// Вие четете...

Чувства и власт

Всеобщо възприемане на десетичната система.

„Вождът никога не постъпва неправилно.“

През 1793 г. Конвентът, както се наричал законодателният орган на Франция, приел поредица от декрети, с които се въвеждала десетична система не само в парите, но и в мерките и теглилките, използвани на територията на страната. С това самата концепция за десетичните и метричните мерки далеч надхвърлила първоначалния замисъл. Френските радикали отъждествявали революционната демокрация с въвеждането на десетична система навсякъде, където е възможно. В един момент те насочили вниманието си към пространствените измерения, като на бърза ръка премахнали правия ъгъл от 90° и го заменили с нов, от 100°.

В тоталното си увлечение по десетичната система французите надминали дори революционния ентусиазъм на Томас Джефърсън и останалите американски патриоти. Тромавата вавилонска система за отчитане на времето, основана на периоди от шейсет секунди, шейсет минути и дванайсет часа, вече не се струвала достатъчно добра на Конвента, който се запретнал да постави и време измерването на десетична основа. Така на 24 ноември 1793 г. бил приет закон, с който минутата се разделяла на сто секунди, а часът — на сто минути. Били произведени и няколко часовника, които работели по новата система, но те се оказали извънредно трудни за конструиране и практически неразбираеми за широките народни маси.

Новата система не се ограничавала само с минутите и секундите. Било разпоредено също така, че денонощието се състои от 10 часа, а седмицата — от 10 дни, и вече не се нарича седмица, а декада. Три декади се равнявали на един месец. По новия календар французите трябвало да празнуват Нова година на 22 септември — деня на есенното равноденствие, а летоброенето щяло да започва от основаването на Френската република на тази дата през 1792 г. Броят на месеците се запазил 12, но имената им били променени, за да отразяват измененията във времето през съответния сезон. Освен това месеците били групирани в четири сезона, като се отличавали по съответните суфикси. Месеците от есенната група например окончавали на суфикс — aire; така месецът, който започвал на 22 септември по грегорианския календар, щял да се казва Vendemiaire.

Тъй като практически никой не приемал новото денонощие от 100 000 секунди, на 18 жерминал ан III (7 април 1795 г.) правителството се видяло принудено да го изостави. Названията на месеците обаче останали в сила до 1 януари 1806 г., когато Наполеон окончателно премахнал републиканския календар и възстановил грегорианския.

Въпреки пълния провал на революционния десетичен часовник и календар, десетичната система се съхранила при монетите, мерките и теглилките поради своята практичност, като Наполеоновите армии спомогнали за нейното разпространение из цяла Европа, от Испания до Русия. Изработен бил от платина и стандартен еталон за единица дължина от един метър, който днес се съхранява във Френския държавен архив.

Във Франция десетичното мислене прераснало в национален фетиш на революционните класи и техните съюзници в академичните среди. Въвеждането на десетична система в сферата на парите подготвило почвата за постепенното й разпространение в мерките и теглилките. В действителност обаче първото предложение за десетична система на единиците за тегло и размер датира много преди революцията — чак от далечната 1670 г., и е свързано с името на Габриел Мутон, викарий при църквата „Сен Пол“ в Лион. По онова време идеята се сторила на публиката прекалено ексцентрична и не получила широка гражданственост, но продължила да занимава съзнанието на учените, докато постепенно еволюирала в това, което познаваме и днес като модерната метрична система. Като единица за дължина един метър е определена отсечка, равняваща се на една десет милионна част от земния меридиан, преминаващ през Париж. Производни на тази основна единица са километърът, равен на 1000 метра, както и сантиметърът и милиметърът, съответно 1/100 и 1/1000 от метъра. По онова време бил въведен и литърът като мярка за обем на течности и насипни стоки, еквивалентна на куб със страна десет сантиметра.
Практическата стойност на стандартизираните мерни единици била незабавно оценена от научната общност навсякъде по света. Въпреки това всяка държава продължавала да смята своята система за най-добрата, за тази, която трябвало да се възприеме от всички останали. Никой патриот по света, а най-малко от всички някой англичанин, нямал намерение да приеме мерна единица, производна на дължината на Парижкия меридиан.

Един от първите влиятелни поддръжници на научната метрична система бил шотландският инженер и конструктор Джеймс Уат, който наред с много други неща е изобретател и на съвременната парна машина. През 1783 г. Уат създал набор от мерни единици, който нарекъл „философски фунт“. Един такъв фунт се равнявал на десет философски унции, а всяка унция — на десет философски драма. Макар предложената система да не успяла да се наложи в нито една държава, включително и в самата Англия, неговото име е обезсмъртено в единицата мярка за мощност, която до ден-днешен се нарича ват. Джеймс Уат е автор и на понятието конска сила — извън системна мерна единица, равна на 747,5 вата.

Системата от мерки и теглилки на Уат се различава по някои детайли от френската метрична система, но като концепция е аналогична на нея. Нещо повече, неговата идея оказала силно, макар и непредвидено влияние върху комисията, натоварена с разработването на френската система.

Макар новата метрична система да била въведена с правителствени декрети, тя получила своето широко разпространение благодарение на търговията. През 1816 г. метричната система била възприета в Холандия, която тогава включвала и Белгия. Малките европейски нации имали нужда от такава универсална система, с която да се опрости транс граничната търговия. Първоначално френското правителство допускало успоредното използване и на двете системи — метричната и традиционната, докато през 1837 г. определило краен срок — 1850 г. — за окончателното налагане на метричната система за всякакъв вид търговски и делови нужди.

Един от решаващите фактори, довели до всеобщо преминаване към метричната система от мерки и теглилки, било организирането на международни търговски изложения, станали известни навремето като световни панаири. Първото такова световно изложение било Лондонското, проведено през 1851 г. Самата Англия още дълго време щяла да се съпротивлява на метричните мерки и теглилки, тъй като ги свързвала с определени, не особено желани политически идеи и практики, зародили се в съседна Франция, но изложбата довела до значително популяризиране на системата, особено сред научната общност. Тя веднага си спечелила подкрепата и на търговските среди, които не закъснели да оценят изключителната й практичност за създаване на международни пазари за техните стоки.

По настояване на индустриалците и на други поддръжници на метричната система на пари, мерки и теглилки по време на следващото световно изложение — това в Париж през 1855 г. — бил проведен международен конгрес по статистика с участието на учени от различни страни. Международното жури на изложението също призовало за възприемане от всички страни на метричната и десетична система за разширяване на търговията и научния обмен. В пристъп на оптимизъм журито заявило, че възприемането на тази система ще укрепи и световния мир. Както става винаги когато учените се разфилософстват, и този път се получило известно объркване между практическа целесъобразност и политическа утопия. Ентусиазмът на журито бил жестоко опроверган от Първата световна война, която показала на света, че държавите с еднаква лекота могат да се стрелят помежду си с оръдия, калибровани по метричната система, както и по всяка друга.

Макар Съединените щати да са първата държава в света, възприела една изцяло десетична система за своята национална валута, тя вероятно последна ще премине към метрични мерки и теглилки. Още през 1866 г. Конгресът на САЩ одобрил метричната система като алтернативна за търговски цели, но тя така и не се харесала на широката публика.

Американците все пак приложили десетичната система по един неочакван начин чрез дейността на иначе малко известния нюйоркски библиотекар и професор в Колумбийския университет Мелвил Дюи. Той класифицирал книгите в библиотеката в десет отделни категории; всяка категория се разделяла съответно на десет подкатегории и т.н., докато се получило това, което днес е известно като десетичната класификационна система на Дюи. През 1876 г., на 23-годишна възраст, Дюи описал в подробности своята система в публикацията „Десетичната система и релативният индекс“, която осъвременявал чак до смъртта си през 1931 г.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар