„Лицето виждаш, но сърцето – не.“

Внушението.

Същността на психичната атака се разкрива в принципите и проявленията на телепатичното внушение. Ако прибавим това, което знаем за телепатията, към познанията за внушението, ще разберем нейният начин на действие.
Внушението има три проявления: автовнушение, съзнателно внушение и хипнотично внушение. Различията обаче не са толкова фундаментални, колкото изглежда на пръв поглед, тъй като целта на всички типове внушения е една и съща и те не могат да се проявят, докато тя не е постигната. Внушението се отличава от заплахите и призивите към разума по това, че те имат за цел оставянето на отпечатък в съзнателния разум. Ако успеят, те дължат това на мълчаливото подчинение на съзнателната личност, независимо от това, дали то е принудително или доброволно. Внушението обаче не отправя своя призив към съзнанието, а има за цел да влияе върху източниците на действията в подсъзнанието и да ги манипулира оттам.
Ние можем да сравним тези два процеса с натискането на звънеца на външната врата или усукването на самите жици. И в двата случая резултатът е един и същ – звънецът ще позвъни. Заплахите и аргументите натискат бутона на звънеца с различна степен на настойчивост или чрез постоянния звън на моралното убеждаване към кънтящия ек на изнудвача. Внушението подръпва жиците в различни точки на тяхната последователност.
Автовнушението се отправя от съзнателния разум на съответния индивид към неговото собствено подсъзнание. Тук вие може да попитате защо не мога аз да давам заповеди на моето подсъзнание директно, без да трябва да прибягвам към подробностите на внушението? Отговорът на този въпрос е много прост. Подсъзнанието принадлежи към много по-ранен етап от еволюцията, отколкото съзнанието. То принадлежи всъщност към фазата, предхождаща развитието на речта, следователно да се обърнеш към него с думи е като да говориш на някого на език, който той не разбира. За да му стане понятно, ние трябва да прибегнем към използване на езика на знаците. Така е и с подсъзнанието. Няма полза да му казваме „Направи това!“ или „Не прави онова!“ Ние трябва да създадем в ума си картина на това, което искаме да бъде направено, и да я задържим в съзнанието си, докато тя започне да потъва в подсъзнанието. Подсъзнателният разум ще разбере тази картина и ще действа според нея.
Актьор, който изпитва желание да се излекува от сценичната треска, няма да постигне успех, ако просто каже на своето подсъзнание „Не се страхувай!“, тъй като „за слепия кон кимането и намигането не се различават“. Дори ако актьорът нарисува в ума си картината на сценичната треска и каже на своето подсъзнателно Аз „Не прави това сега!“, резултатът ще бъде катастрофален, тъй като подсъзнателното Аз ще регистрира картината, но ще пропусне отрицанието, защото думата „не“ не означава нищо за него. За да задействаме подсъзнанието ефективно, ние рисуваме в ума си картина на това, което искаме да бъде направено и задържаме картината там, докато започнем да оказваме влияние върху подсъзнанието и то приеме задачата самостоятелно.
Това е крайният резултат при внушението, а различните типове внушение се отличават не по разликата в крайния резултат, а по начина на навлизане в подсъзнанието. Автовнушението възниква в нашето собствено съзнание; съзнателното внушение възниква в ума на друг индивид и достига до нашия собствен разум по утвърдените пътища на произнесените и написаните думи; хипнотичното внушение навлиза директно в подсъзнанието, без изобщо да влиза във връзка със съзнанието.
Хипнотичното внушение (което буквално означава внушение, предизвикано по време на сън, и е до известна степен неправилно название) се проявява под три форми: първо, същинско хипнотично внушение, постигнато, когато субектът е в безчувствено състояние в резултат на магнетични импулси или след продължително взиране в ярък предмет; второ, внушение по време на нормален сън, което е крайно неподходящо; и трето, телепатично внушение. Всички тези модели навлизат в ума извън сензорните възприятия, тоест така да се каже, те не са зависими от съзнанието, което нито им помага, нито има силата да ги възпре.
В повечето случаи на внушения, постигнати по този начин, не се възприемат като външна намеса, а се откриват след като са се развили в подсъзнанието и са започнали да се проявяват. Ние не можем да видим семето, което е посято в ума ни от друг ум, но постепенно то узрява и покълва, като надраства прага на съзнанието, като че ли по съвсем естествен път. Добрият специалист винаги има за цел неговите внушения да хармонират със съответната личност; в противен случай утвърдените подсъзнателни комплекси ще ги отхвърлят, преди да имат време да пуснат корен. Всичко, което той трябва да направи, е да подсили и стимулира идеите и импулсите, които вече съществуват, макар и вероятно в латентно състояние, Той не може да засее напълно чуждо зрънце; не може да присади стрък на роза върху люляков храст, тъй като той ще изсъхне и умре.
За да могат да израснат мисловните семена на внушението, те трябва да намерят плодородна почва. Тук се проявява силата на защитната реакция. Възможно е ние да не успеем да предотвратим други умове да ни изпращат внушения, но можем да пречистим почвата на нашата същност така, че семена, които носят вреда, да не могат да пуснат корен. Много лесно е да се изкорени един бурен, но съвсем друг въпрос е, когато трябва да се унищожат преплетени корени и клони, които са расли много години.
Вече казахме, и това е самата истина, че хипнозата не може да принуди отделния индивид да извърши каквото и да е в противовес на неговата истинска същност. Но каква е истинската същност на всеки един от нас? Всички ние ли сме оставили далеч назад маймуната и тигъра или те са само затворени в клетка? Внушението може да отключи клетката на всички наши тайни копнежи и те да връхлетят върху ни. Никой, освен светците, няма вроден имунитет. Възможно е всеки един да е бил какъв ли не, тъй като внушението има неизследван обхват за продължителен период от време. Най-невинната жена може да се окаже проститутка, най-благородният мъж – убиец при определени обстоятелства.