„Майката обича нежно, бащата – силно.“

Отговорност за постъпките. Наред с изграждането на доверие, за детето е също толкова важно още от ранна възраст да се научи на отговорност за постъпките си. Още като навърши три годинки родителите могат чрез теорията на избора да му помогнат да разбере, че трябва винаги да е готово да посреща последиците от избора, който е направило. Но поемането на отговорност за последиците не означава детето да бъде наказвано. Във възпитанието чрез теорията на избора няма място за наказания. По своята същност наказанието е доведен до крайност на външен контрол – принудително наложена последица, която винаги отдалечава родителите и децата. Почти всички наказвани деца отделят време, усилия и енергия да избягват или да се съпротивляват на наказването. А това са време, усилия и енергия, които децата могат да използват, за да се научат как да разширяват житейския си хоризонт и как да удовлетворяват своите основни лични нужди. При наказваните деца се забелязва тенденция да се свиват в себе си и да насочват усилията си да избягват отговорността, а не да я поемат. Ето защо децата не бива да бъдат карани да страдат повече, отколкото налагат естествените последици от една или друга тяхна постъпка и взето от самите тях решение.

Вместо да наказва, всеки родител, който възпитава детето си според теорията на избора, всъщност му изпраща следното послание:

„Искам да ти помогна да започнеш да се учиш от грешките си. Ако ти или аз сме недоволни от това, което си избрал да направиш, моята работа като твоя майка / твой баща е да седна с теб и да ти помогна да измислиш някакъв по-добър начин да постигнеш каквото искаш. А почти винаги има по-добър начин. Въпреки това обаче аз винаги ще се намеся и ще те спра, ако преценя, че си много малък, за да знаеш с какво си се захванал. Но целта ми е не да ти преча, а да ти помогна да опознаеш света и да те науча да мислиш преди да направиш нещо, за което после може да съжаляваш.“

Именно поради това наличието на доверие между вас и детето ви е от жизненоважно значение. Ако то ви има доверие, ще долови посланието ви и ще ви слуша.

Ето защо докато е още малко трябва да научите детето на отговорност – не само към околните, но и към самото себе си, а не да чакате, докато навлезе в пубертета, когато тийнейджърите в нашето общество се сблъскват с някои съвсем реални опасности да пострадат, ако са безотговорни и не мислят какво правят. Ако научите детето си от малко, че разполага с различни възможности за избор и че винаги може да избере поведение, при което нито то самото, нито някой друг ще бъде засегнат или наранен, вие му правите безценния дар да има свобода на избора. Когато между вас цари доверие, детето ви има свобода на избора и е научено да поема отговорност, ще разполагате с доста повече възможности да му предлагате съвети и ще има много по-голяма вероятност то да се вслуша в тях. Ето защо от най-ранната му възраст не изпускайте всеки удобен случай да учите детето си да поема отговорност за направения личен избор.

Този подход коренно ще промени същината на връзката между вас и вашето дете. За него вие вече няма да сте личност от типа „прави както аз ти кажа или не искам да имам нищо общо с теб“, както за съжаление много деца възприемат своите майки и бащи. Детето ви ще научи, че вие не налагате правила заради самите правила, за да утвърждавате властта си над него или защото други хора вършат нещата по този начин. То ще разбере, че вие сте не само негов родител, но и негов партньор в живота, както и че сте готови и желаете да му предоставите толкова свобода да избира какво иска да прави, с колкото е в състояние да се справи, без да наранява себе си или някой друг. Нещо повече, то ще разбира и необходимостта да го възпирате, когато прецените, че още не е готово да се справи самостоятелно с дадена ситуация, защото ще ви има доверие, че ще го научите как да прави по-сполучлив избор и винаги ще бъдете на негово разположение, за да го изслушвате и разговаряте с него. Във възпитанието според теорията на избора няма място за автоматични или необмислени забрани, така че няма да ви се налага да се карате и да спорите до припадък, но безрезултатно с детето си – взаимоотношения, които никой родител не желае.

Нека видим един пример за ситуация, за която знаете, че детето ви не е готово да направи самостоятелен избор, тоест когато трябва да стане по вашему. Един хубав ден осемгодишната ви дъщеричка категорично отказва да отиде на училище, а когато се опитвате да я накарате да тръгне, направо изпада в истерия. Да предположим, че досега не сте прилагали съзнателно теорията на избора, но пък и не сте имали поводи за безпокойство във връзка с държанието на детето си. Дъщеря ви винаги е получавала много обич и разбиране от ваша страна, никога не е била наказвана, така че сегашният проблем с отиването на училище ви идва като гръм от ясно небе. Впрочем тя и преди е проявявала неохота да ходи на училище, но никога толкова категорично и бурно. За първи път се сблъсквате с подобно поведение от нейна страна. Обаждате се на директорката на училището, обяснявате ситуацията и искате съвет как да постъпите. Жената ви успокоява и ви казва просто да отведете по някакъв начин дъщеря си в училището, а те после щели да се справят с положението. Директорката ви казва, че и при много други деца е наблюдавала подобен тип поведение и ви уверява, че скоро след като заведете момиченцето си, то ще се успокои, защото ще разбере, че ходенето на училище не подлежи на обсъждане. Въпреки това обаче вие се тревожите. Идеята да принуждавате насила детето си да прави нещо изобщо не отговаря на представите ви за добри взаимоотношения.

Но сега, когато вече познавате теорията на избора и сте започнали да я прилагате в живота си, можете да обясните на момиченцето си, че ходенето на училище не е въпрос на личен избор, а житейска даденост – тоест нещо, което всички деца, включително и тя, правят. Кажете й го с обич и топлота, но достатъчно категорично, така че детето съвсем ясно да разбере, че по този въпрос не могат да се водят никакви преговори. Вие сте добри родители, обичате дъщеря си, положението е наистина трудно, а пък и нейната истерия е толкова не престорена, че ви става страшно. Но имайте предвид, че колкото по-дълго позволявате на момиченцето си да ви оказва натиск чрез истерията си и така да упражнява външен контрол над вас, толкова по-трудно ще ви бъде да го убедите, че ходенето на училище не е въпрос на избор, а житейска даденост.

Ако и преди сте познавали теорията на избора и сте възпитавали детето си според нея, то дъщеря ви сигурно вече знае, че в много други ситуации вие проявявате гъвкавост. Винаги до този момент сте се разбирали чудесно с нея. Дъщеря ви знае, че я обичате и ви има доверие, така че просто трябва да сте готови да постъпите твърдо в тази неподлежаща на преговори ситуация. Независимо колко бурно плаче и се дърпа, хванете я за ръчичката и я отведете – ако се налага дори я отнесете – в училището, целунете я за довиждане и си тръгнете, като я оставите там. Разбира се, предварително сте предупредили учителите какво смятате да направите, така че в училище вече ще ви очакват, ще поемат от вас детето и тъй като несъмнено имат опит с подобни случаи, не е нужно да се притеснявате. От вас се иска само да покажете на дъщеричката си, че оставяте на нея да реши дали да плаче цял ден или не, и че ако реши да плаче, вие нямате нищо против. Веднъж щом детето се убеди, че наистина смятате да постъпите точно така и затова си отивате, бъдете сигурни, че няма да плаче дълго. Доверието на детето ви към вас, което сте изградили до този момент, ще е от значение в отношенията ви. Може никога да не разберете какво е предизвикало този инцидент или пък детето да ви даде някакво обяснение за станалото, но при всички случаи това е най-добрият начин да се справите с този и други подобни проблемни ситуации. Ако прецените, че нещо не подлежи на преговори и е необходимо категорично да се намесите, за да накарате детето си да направи нещо, което не иска, запазете самообладание и бъдете твърди в решението си, но не прибягвайте до никакви заплахи, наказания или опити за подкупване. Запазете си този тип държание само за случаите, когато е наистина наложително. При всички останали ситуации проявявайте гъвкавост и преговаряйте за компромис.

Детето – тийнейджър. Нищо от казаното по-горе няма превес над собствената ви лична преценка и избор. Налагайте това, което смятате, че си струва да бъде наложено, но се опитайте да го правите, колкото се може по-рядко и наистина само когато е необходимо. За всичко останало преговаряйте. Не закриляйте децата си от сблъсъка с малките грешки и проблеми, защото така ще им помогнете да се научат от личен опит – а опитът е един от най-великите учители на човечеството – кое е умно и кое глупаво. Така ще ги научите също и да поемат отговорност за решенията си. И освен това ще им покажете, че човек винаги има свобода на избора и много възможности, от които да избира, както и че трябва да е гъвкав и да не робува на чуждо мнение. Но децата ви ще научат още от най-ранна детска възраст, че именно защото ги обичате и сте загрижени за тях, когато е наистина необходимо можете да проявявате и твърдост независимо от протестите им.

Когато децата ви са били малки, вие сте ги научили как да упражняват контрол над собственото си поведение и живот, като сте им предоставили свободата да избират кога да си лягат, какво да ядат и какво да обличат. Малко по-късно сте им показали, че важни за тях неща, на които държите, като здравето и безопасността им, а също и училището, не подлежат на обсъждане и преговори. Постепенно детето ви пораства, хоризонтът му се разширява, все по-често му се налага да избира една от многото разкрили се пред него примамливи възможности – нещо, с което повечето деца срещат затруднения. И тогава го запознавате с необходимостта и предимството на преговарянето, защото с наближаването на пубертета преговорите все повече се превръщат в единствен начин да накарате детето си да направи нещо, което смятате за необходимо. Вече не можете физически да бдите непрекъснато над него и да го направлявате, както когато е било малко. На тази възраст ограниченията не винаги са ефективни, обективно ще ви е все по-трудно да ги налагате, а ако сте прекалено стриктни относно спазването им, това може да отслаби позицията ви в стойностния свят на детето. А сега, с навлизането на децата в пубертета, повече от всякога преди е необходимо родителите да имат силна и стабилна позиция в техните стойностни светове, защото съществува реална опасност детето ви да се забърка в неприятности в часовете, когато не сте край него – преди и след училище.

Независимо дали ви харесва или не, вие нямате контрол над това, което децата ви избират да правят, когато са сами извън дома си. Наркотици, любов, алкохол, престъпления – всички те са леснодостъпни за детето ви и единственото, което би могло да го предпази от опасни за него постъпки, е вашата позиция в стойностния му свят. Не става дума само да ви има там, защото вие сте вписани в него почти от мига на раждането на детето. Въпросът е да присъствате в стойностния свят на децата си стабилно и те да имат доверие във вас, защото това до голяма степен предопределя избора, който правят, когато ви няма край тях. Готовността ви да преговаряте с детето си в повечето случаи, както и това, че сте го правили по времето, когато сте могли да налагате собствените си решения, поддържа образа ви и вашите убеждения живи в стойностния свят на детето ви, с което имате реална възможност да го предпазвате от погрешен избор. Ето защо е крайно необходимо да започнете да преговаряте с него още от най-ранна детска възраст.

Никога не забравяйте, че тийнейджърите имат нужда от изключително много обич от ваша страна. Не по-малко от малките деца, а често дори повече, тъй като те изпадат много по-често в потенциално опасни и несигурни ситуации, когато доверието към вас и увереността във вашата любов може не само да им помогне, но и да ги спаси. Всички ние често забравяме този факт и се отнасяме с тийнейджърите като с възрастни. Но те все още не са възрастни, а деца, които имат огромна нужда от своите родители. Ще ви е необходима голяма доза творческа енергия, за да обичате вашите тийнейджъри достатъчно силно, за да ги накарате да се вслушват в съветите ви, дори когато не са съгласни с вас, като присъствате стабилно в техните стойностни светове. Не чакайте да дойдат проблемите. Подгответе се за евентуалното им идване, като винаги проявявате готовност да разговаряте, да изслушвате, да се смеете и да участвате в съвместни начинания с вашето дете – тийнейджър. Всичко това е един вид спестовен влог, от който ще имате възможност да теглите по-късно, когато между вас възникнат някакви по-сериозни разногласия.

Ако съпругът и съпругата са си изградили свой кръг на компромиса, после могат да го разширят, така че да включат в обхвата му и връзката родител/ дете. Ако се вгледате по-внимателно в щастливите семейства край вас, неминуемо ще откриете, че те си взаимодействат именно в такива фамилни кръгове на компромис. Всички членове на семейството са здраво обединени и си помагат взаимно каквото и да ги сполети. Докато членовете на семействата, ръководени от постулатите на външния контрол, обикновено започват да се обвиняват един друг, когато възникне някакъв проблем; всеки знае кое е правилно и добро за самия него, но рядко мисли за това какво ще е правилно и добро за семейството като цяло. Семействата, възприели теорията на избора, се градят на взаимното доверие и на загрижеността за доброто на връзката между неговите членове. Когато вие, родителите, и децата ви сте здраво вписани във вашия семеен кръг на доверието и компромиса, независимо дали сте близо или далеч едни от други, имате най-голям шанс да бъдете щастливи в живота.

Разгледаните идеи могат да помогнат на много хора да подобрят своите неудовлетворителни брачни и семейни взаимоотношения. Ако всеки от двамата партньори в между личностната връзка се запознае с теорията на избора и започне да я прилага в живота си, ако престане да обвинява другия за проблемите, ако е готов да влезе в кръга на компромиса и да подчини личните си нужди на потребностите на връзката, във взаимоотношенията им ще има много повече разбирателство, топлота, близост и щастие.