„Видиш ли капка дъжд, знаеш, че започва да вали.“

Практическата работа по въздействието на преохлаждане на вълнисто образните и слоесто образните облаци е показала, че успех може да бъде постигнат не веднага, а само при определено съчетание на техните характеристики, получили названието на критерия пригодност на облаците към модификация. Такива критерии за пригодност към въздействие с цел предизвикване на валежи и разсейване на облачната покривка са били получени в хода на многобройните експерименти. В частност пригодни към разсейване са се считали преохладените слоесто образните и вълнисто образните облаци с капков или смесен строеж, със среден за облачния слой температура не по-висока от минус 3ºС и вертикална протяжност на слоя не по-голяма от 1000 м.

С отчитането на получения по горе критерий пригодността на преохладените слоесто образни и вълнисто образните облаци към разсейване възниква необходимостта от получаване на данни за фазовата структура на облаците и тяхната вертикална протяжност. Така, на рис. 1 и в таблица 4 са приведени данни за повторяемостта на фазовата структура на ВВО над Архангелск по месеци, сезони и полугодие.

Рис. 1. Повторяемост (%) на фазовото състояние на ВВО (г. Архангелск):

1 – течно капкова фаза; 2 – смесена фаза (кристалната фаза е по-малко от 2%).

Таблица 4. Повторяемост в (%) на фазовото състояние на вътрешно масовите слоесто образни облаци над Архангелск.

От анализа на получените данни следва, че в течение на годината (за изключение на януари, февруари и март) се наблюдава преобладаване на течно капковата фаза на ВВО.

При това е характерно увеличаване на повторяемостта на капковата фаза от зимата към лятото, което напълно закономерно обяснява ръстът на температурата през този период. От получените резултати също следва, че ВВО могат да бъдат не само капкови, но и смесени, особено през месеците от студеното полугодие. Най-голяма повторяемост на смесената фаза в тези облаци се наблюдава над Архангелск в периода ноември – март (40,1….48,5%). През останалите месеци на годината повторяемостта на смесената фаза във ВВО, като правило, не превишава 10 … 20%.

Напълно кристални слоести, слоесто купести облаци над разглеждания район се срещат крайно рядко. За района на Архангелск такива облаци се наблюдават не по-често от 2% от случаите.

Приведените в таблица 5 резултати е изследвано фазовото състояние на фронтовите слоесто образните облаци над избрания район показват, че тези облаци (за разлика от ВВО) имат много по-сложна фазова структура (определени са девет типа за разпределение на фазите в облаците). В голяма степен това се отнася към слоесто дъждовните и високо слоестите облаци, а също към облачните системи на слоесто дъждовните високо слоести облаци.

Във връзка с това може да се очаква, че въздействието на ФСО с цел тяхното разсейване ще бъде значително сложно. Освен това, облаците с тези форми имат значителна вертикална протяжност. Поради това въздействието на ФСО (и особено на облачните системи на слоесто дъждовните високо слоести облаци е целесъобразно да се осъществява с цел интензифициране на валежите.

Таблица 5. Повторяемост (%) на фазовото състояние на фронталните слоесто образни облаци (Архангелск).

Забележка: В числителя са приведени данни, отнасящи се към ФСО с валежи, а в знаменателя – без валежи.

Оценката на необходимостта за провеждане на работи по модифицирането на облаците и мъглите е неразривно свързана с изследване на въпроса за повторяемостта на тези атмосферни образования в различни райони. Различието в методите и средствата по въздействието върху облак и мъгла вследствие на подразделянето им по температура на топли (наблюдават се при значение на температурите на въздуха по-високи от 0ºС) и преохладени (наблюдават се при значение на температурата на въздуха по-ниски от 0ºС) е обусловило необходимостта от провеждане на такова изследване.

Анализа на литературните данни показва, че в публикуваните по този въпрос работи преди всичко са приведени сведения за общата повторяемост на облаците и мъглите. Броя на работите, съдържащи материали непосредствено за повторяемостта на топлите и преохладените облаци и мъгли е незначителен.

На основата на гореизложеното в резултат на обработката на материалите от ССА на рис. 2 и в таблица 6 са приведени данни за повторяемостта на преохладените едно слойни ВВО над избрания район.

Рис. 2. Повторяемост (%) на преохладените ВВО (Архангелск).

Таблица 6. Повторяемост (%) на преохладените едно слойни ВВО.

Данните от сондирането за преобладаващата повторяемост на преохладените ВВО над избрания район, особено през студеното полугодие, имат практическо значение, доколкото на съвременния етап най-разработени и практически внедрени се явяват методите и средствата за въздействие именно на преохладените облаци и мъгли.

Средните значения на вертикалната протяжност на ВВО и ФСО (без валежи), получените в резултатите от обработката на материалите от ССА над Архангелск и приведените в таблица 7, позволяват да се направят определени изводи приложно към решаването на задачата за разсейване на облаците.

Таблица 7. Средни значения на вертикалната протяжност на ВВО и ФСО (без валежи) над Архангелск.

Както следва от получените данни, ВВО се оказват пригодни към разсейване по значението на вертикалната протяжност в течение на цялата година, а ФСО – през зимата, пролетта и есента. И само през лятото в топлото полугодие значението на вертикалната протяжност на ФСО превишава 1000 м, което не позволява получаването при въздействие на положителен резултат по разсейване на облаците.

На основание на получените в работата данни за характеристиките на ВВО и ФСО, а също с отчитане на критерия пригодност на преохладените слоесто образните и вълнисто образните облаци към разсейване на указаните видове облачност над Архангелск.

Рис. 3. Оценка в (%) за пригодността към разсейване на преохладените ВВО (Архангелск).

Таблица 8. Оценка в (%) за пригодността към разсейване на преохладените ВВО и ФСО.

От анализа на получените данни следва, че най-благоприятните условия за модифицирането на преохладените ВВО с цел тяхното разсейване се наблюдават в месеците от студеното полугодие (84,5%) с максимална повторяемост, през февруари.

През зимата оценката за пригодност на облаците към разсейване е най-висока (93,9%). През летния период във връзка с повишаването на температурата на въздуха пригодността към разсейване на облаците се среща рядко (като правило, не повече от 12% от случаите). Но през преходните сезони оценката за пригодност на облаците към разсейване си остава достатъчно висока, особено през пролетта (75,5%), снижавайки се през есента до 57,6%. Получените оценки за пригодност на преохладените ВСО към разсейване по сезони напълно закономерно се обяснява със сезонния ход на разпределение на температурата на въздуха в разглеждания район.

Анализът на получените в работата данни свидетелстват също за това, че над северните райони на ЕТР към разсейване на ДСО се наблюдават значително рядко (не повече от 50% през зимата).

Изводи:

1. Установено е, че вътрешно масовите вълнисто образните облаци се явяват в болшинството случаи едно слойни (повече от 80% в течение на годината), течно капкови, преохладени което се явява благоприятен фактор за провеждане на операцията по разсейване на облаците .

Фронталните слоесто образни облаци по силата на тяхната значителна разслоеност, сложна фазова структура и значителна вертикална протяжност не позволяват да се разчита на получаване на положителен резултат за разсейване.

2. Показано е, че пригодни за разсейване на преохладени вътрешно масови вълнисто образни облаци преди всичко се наблюдават през студеното полугодие (84,5%) с максимум, през зимата (93,9%). Пригодни към разсейване на фронтални слоесто образни облаци без валежи се отбелязват главно през зимата (не повече от 50%).

3. Получените в работата данни имат практическа ценност, доколкото те позволяват, не провеждане непосредствени натурални експерименти, да се оцени пригодността на облаците в конкретен район към разсейване с химически реагенти в интересите на хидрометеорологично осигуряване на дейностите на Въоръжените сили в северните райони на Европейската територия на Русия.