„Вселената се осветява от слънцето, човек – от знанието.“

Воден баланс на Черно море.

Съвременният воден баланс на Черно море представлява сложна съвкупност от многобройни фактори. Досега са известни многобройни опити за неговото определяне, като данните представени от отделните автори се различават съществено помежду си.

Река Дунав е една от най-големите европейски реки с дължина 2857 км и водосборна площ 817000 км2, протичаща през 15 държави. За периода 1840–1995 г. средният воден отток на р. Дунав се оценява на 197 км3/г, а наносният отток – на 54 мил.т/г. Река Дунав се дели на 3 ръкава, от които най-северният Килия има дължина 115 км, средният Сулина – 69 км и южният Св. Георги – 109 км. През Килийския ръкав преминава около 59% от общия отток на реката. След построяването на язовирните стени Железни врата І (1970 г.) и Железни врата ІІ (1983 г.) значително се понижава наносният отток на р. Дунав в Черно море, който понастоящем се оценява на 25–35 мил.т/г, от които 4–6 мил.т/г е пясъчният материал.
Средногодишното водно количество на реката се изменя в границите от 313 км3 (1941 г.) до 136 км3 (1949 г.). Около 60% от речният отток преминава през пролетно –летния период, а през зимния – средно 17%.
Водосборната площ на румънските черноморски реки (без Дунав) е 4590 км2. Общото им водно количество се оценява на 0,1 км3/г, а наносният отток – на 100000 т/г.

Воден баланс на Черно море, км3/год.

Между р. Дунав и Кримският полуостров протичат 63 реки, от които най-големи са Днестър, Днепър и Южен Буг. Останалите реки имат незначителен отток, като голяма част от него се изразходва за стопански цели.
Река Днестър има водосборна площ 72100 км2 и дължина 1328 км. Важна роля при формиране на режима на нейния отток играе планинската област на северните склонове на Карпатите. През пролетта преминава около 41% от общия годишен отток, а през лятно–есенния период – 44%. Средногодишното водно количество на реката се изменя в граници от 19,3 км3 (1980 г.) до 5,36 км3 (1946 г.).
Река Днепър има водосборна площ 505810 км2 и дължина 2285 км. Основен източник за подхранване на реката са водите, постъпващи от снеготопене, поради което преобладава оттокът през пролетта. Най-голямо е било средногодишното водно количество през 1933 г. – 83,2 км3, а най-малко през 1960 г. – 23,0 км3.
Река Южен Буг има водосборна площ 63700 км2 и дължина 857 км. Подхранването на реката е смесено, като през пролетта от снеготопене, през лятото и есента от дъждове, а през зимата – основно от подземни води. През март–април протича около 45% от обема на годишния отток. Най-голямо е било водното количество през 1980 г. – 6,25 км3, а най-малко през 1959 г. – 1,22 км3.
Най-големите реки на Кримския полуостров са Алма, Чорная, Белбек, Кача и Кокозка. Общата им водосборна площ е 2730 км2. Основната част от оттока преминава през зимата и пролетта (70–80%), докато през лятото е под 10%. Кримските реки са маловодни, с общ воден отток 0,3 км3/г.
По-големи реки по руското крайбрежие между Анапа и Туапсе са Суко, Пшада, Вулан и Шапсухо. Между Туапсе и Адлер неголеми планински реки (Туапсе, Аше, Шахе, Сочи, Мзимта и др.) изнасят едрозърнести наноси и формират надлъжно–брегови поток. Наносният отток на реките в участъка се оценява на 336000 т/г. Общото водно количество на руските черноморски реки е 6,5 км3/г. Във вътрешно годишния ход речният отток се разпределя относително равномерно между топлите и студените сезони (зимата и есента преминават 50% от общия отток; през пролетта – 32%, през лятото – 18%).
В морето по грузинското крайбрежие се вливат 150 реки, най-големи от които са Риони, Чорохи, Ингури, Бзиби. Големите реки водят началото си от ледниците на Голям Кавказ с изключение на Чорохи, която извира от планината Окус–Бадацаг в Турция. Реките са пълноводни през пролетта, в горното си течение носят валуни и едър чакъл, в низината се разливат в широки русла.

Сумарният речен вток представлява сбор от речния отток от реките на Румъния, Украйна, Русия, Грузия, Турция и България  Водосборна област на Черно море

Водосборната площ на р. Риони е 13400 км2, а дължината 228 км. В горната част на долината и подхранването е в резултат на топене на ледници и сняг, а в долната част – от обилни дъждове. Водният отток е максимален през м. май и минимален през м. септември. Максималното водно количество е било през 1963 г. – 17,3 км3, а минималното през 1955 г. – 9,01 км3.
Река Чорохи има водосборна площ 22100 км2 и дължина 500 км, от които в Турция 480 км и в Грузия – 20 км. През април–юни преминава повече от 50% от годишния отток, като максимумът е през м. май. Минималният отток е през м. август. Най-голямото водно количество е било през 1940 г. – 13,0 км3, а най-малкото през 1955 г. – 5,04 км3.
Река Ингури има водосборна площ 4060 км2 и дължина 221 км. 8% от водосборната площ на реката са заети от ледници. През лятото преминава 47% от годишния отток. Най-голям е оттокът през юни–юли, а най-малък през февруари. Средногодишното водно количество е било максимално през 1941 г. – 7,75 км3 и минимално през 1985 г. – 0,36 км3.
Река Кодори има водосборна площ 2030 км2 и дължина 84 км. Реката е със смесено подхранване: от дъждове – 32%, от снегове – 21% и от ледници – 18%. През пролетта и лятото преминава 79% от водния отток, който е най-голям през м. май. Минималният воден отток е през януари–февруари. Максималното водно количество е било през 1941 г. – 5,67 км3, а минималното през 1935 г.–2,73 км3.
Река Бзиби има водосборна площ 1460 км2, в която са разположени 10 ледника. Във вътрегодишния ход преобладават пролетният (38%) и летният (33%) отток. Най-големият отток е през м. май, а най-малкият – през м. февруари. Максималното водно количество е било през 1945 г. – 4,94 км3, а минималното през 1969 г. – 1,94 км3.
Най-големите турски черноморски реки са Къзълирмак, Йешилирмак, Сакария, Филиос и Харшит.
Къзълирмак има водосборна площ 78646 км2 и дължина 1355 км. Реката извира от планинската област Къзълдаг и се влива в Черно море при гр. Самсун. Главните и притоци са Делиджеирмак, Гекирмак, Деверечай. Преобладават пролетният (40% от годишния) и зимният отток на реката (28%). Летният и есенният отток общо представляват 32% от годишния.
Йешилирмак има водосборна площ 36129 км2 и дължина 519 км. Реката извира от планината Тозанлъ. Нейни главни притоци са Чекерекчай и Чарумсу.
Река Сакария има водосборна площ 58200 км2 и дължина 824 км. Извира от планината Емирдаг. Главните и притоци са Парсукчай, Анкарачай, Чубукчай и Гексу. През зимата и пролетта преминава 72% от годишния отток на реката.
Река Филиос извира от планината Кьороглу. Водосборната и площ е 13156 км2, а дължината 228 км.
Река Харшит е най-голямата река в Източно–Понтийските планини с водосборна площ 3500 км2.
Черноморската водосборна област на България обхваща площ от 16930 км2 и се дели на три подхранващи провинции: южна, централна и северна. Водното количество на българските черноморски реки се оценява на 1,8 км3/г, а наносният отток – на 781000 т/г.
Според Jaoshvili (2003) водното количество на черноморските реки в естествени условия е било 381 км3/г. В резултат на регулирането на реките и използването им за стопански цели то се намалява.
Същевременно нивото на Черно море се повишава със скорост около 1,5 мм/год., което прави около 1 км3/год. за цялата площ на Черно море.