// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Възникване на нови биологични видове.

„Едни си отиват, други идват.“

Известно е, че от биосферата са изчезнали много живи организми. Всички знаят, например, за съществуването на Земята по-рано на птеродактили, динозаври и т.н. Но за цялата достъпна нам история на човечеството не е зафиксиран нито един случай на възникване на нов биологичен вид.

Изхождайки от това на човечеството официалната наука представя на човека „венеца на природата“, тоест изхождащите от него „новости“. Въпреки това всички ние знаем от жизнения опит, че „новост“ – това не е само съвършенство, но и един от признаците на всички експериментални образци. А експерименталните образци (например, в техниката или в ботаниката) не винаги биват успешни и техните създатели в този случай са принудени да се откажат от използване и приемане на експерименталните образци. В нашия случай ако „венеца“ на природата започне да убива главата на „венценосеца“ (т.е. Природата, или по-точно – на Създателя на „венеца“ – Бога), то Той може да отхвърли такъв „венец“.

Изхождайки от това, за читателя трябва да е очевидно, че въпроса за възникване на нови видове е много важен.

Има два възможни варианта за възникване на нови видове:

1-ви вариант: каскада на мутациите.

Известно е, че един път възникнала, някоя мутация може да обхване:

– цялата популация;

– част от популацията;

– да изчезне от популацията.

Оттук е видно, че новият вид може да възниква от стария вид в резултат на каскадна мутация.

Тогава по отношение на човека възниква въпроса за промеждутъчните звена. А ако процеса е бил толкова дълъг, много, много дълъг, за хилядолетия, че тези промеждутъчни звена е трябвало да са били известни на науката така, както на нас ни е известен изкопаемия човек. Но такива промеждутъчни звена няма!

В своите трудове Ю. Д. Петухов, за когото ще бъде разказано по-късно, убедително доказва това с конкретни факти от археологически разкопки. Не твърди, а именно доказва!

Такъв процес на каскада на мутацията допуска и деградация на вида. И така, както ние вече подробно показахме по-рано, ГЕП (глобалния еволюционен прпцес) има еднонасочен характер в посока на усложняване. В съвременната биосфера на достъпния ни исторически период е известно за съществуването само на устойчиви видове. А и също не виждаме изобилие на промеждутъчни форми.

2-ри вариант: генетична катастрофа.

При този вариант по някое време част от особите от вида „прото човек“ е застигната от генетична катастрофа, за съдбата на която беше разказано по-рано. Тази генетична катастрофа можела да бъде непродължителна и да обхване само едно поколение на прото човека, при това обхващайки не всички без изключение, а само тези, които живеели в някакъв определен регион на Земята. Хипотетично може да се предположи, че такава генетична катастрофа е могла да бъде продължителна и да обхване няколко поколения от вида на прото човека и да действа във всички региони на планетата.

И тогава, независимо от продължителността на катастрофата и територията на нейното въздействие, самките от вида „прото човек“ биха раждали някакви (по мнение на прото човеците) „уроди“, отличаващи се от своите майки и бащи. Но тези „уроди“ вече принадлежащи към новия вид Разумен Човек биха били генетично заключени към породилите ги индивиди. И това е съгласувано с еднопосочността на ГЕП в посока на усложняване.

Известния на човечеството състав на биосферата и изкопаемите останки от миналите биосфери (които са били преди глобалните и локални катастрофи на планетата Земя – например „всемирния потоп“, изчезването на Атлантида) говори, че пътя на еволюцията е много стъпална стълбица, а не без стъпално плавно изкачване (спомнете си „фунията“ със стъпаловидните краища – многомерна вероятностна матрица на възможните състояния на материята). На всяко такова стъпало – многообразие от видове живи организми. И всяко стъпало – основа за следващото стъпало.

Това е втория вариант:

– отпада въпроса за промеждутъчните звена;

– поставя се въпроса за причината за изменение на генотипа.

В най-общ вид може да се предположат 2 причини:

1. Природна (физическа). 2. Не природна (божествена).

Фактори за изменение на гено типа.

а) Да разгледаме възможните фактори на изменение на генотипа – вирус.

Нова информация в генотипа може да внесе вирус, който е в състояние избирателно да поразява половите клетки (като ХИВСПИН избирателно поразява червените кръвни телца). Това ще внесе в хромзомите такива изменения, в резултат на които след зачатие ще се получава организъм, принадлежащ вече към нов вид. На рис. 10–14 схематично е изобразен процеса на появата в света на уроди, когато „на изхода“ се получава някакъв „крокодил Гена“.

б) Излъчване – от училищната скамейка ние знаем, че хромозомния апарат се състои от „X“ и „Y“ хромозоми, които са „преплетени“ едни с други. Условната схема на такъв апарат е изобразена на рисунката. Но дали някой се замисля за това, че хромозомният апарат представлява своеобразна колебателна система. Както всяка колебателна система, и тази колебателна система е способна да:

– излъчва колебания;

– приема колебания.

Погледнете рисунка 10–15, на която е изобразено условно въздействието на хромозомния апарат на някакъв източник на трептения.

Ако този източник на трептения излъчва не някаква безсмислена честота, а такава, която носи в себе си някакъв код (закодирана информация), или постоянна честота, но в двата случая такава, която може да „застави да се колебае“ хромозомния апарат в някакъв друг, „непривичен“ за него ритъм, то това колебателно въздействие може да предизвика престрояване в хромозомните клетки на апарата. Най-главното, такова излъчване е длъжно качествено да се отличава от обичайното на мутагенния фон (тоест от обичайното колебание). За пример много от читателите могат да вземат случая, когато някой стърже с „желязо по стъкло“. Този звук (а звука – това е колебание) заставя страшно много хора да „настръхнат“ по цялото тяло, защото те не понасят такъв противен звук.

Рис. 10–15

Именно този фактор на абсолютното болшинство сериозни изследователи се смята за най-много вероятно въздействие на хромозомния апарат, привеждащ към мутации на конкретни особи от определен вид живи организми. Това се отнася и за всички видове на прото човека. Такива колебания се наричат „горещи (рентгенови) космически излъчвания“.

в) Други фактори.

Възможно е да има и други фактори, а не само а) и б), но за които ние още не знаем.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар