// Вие четете...

Чувства и власт

В битка за контрола над финансовите институции.

„Когато лисицата чете морал, пази гъските.“

В течение на целия тринайсти век тези високообразовани и добродетелни рицари били придворните финансисти на папската институция и на много от френските крале, като водели на практика и домакинските сметки на последните. В качеството си на банкер на крале и папи Орденът на тамплиерите се разраснал в институция, много подобна на едно модерно министерство на финансите, с тази разлика, че не се занимавал със събиране на данъци. В зенита си орденът наброявал близо 7000 членове и притежавал 870 замъка и имения, разпръснати из цяла Европа и Средиземноморието, от Англия чак до Йерусалим.

Въпреки че отделните членове си оставали бедни както преди. Орденът на тамплиерите натрупал огромни богатства, формално не подвластни на който и да било монарх. Тези богатства се превърнали в лесна плячка за апетитите на всеки крал, достатъчно силен, за да сложи ръка на тях. Накрая се явил и кандидат в лицето на самонадеяния Филип IV — крал на Франция, който бил известен с прозвището Филип Хубави, тъй като се смятал за най-красивия мъж на света. През 1295 г. Филип иззел управлението на финансите на кралството от ръцете на тамплиерите, като преместил кралската хазна в двореца Лувър в Париж. Следващият му ход бил да поведе кампания за завладяване на всички несметни богатства на ордена и на многобройните му имоти.

Филип отчаяно се нуждаел от пари в резултат на една грешка, която самият Перон бил направил хиляда години преди него — той обезценил сребърната валута в кралството, като претопил съществуващите монети и отсякъл нови, с по-ниско съдържание на сребро. Този трик помогнал за кратко време, но проблемите възникнали, когато селяните започнали да плащат данъците си в същите обезценени монети. Подобно на Перон, Филип IV се видял затрупан с повече монети, но с по-малко пари, тъй като всяка монета имала много по-малка покупателна способност. Решен да възстанови френската национална валута до първоначалната й стойност, през 1306 г. кралят иззел обратно всички монети и ги претопил наново, със старото сребърно съдържание, определено от Луи IX през 1266 г. През следващите години той още няколко пъти изменял стойността на монетите в кралството, като с всяка промяна затъвал все повече; за да се закрепи разклатената валута, били нужни все по-големи количества злато и сребро.

В търсене на нови източници на пари Филип най-напред сложил ръка на стоките на ломбардските търговци, опитал се да обложи с данъци духовенството, след което се нахвърлил върху евреите, конфискувал цялото им имущество и през 1306 г. ги прогонил от кралството. Дори след всички тези мерки събраните средства се оказали недостатъчни, за да посрещнат нуждите на раздутия държавен апарат на властолюбивия Филип. Необходими били огромни количества пари.

Най-голямата концентрация на капитали в Европа по онова време се намирала току пред вратите на Париж, в укрепения замък, служил като главна съкровищница на тамплиерите. За да сложи ръка на това богатство обаче, Филип IV най-напред трябвало да разтури ордена — нещо, което бил напълно в състояние и готов да стори. През 1307 г. кралят издал таен декрет, с който се поставило началото на масирана кампания за оклеветяване на Ордена на тамплиерите.

„Нещо безобразие, нещо отблъскващо; нещо, което е твърде ужасно дори да си представим; твърде гнусно, за да го споменем; едно човеконенавистно престъпление, едно отвратително зло, едно скверно дело, едно позорно падение; нещо животинско и нечовешко, от което душата се свива от потрес и погнуса.“

Това били думите, с които Филип IV дал знак за началото на една ловка пропагандна операция, която му била нужна, за да подкопае основите и оплячкоса богатството на най-великата финансова институция в тогавашния свят.

Вместо да обявят направо война на тамплиерите, агентите на Филип предприели една координирана акция, при която арестували нищо неподозиращите ръководители на ордена в цяла Франция. Времето за акцията било подбрано така, че между първите арестувани да бъде великият магистър на ордена — Жак дьо Моле, който бил пристигнал във Франция от главната си квартира в Кипър, за да урежда някакви сделки между тамплиерите и папа Клемент V. Съюзниците на Филип развихрили клеветническа кампания срещу тамплиерите, като ги обвинявали в най-долни престъпления, за да всеят сред обществото ужас и отвращение към представителите на ордена. Обвиненията довели до продължителни съдебни дирения, имащи за кулминация поредица от шумни публични процеси, при които водачите на тамплиерите били обвинени в ерес, отричане от Бога, поклонничество на дявола, сексуални перверзни и цял списък други простъпки срещу средновековния нравствен кодекс. След чудовищни изтезания висшите сановници на ордена били принудени да подпишат самопризнания, с които в най-големи подробности се инкриминирали като идолопоклонници, осквернители на свещени символи, участници в дяволски съзаклятия и извършители на сексуални извращения.

Сред обвиненията, представени срещу тамплиерите, били сексуални деяния с трупове на аристократки, идолопоклонничество на котки, канибализъм и кръвно побратимяване с мюсюлмани. Намерили се и свидетели, които да се закълнат, че тамплиерите се сношавали с девици, като родените от тази връзка младенци били убивани заради подкожната им тлъстина, от която се правели свещени масла за помазване на техните идоли. Обвинителите на Филип твърдели, че рицарите на ордена практикували и насърчавали содомия в своите редици, като тъкмо по тази причина се стигнало до поражението при Йерусалим и загубването на Светите земи. Тук се правел ловък паралел с Божия гняв и падането на библейските Содом и Гомор заради нравствената разпуснатост на техните жители. За времето си такова обвинение в содомия било достатъчно обяснение за пред неуките маси на едно чисто историческо събитие като превземането на Йерусалим от мюсюлманите. Същевременно така се успокоявали вярващите, които цял живот се молели за освобождението на Светите места от неверниците, че не по тяхна вина молитвите им са отишли нахалост.

Кралските обвинители използвали дори самото богатство на тамплиерите като доказателство за тяхната вина. Християнската религия приема, че Сатаната се явил пред Христос в пустинята и му предложил цялото богатство на света, за да се отрече от своя Бог и последва Сатаната. Христос отказал и прекарал живота си в бедност. За разлика от него тамплиерите били натрупали несметни богатства и живеели ако не охолно, то поне сносно. За обвинителите това само по себе си било доказателство, че тези хора са продали душите си на дявола.
След първоначалния шок от арестуването и изтезанията по-голямата част от тамплиерите се отрекли от налудничавите си самопризнания и защитили доброто име на ордена и собственото си достойнство със същата храброст, с която се отличавали и на бойното поле. Само че този път вместо мюсюлмански воини имали насреща си съдии, прокурори и мъчители, които говорели на техния език и твърдели, че почитат един и същ Бог. Нещо повече — в този час на изпитание тамплиерите не получили никакво съчувствие и съдействие от майката-църква, която били защитавали с цената на живота си през цялото си съществуване като орден. Изтезанията, на които били подложени ръководителите на ордена с цел изтръгване на самопризнания, продължили цяло десетилетие. Всеки път, когато били излагани на публично порицание обаче, тамплиерите шумно и категорично се отказвали от самопризнанията си, с което предизвиквали нови, още по-жестоки изтезания.

Под масирания натиск на френската монархия папа Клемент V разтурил ордена с папска вула от 22 март 1312 г. Папата сметнал за по-безопасно да пожертва рицарите на църквата, отколкото да се опълчи срещу френския крал. Премахвайки ордена, той се надявал да запази под свой контрол поне част от тамплиерските имоти, които предал за управление на други религиозни организации, главно на хоспиталиерите — рицарско-монашески орден, подобен на този на тамплиерите.

Четири години след масовата екзекуция на тамплиерите край Париж, на 18 март 1314 г. техните ръководители — великият магистър Жак дьо Моле и Жофроа дьо Шарне — били изведени от затворническата килия и изгорени на клада на един малък остров в река Сена. С този акт крал Филип IV ликвидирал веднъж завинаги най-великата и могъща финансова институция на своето време. След като не успяло да сложи ръка на цялото съкровище на тамплиерите в Париж, френското правителство изискало от техните приемници хоспиталиерите големи суми като компенсация за разноските по следствието и съдебните дела. Тъй като станали свидетели на съдбата, сполетяла техните братя, хоспиталиерите бързо се огънали пред заплахите на Филип.

Разприте между краля и папа Клемент V за наследството на тамплиерите не продължили дълго. И двамата починали още до края на същата година — 1314. За много наблюдатели в тяхната почти едновременна смърт следва да се търси Божието възмездие за съучастието на папата в разправата с доблестните рицари банкери.

Както и да стояли нещата на небето, на земята вече нямало значение кой е виновен, тъй като случилото се нямало как да бъде поправено. Пълната победа на крал Филип IV над ордена показала, че централизираната държавна власт нямала намерение да търпи повече съперничеството на една могъща международна финансова институция, каквато били тамплиерите. Въпреки смъртта на Филип IV и Клемент V категоричен победител в борбата помежду им се оказала държавата. За пръв път след падането на Рим едно правителство в Западна Европа взело в свои ръце контрола над финансовите институции, прекъсвайки монопола на църквата в търговските дела. Църквата така и не се съвзела от този удар, а нейните институции до голяма степен загубили финансовото си влияние в Западна Европа.

Разформироването на Ордена на тамплиерите обаче имало за резултат един финансов и търговски вакум, който нито църквата — която не смеела или нямала сили, — нито държавата — която не била достатъчно укрепнала — били в състояние да запълнят.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар