// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Възникване на славянските диалекти.

„Език дружина води.“

Кога настъпват промените в славянския език? Особено важно за нас е да се отбележи, че според С. Бернщейн всички тези промени настъпват в славянската прародина, още преди разселването на славяните.

1. Според С. Бернщейн най-древната изоглоса, която разделя югоизточната славянска група на две, а именно южна и източна, е различното произнасяне на носовката ę̌. „След j и всички меки съгласни на мястото на ons в диалектите на праславянския език намираме вече варианти: ę̌ и ę.”

В южния под диалект (който С. Бернщейн нарича централен) тази носовка се произнася като ę, а в източния под диалект — като ę̌. Тази изоглоса се появява според него в края на горепосочения период — II век пр. н.е.—II век от н.е.

2. Друга промяна, отнасяща се също към древните изоглоси, е „по-последователното провеждане в централния (тоест южния) под диалект резултатите от III палатализация”

3. Друга древна морфологична изоглоса е различието в местоимението тебе, себе (в южните) — тобе, собе (в източните).

През II век от н.е. се формират нови изоглоси, които разграничават българските от източните славяни, и обединяват първите със западните (българо-лехитски изоглоси).

4. Това е на първо място епентетическото (вмъкнато) л. Но процесът на неговото отпадане се извършва твърде бавно и не навсякъде последователно, поради което се дава и по-късна датировка на началото на този процес. Но езиковедите са съгласни, че неговото начало се отнася към общославянската епоха. Срв. земя — земля.

5. Гласната ě (широко е) при разпадането на славянската общност в българския, полския и полабския език се изменя предимно в я (а) , — мярка, miara (пол.), сняг, wiara, вяра. kwiat, bialy.

В руски, сърбохърватски и словенски се изменя в е (ѥ) — снег, sneg, snieg (с.—x.). sneh.

Екавизмът в българския език е сравнително късно явление.

6. Малко по-късно постепенно настъпва изменение и в произношението на славянската носова гласна он (о̨, ѫ). В българския език тя постепенно преминава в ъ: о̨ → ą → ąъ → ъ; а в руския — в у: о̨ — — у.

7. Към III—V век отнася С. Бернщейн (според Ф. Фортунатов още в общо славянския език, а според Ив. Леков около VIII в.) промяната в дифтонгите ор, ол, ер, ел, в съчетанията торт, толт, терт, телт. У източните славяни промяната е свързана с появата на славянското пълно гласие и дава съответно: торот, толот, терет, телет; у южните славяни, чехите и словаците: трат, тлат, трет, тлет. Например от *гордъ → стр. гордь — городъ; стб. градь; *голва → стр. голова, стб. глава; *сторна → стр. сторона, стб. страна и др.

8. С горното изменение е близка и метатезата на праславянски орт и олт при низходяща интонация. В източно славянския тези съчетания се изменяли в рот и лот; в южно славянски в рат и лат: напр. праслав. *орб → стр. робъ, стб. рабъ; и производните роба — раба; робота — работа; роботити — работати.

Ф. Филин отнася раздвояването на тези съчетания към VI—VII в., а Ив. Леков, между III — V в.

Тези, както и някои други езикови промени, които постепенно оформили славянските диалекти, се извършвали бавно, в продължителен период от време. Поради липса на писмени паметници езиковедите се колебаят в датирането на един или друг езиков процес, други се въздържат. Но независимо от многото спорни и неразрешени въпроси, за нас е особено ценен изводът, че разпадането на славянската етническа общност е свързано и с възникването на славянски диалекти, съответстващи на отделните етнически групи.

Проф. С. Бернщейн, както се изтъкна, отнася формирането на отделните славянски диалекти към един твърде ранен период, още преди разселването на славяните (преди II—III век). Ф. Филин — няколко века по-късно (VI—VII век).

С. Бернщейн отдава значение на всяка една отделна древна изоглоса при определянето на отделните диалектни зони, което е оправдано от гледна точка на оскъдния материал. Ф. Филин се стреми да се опре на по-сигурни и многобройни данни, които той намира едва към VI в. При това той отдава първостепенно значение на лексическите заимствания в славянския език, които до VI век се разпространяват равномерно в целия славянски езиков свят, а от VI век се разпространяват само в отделните славянски езици. В действителност този външен признак се е оказал решаващ у Ф. Филин при датирането на началния момент на формирането на славянските диалекти, като останалите езикови изменения са ориентирани от него към същия период — VI век. При това, както самият той признава, в случая се е влияел и от общо историческото развитие на славянството. Според него „този характер на езиковото развитие напълно съответствал на общия ход на историята на славяните в указания период”.

Но тук трябва да обърнем внимание на няколко обстоятелства:

1. От материала, който Ф. Филин привежда за езиковите заимствания у славяните и на който той отдава решаващо значение, се вижда, че тези заемки не му дават достатъчно основание за изводите, които прави. Доколкото чуждите заимствания представляват външен белег в езиковия развой на славяните, то те могат да имат само допълнително значение, а не решаващо.

2. Ф. Филин се придържа към един неправилен възглед за характера и значението на езиковата диференциация. Според него „сериозните диалектични различия, дори до нарушаване на взаимното разбиране между говорещите, при други условия не означават още разпадане на езика и загубване на общественото съзнание за единството на народността”. Ако това се отнася само до китайския език, с чийто пример той подкрепя тази своя мисъл, то това би било половин беда. Но малко по-горе той пише: „От VI—VII век от н.е. процесите на диференциацията в рамките на цялата езикова общност били изразени съвършено отчетливо, понеже тогава процесите на обединението се прекратили”. Тази мисъл на Ф. Филин противоречи на неговото основно схващане за VI век като преломен момент и предполага по-ранно — с няколко века — начало на тази диференциация.

3. Тук би трябвало да се обърне внимание и на едно друго много важно обстоятелство: Известно е, че българските славяни (склавините) са влизали в една племенна група заедно със сърбите, хърватите и словенците, тоест в южно славянската племенна група. Това групиране между другото се определя предимно по данните на езика. Южните славяни имат много общи езикови белези, които ги разграничават, от една страна, от западните, и, от друга, от източните.

Между това добре е известно, че в нашествията на Балканския полуостров през VI век участват само българските славяни (склавините) и източните славяни (антите). Останалите южни славяни (сърби и хървати) не участват в нашествията на Балканския полуостров, а се заселват в него много по-късно и при съвсем различни обстоятелства в северозападната му част — по времето на император Ираклий (610—641 г.), който им отстъпил земя за заселване.

Следователно през VI век между българските славяни и останалите южни славяни настъпило известно териториално отчуждение (а може би и не само териториално), и известно по-голямо сближение между българските и източните славяни.

В такъв случай пита се: къде и кога се е създало това разделение на славяните на три големи групи — източни, южни и западни? Преди VI век или след VI век? Това разделение генетическо ли е, или е вторично явление? Кога се установяват общите езикови и културни белези между българските и останалите южни славяни, преди или след заселването на сърбите и хърватите на Балканския полуостров?

От всичко казано става ясно, че формирането на отделните славянски етнически групи и етнически единици (народности) е станало още преди разселването им, още в славянската прародина.

С това се обяснява между другото и наличието на българо – западно славянски (лехитски) изоглоси, за които бе споменато по-горе. Съвсем естествено е тяхното формиране да бъде отнесено към времето, когато българските славяни са живеели непосредствено до западните, тоест в своята прародина на север от Карпатите, по времето когато е била започнала славянската езикова диференциация.

Ние се спряхме малко повече на данните на езика, тъй като за периода преди VI век те са единствените, които могат да дадат някакви указания за най-ранното историческо развитие на славянството. Що се отнася до подробностите, то тук не може да се претендира за някаква абсолютна достоверност. Различия в мненията има и те още дълго време ще продължават да съществуват.

Но за нас, за историческото разкриване на славянската древност общоприетите изводи за ранното възникване на славянските диалекти имат изключително значение и те в общи линии подкрепят изводите, направени вече въз основа на историческите извори.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар