъществява не по строга и неразделна програма, и тъй като на този процес влияят множество въздействащи фактори, то по научному всичко това може да се изрази така: процеса на усвояване на генетично обусловения потенциал за развитие на човека е подчинен на „вероятности предопределености“ (тях ние също ще ги разгледаме в ДОТУ).

Сега се връщаме към прекъснатата връзка в повествованието. Нека отново да си спомним „фунията на еволюцията“, за която и досега разказват на студенти, кандидати и доктори „от философията“ в своите лекции, и която според разказите им напомня кух инструмент за ръчно чупене на кокоши яйца. Но нека да си спомним тази „фуния на еволюцията“ вече във вид на „разширяваща се фуния със стъпаловидни краища“, в която се „наслагват“ отгоре „брънките на събитията“, когато излизането на ново стъпало става само при условие на напълване на предишното стъпало. По-рано подробно беше разказано и дадено строго научно определение за „фунията“: „многомерна вероятностна матрица на възможни състояния на материята“, в която материята се преобразува по МЯРАТА на развитие по предопределен за материята път. А всяка такава „матрица – фуния“ е вложена в обгръщащата я (обхващаща от всички страни) Голяма „матрица – фуния“. И такова „обхващане“ по образа на матрьошка ни води към Най-голямата „матрьошка“ в мирозданието. Всичко това е Йерархически Най-високото Всичко Обгръщащо Управление (ИНВОУ), което от древни времена хората наричат Бог.

Така например, в хода на глобалния еволюционен процес (ГЕП) глобалната екологична ниша („фуния – матрица“) на биосферата на планетата Земя непрекъснато се е разширявала. Напомняме на читателите, че „екология“ (гр. oikos „жилище“ + logos „дума“), това е не само „наука, изучаваща взаимоотношенията на човешкото общество и природата“, но и „Условия за съществуване на живи организми в някаква местност“.

Когато някакъв вид изчерпвал своя генетично обусловен потенциал (ГОП) за усвояване на своята екологична ниша, то той:

– или измества другите видове, чрез завоевания на техните екологически ниши;

– или усвоява необитавана преди ниша, престроявайки се под нея генетично, вероятно пораждайки при това нов вид организми (тоест, повдигал се на ново стъпало във „фунията със стъпаловидни краища“ с всички произтичащи за него перспективи).

Информация за размисъл: Спомнете си, драги читатели, училищните уроци по биология и анатомия на човека, на които ние „придобивахме“ оскъдни сведения за зачеването на човека и неговото развитие в утробата на майката. В учебника имаше рисунки, илюстриращи етапите на това развитие. Помните ли ? Ето така, зародиша на бъдещия човек в утробата на майката в процеса на своето развитие външно напомня отначало риба, после саламандър, костенурка, кокошка… В резултат на усвоените по-рано безжизнени ниши на някакъв етап от развитието на биосферата възникнал вида на Разумния Човек. Негов представител се явява сега цялото Човечество, включително множеството раси, народи, племена.

Човека се отличава от целия животински свят със своите особености:

1. Генетична обусловеност на развитието за дискретно мислене (абстрактно – логическото). „Дискретност“ (лат. discretus „прекъснатост“) – прекъснатост, разделност.

2. Членоразделна реч.

3. Способност за реализация в разнообразен труд.

Всичко това станало основа на съвременната човешка култура.

Тайната на „културата“. Какви ли не определения на думата „култура“ ще намерите в тълковните речници… А за обединено разбиране на „култура“ даже не се говори. От позиция на изложеното до сега може да се даде такова определение, което „покрива“ цялото разнообразие на определението за думата „култура“:

Култура – това е резултат от разнообразна не генетично обусловена дейност на поколения хора („социална“ дейност). И това е всичко!

Но ние току-що разгледахме, че развитието на човека, неговото усъвършенстване се определя от:

1. Генетично съставляващото (ГОП – генетично обусловен потенциал на развитие – това, което е заложено Свише).

2. Не генетично съставляващото („социално“ съставляващото), което влияе на усвояването на ГОП.

Оттук следва, че култура – това е един от многото фактори на глобалния еволюционен процес – ГЕП.

Затова всички ние трябва да разберем, че не може да има нито „добра“ култура, нито „лоша“ култура (т.е. не културност). При човечеството на планетата Земя има единна многолика култура – не генетично предавана информация (социална) от поколение на поколение, а в нея има извадки от културата, опасни за хората и човечеството. Как да определим „извадките“? За това ще поговорим по нататък при разглеждане на понятието „устойчивост“.

А сега ще направим много важен извод: Процесът на развитие на културата (а той се явява Глобален Исторически Процес – ГИП) – това е един от частните процеси на ГЕП на биосферата!

В наше време има множество обвинения:

– в „биологизацията“ на социологията, историята и т.н.;

– в „социологизацията“ на биологията. Тези обвинения са израз на невежество на:

– биолозите в социологията, историята и т.н. „социални“ науки;

– социолозите в биологията;

– политиците са невежи не само в това, но и в останалите области на Знанието.

По своето съдържание този спор е за това, че в човека е обусловена:

– генетично предаваната информация;

– културата (социалната информация);

– собственото творчество.

Без отговора на тези въпроси е невъзможно да се разграничат граници на „биологичния комплекс на науката“ и „социологическия комплекс на науката“. От дотук разгледаното ние вече имаме отговора.

1. Целият комплекс безусловни рефлекси и инстинкти е обусловен генетично.

2. Способността за формиране на условни рефлекси е обусловена генетично.

3. Самото поведение на човека (външно изглеждащо като условен рефлекс) се определя от въздействието на средата на обитание (т.е. сега на първо място – културата).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар