// Вие четете...

Истината е в избора

Външен контрол и любов.

„Насила мил няма да станеш.“

Често се влюбваме, когато най-малко го очакваме. Ако мъж и жена са самотни, това ги прави уязвими. В такъв случаи е достатъчно да срещнем някой, който поне малко се доближава до представата ни за човека, когото бихме могли да обичаме – представа, каквато всеки от нас носи в своя стойностен свят, за да се влюбим в него. Особено пък ако и той отвърне на интереса ни. Но дори обектът на нашата любов да не присъства в реалния ни свят и любовта ни към него да е несподелена, мечтите и фантазията ни, че сме влюбени ни изпълват с топлота и щастие.

Тези наши въображаеми влюбвания рядко водят до проблеми, докато реалната, осезаемата любов често става причина за разочарования и нещастие. В началото всичко е чудесно, най-сетне сме намерили човек, с когото ни се струва, че можем да имаме мечтаната съкровена близост и сме на седмото небе от щастие. В тези наши чувства има голяма доза любовно привличане, но нещата в никакъв случай не опират само до правенето на любов. Намерили сме човек, който не само ни е приел такива, каквито сме, но ни приема и такива, каквито се опитваме да бъдем. Независимо какво е то, щом го желаем, любимият ни иска да го имаме.

Щастливи сме, че сме с човек, който – за разлика от повечето хора в живота ни – не ни критикува и не се опитва да ни променя. Виждаме света през розова мъгла. С любимия си можем да се отпуснем и да се чувстваме непосредствено. С него можем да се смеем на всичко и непрекъснато. Безкрайно забавно и увлекателно ни е да научаваме все нови и нови неща за човека, който ни харесва и ни приема безрезервно и на свой ред искрено се интересува от нас. И колкото повече неща научаваме за него, толкова по-добре и по-щастливи се чувстваме. Намерили сме човек, с когото можем да споделим нашия стойностен свят, без да се боим от отхвърляне, присмех, обвинения или оплаквания.

Именно в готовността, дори пламенното желание на двамата влюбени да споделят един с друг надеждите и страховете си е същината на любовта. Докато можете да го правите, имате всички шансове да съхраните за дълго любовта си. Но ако в началото на връзката ви между вас я няма тази свобода и непосредственост на общуването и споделянето, независимо колко силно ви се струва, че сте влюбени, любовта ви е слаба. А слабата любов е по-скоро рожба на хормоните, отколкото на споделянето на стойностните светове, и е обречена на кратък живот. Разбира се, когато се влюбват повечето хора не знаят нищо за понятието „стойностен свят“ – но независимо дали са наясно или не с него, радостта и щастието от споделянето е еднаква. Но ако вие и човекът, в когото сте влюбени, сте запознати с теорията на избора и със стойностните си светове, двамата можете да използвате тези познания, за да укрепите и запазите любовта си, така че цял живот да останете влюбени един в друг. Още от самото начало е добре да сключите пакт да споделяте колкото се може повече, ако не и всичко, от вашите стойностни светове и никога да не се оплаквате и да не критикувате каквото и да било от това, което партньорът ви е споделил с вас.

Но има една деликатна област, в която споделянето на някои неща не е препоръчително – любовните фантазии. Всеки има любовни фантазии. Тяхното споделяне е въпрос на лична преценка, но при всички положения трябва да се подхожда много внимателно, за да не нараните или отблъснете партньора си. Добре е първо взаимно да опознаете много добре вашите стойностни светове, преди да споделяте любовните си фантазии. Независимо колко щастлива и удовлетворителна във всяко едно отношение е връзката с партньора ви, понякога се случва да си фантазирате за любов с друг човек. Това е нормално, но е по-добре да не споделяте тези ваши фантазии с партньора си – възможно е това да се окаже твърде тежко за него. Ако обаче откриете, че ви е трудно да споделяте с партньора си други неща от вашия стойностен свят или от реалния живот, това означава, че любовта ви е започнала да вехне.

За да престанете да обичате някой човек не е задължително в живота ви да се е появил друг. Колкото силно и дълбоко да са влюбени един в друг двама души, между тях неминуемо има различия. Колкото по-добре и по-цялостно опознавате партньора си, толкова повече различия между вас откривате, особено при дълготрайна връзка. С течение на времето различията между двамата партньори обикновено се задълбочават. Това е нормално, но ако не успявате да ги изглаждате, като преговаряте и постигате компромис във връзка с тях, те могат да станат непримирими, от което връзката ви неминуемо ще пострада. Най-често именно това е причината за умирането на любовта.

Ако още на някой от ранните етапи на връзката между вас и партньора ви възникне несъгласие по някой въпрос и вие не познавате и не използвате във взаимоотношенията си теорията на избора, няма да сте наясно, че то всъщност е плод на реална разлика във вашите стойностни светове. И тогава вероятно ще превключите на психологическата практика на външния контрол и ще се опитате да принудите партньора си да се промени. Тази ранна проява на психическата нагласа за външен контрол личат особено ярко в широко разпространения израз „Меденият месец свършва след месец“. Той недвусмислено показва, че в едно общество, което е под диктата на външния контрол, повечето хора не вярват, че бракът им може да бъде толкова щастлив и удовлетворителен, колкото е била любовната им връзка в началото. И че най-много, на което се надяват, е да не стане непоносимо лош.

Теорията на избора е особено полезна, дори жизненоважна, по време на ранните етапи от любовната връзка, още преди сключването на брака. Нейното познаване и прилагането й ще ви помогне да разкриете онези области и въпроси, по които има най-голяма вероятност между двама ви да възникнат разногласия, а чрез кръга на компромиса може да постигнете съгласие по въпроса как да ги преодолявате още преди появата им. Това ще осигури добра основа за дълготрайна връзка и брак, като същевременно ще създаде между двама ви онази атмосфера на доверие и сигурност, която е жизненоважна за споделянето на стойностните светове – най-същественото условие, за да съхраните за цял живот любовта си.

Ако още на ранния етап от връзката си откриете, че между двама ви съществуват дълбоки разногласия по линия на основните лични нужди, познаването и прилагането на теорията на избора ще ви помогне да бъдете откровени един с друг, да си начертаете план за съвместни действия и да определите един вид изпитателен срок за любовта си, след изтичането на който, ако не сте успели да постигнете компромис, да се разделите цивилизовано и по приятелски, без да се наранявате един друг. Изготвянето на съвместен план и определянето на граници и срок за изпълнението му осигурява и на двамата партньори необходимото за добро душевно здраве чувство за ефективен контрол над собствения живот. А това предполага много по-успешна съвместна работа при решаването на проблемите в кръга на компромиса.

В сърцевината на дълготрайната връзка и на брака, изградени въз основа на теорията на избора, е готовността на всеки от партньорите да помисли най-вече за благото на двойката, а не толкова за личните си нужди, преди да направи каквото и да било, което би подтикнало другия да избере да напусне връзката. Има само два начина, по които хората се отдръпват едни от други, като и двата водят до прекъсване на между личностната връзка (само емоционално или и буквално): съпротива или затваряне в себе си, тоест битка или бягство. За да не се стигне до „битка или бягство“ – което е началото на края на всяка между личностна връзка, независимо от нейното естество, – винаги, когато възникне някакъв проблем, всеки от партньорите би трябвало да си зададе въпроса: „Ако сега кажа или направя това, което ми се иска, дали то ще ни помогне да се сближим, или ще ни накара да се отдалечим един от друг?“ И никой от двамата не бива да си служи с натяквания, критики, порицания, присмех, унижаване или оплаквания, за да упражнява външен контрол над партньора си. Дори хора, които цял живот са използвали психологическата практика на външния контрол съзнават, че тези повсеместно разпространени типове поведение са вредни и дори убийствени за между личностните им връзки. Ако искаме да имаме и да съхраним близостта и обичта си с хората, на които държим, не можем да си позволим съмнителния лукс да си служим с методите на външния контрол при общуването си с тях.

Възприемането на теорията на избора и използването на кръга на компромиса за решаване на разногласията в името на доброто на връзката не означава, че между двамата партньори никога няма да има различия в мнението по един или друг въпрос. Ще има, разбира се, но те вече ще разполагат със средство, чрез което да решават разногласията си ефективно, преди още да са се превърнали в дълбоки и трудно преодолими проблеми. Брачните партньори например ще съзнават, че когато вземат едно или друго решение в името на брака си, това не е непременно изборът, който всеки от тях би направил за себе си, ако не бяха женени. Но те са женени, такава е реалността, което е доста по-различно от това да не си обвързан. Нещо повече, теорията на избора помага на двамата партньори да се опознаят по-същностно и да се разберат по-добре взаимно, така че да осъзнаят необходимостта на всеки от тях да има свободата на личен живот и извън брачната връзка. Има, разбира се, някои съвсем очевидни любовни и социални ограничения за този техен личен живот, но извън тях не е задължително брачните партньори да бъдат като сиамски близнаци. Те трябва да осъзнаят, че съобразеният със споменатите ограничения личен живот извън брака само може да допринесе за подобряването и укрепването на връзката им, поради което не само да не се възпират, но и да се окуражават взаимно към подобно разширяване на хоризонта.

Мнозина от вас могат да възразят с по няколко „Да, но…“ на тази потенциално розова картина на брака, която ви обрисувахме. Сигурно ще кажете, че е прекалено идеалистична и че без конфликти и разногласия двамата партньори скоро ще се отегчат един от друг и ще се разлюбят. Да, наистина, доколкото голяма част от радостта в брака на външния контрол е в сдобряването след кавгата, трябва да признаем, че в брака на теорията на избора липсват подобни „наслади“. Теорията на избора не е гаранция за приказен и безоблачен брак, а средство за предотвратяване, решаване и преодоляване на проблемите, от които не са застраховани и най-щастливите бракове. А когато партньорите в един добър брак започнат да изпитват неудовлетвореност и желание за бягство, то обикновено е, защото единият или и двамата са превключили на психологическата практика на външния контрол, а не защото щастието и спокойствието на разбирателството са им до скучали.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар