Оказва се, че е вярно, ама като гледаш отстрани, как други получават, а не са се трудили и най-големия оптимист би могъл да се усъмни във верността на това твърдение. Защо го казвам ли, ами затова, защото случилото се на нашият човек ще е най-доброто доказателство за твърдението ми.
Дошъл момента нашият човек да пребори конкуренцията, въпросите разработени, материалът усвоен, но нещо не било наред. Имало нещо за което нашият човек не предполагал, че освен много труд и добра подготовка ще му трябва и длъжност, корабна длъжност. Конкуренцията, всички били от корабните поделения, а само нашият човек идвал от длъжност, която не предполагала корабна служба. Оказало се, че това обстоятелство имало огромна тежест, а това, че си изкарал най-високите оценки не е най-важното. За да стане ясно ще ви разкажа за абсурда, но за онова време, а може би и сега нещата не са се променили много. Случило се следното, започнал изпита, но още в самото начало двама от конкурентите оставили празните си листи и напуснали изпита, не били подготвени, смятали, че точно тези въпроси няма да им се паднат. Е, вие на празен лист можете ли да пишете оценка? Оказало се, че може, че има начин, само, че това трябва да го искат от изпитната комисия.
Местата за академията били общо пет, но за нещастие на комисията двамата калпазани се оказали съвсем неподготвени, как да им напишат оценка, на празен лист. И комисията решава, ще пуснат тримата, които са писали по изпитите въпроси и отговарят на измисленото изискване за корабна служба, ще им сложат по едно добър 3,5, а ще отрежат нашия човек с оценка 5,5, трябва да се каже, че оценките са за писмените работи, на които няма имената на изпитваните.
И какво местата непопълнени, тези дето не могат, трябва да заминат, а тези дето мигат, трябва да останат, без значение, какъв труд и какви резултати са показал.