// Вие четете...

Истината е в избора

Външен контрол, любов и притежание.

„Не се зглеждай в чуждите жени, ще загубиш своята.“

Почти всяка хубава книга, пиеса или опера описва историята на хора, които търсят чувствената любов. Всичко започва добре, всичко е прекрасно, но после изведнъж нещата се променят. Героите започват да критикуват обекта на своята любов, засипват го с обвинения и оплаквания, на преден план във взаимоотношенията им излиза ревността. Началото не е толкова трудно. Но нашите гени за любов и притежание настояват да задържим любовта за цял живот – нещо, което е доста трудно в свят, доминиран от външния контрол. С течение на времето прекрасната в началото връзка започва да се разпада. Именно този процес на разпадане лежи в основата на всички любовни интриги, върху които се гради добрата литература. Ако любовта продължава да е силна и непоколебима, няма да има интрига, няма да има литература. Изневярата, убийството, самоубийството и душевните заболявания са най-честите спътници на умиращата любов. Чувството на ревност, изоставеност, отмъщение и отчаяние са онези емоции, които владеят душите и предопределят поведението на влюбените.

Но независимо дали убиват, умират или изпитват различна степен на страдание, нещастно влюбените хора са в плен на първите три варианта на външния контрол, описани по-рано, като общата им тема е: „Ти ме караш да се чувствам нещастен, аз искам да се промениш“. Въпреки че често стигат до крайности в пресъздаването на този вид нещастие, книгите и пиесите са написани вярно. Изгубената любов спокойно може да оглави класацията на човешките нещастия.

Всички сме наясно, че е много трудно да се даде точна дефиниция на любовта. Но също така всички знаем и каква е разликата между екстаза на влюбения и нещастието на онзи, който напразно търси любовта. По-нататък ще бъде предложена такава дефиниция за любовта, която със сигурност ще бъде приемлива за повечето хора.

Макар че сме обречени на вечен стремеж към любов и привързаност, рядко изпитваме затруднения по отношение на обичта и привързаността, свързани с приятелството. Лесно завързваме запознанства, лесно поддържаме приятелства. Любовта, при това в нейния любовен вариант, е онзи елемент от тази основна лична нужда, при който изпитваме най-големи затруднения. Поради факта, че при неудовлетворителна любовна връзка изневярата е първото нещо, което ни идва наум, това би могло да се приеме като доказателство, че не сме генетично програмирани да поддържаме платонична любов с един и същи партньор през целия си живот. Нашите гени искат да си имаме любовен партньор, без значение кой ще е той. Тази истина се потвърждава от високия процент на разводите и още по-високия процент на повторните бракове, но, както вече споменахме в началото, разводът едва ли е единственият показател за неуспешен брак. По всяка вероятност неуспелите в брака хора, които не се развеждат, са много повече от онези, които са се развели.

За повечето от нас удовлетворителният любовен живот върви ръка за ръка с удовлетворителната любов. Но когато сключваме брак и поемаме дългосрочни ангажименти един към друг, обикновено нямаме никаква представа колко ще ни бъде трудно да задържим любовния си живот и любовта на тази висота, на която са в момента. С развитието на продължителната връзка почти всеки от нас започва да прави опит да установи контрол над другия, разногласията и неразбирателството между партньорите се множат. Връзката между любовния живот и любовта все повече изтънява, докато в един момент се прекъсне напълно. Трудно е, да не кажем невъзможно, да обичаме човека, който се стреми да наложи контрол над нас и иска да ни промени. Любовната връзка по време на брака все по-често започва да изпълнява контролни функции. Единият или двамата партньори практикуват външния контрол и това окончателно прогонва любовта от брака. И двамата се чувстват самотни, всеки обвинява другия за тъжното състояние на връзката им.

В голямото си мнозинство партньорите от интимните или брачни двойки, които поддържат любовни контакти помежду си, изобщо не са влюбени един в друг. Не са малко и случаите, в които само единият от партньорите има някакви чувства. Но повечето са били влюбени в началото и почти всички се надяват отново да изпитат това опияняващо чувство, стига да е възможно. За да получат любов, която носи удоволствие макар и без обич, мнозина са готови да се преструват на влюбени. А не са никак малко и онези, които изобщо не си правят този труд. Тласкани от хормоните на оцеляването, на които изобщо не им пука за любовта, те правят любов за удоволствие с хора, които не само не обичат, но дори не харесват. Тази любов е добра за единия или за двамата партньори и за тях това е напълно достатъчна причина, за да го правят.

Правенето на любов е тясно свързано и с нуждата от власт, в която често има елементи на любов или приятелство. В случая става въпрос за любящ и/ или приятелски любовен живот с властта. Някой беше казал, че властта е най-силният афродизиак. По редица очевидни причини жените харесват мъжете с власт – мъже, които дори не биха и погледнали, ако нямаха власт. Обратното също е валидно. Любовните партньори на притежаващите власт мъже и жени от историята са си въобразявали, че по този начин споделят част от тази тяхна власт. В някои случаи фантазията се превръща в действителност – например за Уолис Уорфийлд Симпсън, заради която Едуард VIII абдикира от британския трон. Правенето на любов е също и начин да се споделя приятелство, да се изпитва удоволствие. Освежителният любовен живот, необвързан с напрежението и очакванията на любовта, носи удоволствие на единия или и на двамата партньори. Той може да бъде приятен и успешен начин за опознаване. В литературните произведения вниманието е съсредоточено върху началото и финала на любовта, защото именно тогава се случват вълнуващите неща. Обикновено липсва по-прозаичният междинен отрязък от връзката, когато се води творческата битка за задържане на любовта, независимо че именно той би представлявал интерес за истинските любители на книгата. За писателя е трудно да пресъздаде по драматичен начин тази част от връзката между двама души. Но в живота именно продължителната любов е жизненоважна за почти всеки от нас.

За да задържим любовта, независимо дали е платонична или не, трябва да се върнем към между личностните връзки на приятелството. За разлика от любовниците, а дори от болшинството членове на семейството, добрите приятели могат да останат такива за цял живот, просто защото не си позволяват налагане на контрол и проява на собственически чувства един към друг. И най-вече, те не биха станали добри приятели, ако помежду им няма нищо общо.

На друго място ще обсъдим по-подробно въпроса за между личностната съвместимост, но тук, за да се разбере дали вашата любов ще бъде трайна, можете да си зададете следния въпрос:

Колко общи неща ме свързват с човека, в когото започвам да се влюбвам или дори имам любовна връзка? Много е важно да се запитате и дали бихте приели като приятел този човек, ако случайно се окаже, че не изпитвате любовно влечение към него. Ако отговорът е отрицателен, вашата любов няма шанс да оцелее. Хормоните ни събират, но не могат да ни задържат заедно.

За да бъде трайна една любовна връзка, всеки от партньорите в нея трябва да има и личен живот. Става въпрос не за любовен живот, а за социални и освежителни между личностни контакти извън връзката, за която говорим. Брачните партньори трябва да имат свои индивидуални интереси, хобита и приятели, с които от време навреме да се срещат самостоятелно. Можете ли да се отдадете на вашите интереси и приятелства, без да се страхувате от критика или оплаквания? Това лесно се постига, когато става въпрос за взаимоотношения между добри приятели или в рамките на любящо семейство. Повечето от нас обаче тепърва трябва да се научат да го постигат в интимната връзка и особено в брака си. Опитите ви да попречите на партньора си да изпитва удоволствие от странични между личностни контакти и занимания са разрушителни за връзката като цяло. Да зависите от партньора си за всичко означава да търсите във връзката нещо, която тя не може да ви даде.

Когато мислим за любовта, неволно си представяме, че я получаваме, а не че я даваме. Обичаш ли ме? Това е въпросът, който най-често задаваме на партньора си, когато се чувстваме неудовлетворени. Може ли любовта да издържи, ако единият от партньорите дава малко повече от другия? Естествено, възможни са всякакви варианти – бихте могли да попаднете и на всеотдаен човек, който не изисква почти нищо от вас. Но никой не може да разчита, че ще бъде заливан от любов за продължително време, без сам да дава такава любов в отговор. Любовта и приятелството са двупосочни улици. Да приемаш любовта също е изкуство. А да умееш да я приемаш с благодарност означава да помагаш по най-добрия начин за заздравяването на връзката.

Платоническата любов също е придружена от много трудности. Членовете на едно семейство, най-вече родители и деца, често искат повече от това, което може да им предложи другият. Обикновено го вършат с помощта на външния контрол, а това нерядко води до разпадане на семейството. Няма начин да се предотврати подобен разрив, особено ако всяка от страните настоява да упражнява контрол над другата. За съжаление именно такова е поведението в повечето семейства, в които се появяват разногласия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар