// Вие четете...

Климат

Влияние измененията на климата на морските дейности.

„Няма опасност там, където не се плашат от нея.“

Влияние измененията на климата на морската и военноморската дейности. Измененията на климата оказват влияние на военноморската дейност както непосредствено, така и косвено – влияние на военно политическата обстановка, международната и национална безопасност. Анализира се влиянието на измененията на климата на международната и национална безопасност, чуждестранните специалисти подчертават каскадния характер на влиянието от тези изменения. Примери за такова непосредствено влияние на измененията на климата се явяват тези изменения, които непосредствено влияят на социалната, на икономическата дейност, на обекти от инфраструктурата и на населението. Към такива фактори на непосредствено влияние се отнасят:

– изменение в ледовата покривка в Арктика;

– деградация на вечната замръзналост;

– топене на ледниците и изменение на речния сток;

– повишаване на честотата на вълните на затопляне, засушаване, намаляване на валежите, деградация (превръщане в пустиня) на земната повърхност на отделни климатични зони;

– повишаване на количеството на валежите в отделни климатични зони;

– повишаване на честотата и интензивността на тропическите циклони, на щормовете в отделни райони;

– повишаване нивото на морето, потапяне под вода на кораловите рифове и атоли, ниските територии;

– изменение на екосистемата, намаляване на селскостопанските и морски продоволствени ресурси, водни ресурси, изменения на ареала на инфекциозните заболявания, ерозията на бреговете.

Така, например, повишаването на нивото на морето, потъването на острови, коралови рифове, атоли и свързаните с това изменения на границите на изключителната икономическа зона, което непосредствено ще доведе до териториални и гранични спорове. Повишението на нивото в съчетание с усилването на щормовата активност ще ускорят ерозията на бреговата черта, замърсяване на грундовите и подземни води, традиционните зони на водно събиране, отстъплението на бреговете, което ще бъде особено осезаемо в ниските райони и в долините на крупните реки, където населението е с най-голяма плътност. Тези фактори неизбежно ще доведат до намаляване на качеството на живот, икономически загуби, до разрушаване на инфраструктурата. Намаляването на количеството на валежите във вече и така засушилите се райони на Земята, процеса на разширяване на пустинните райони в Африка и Азия, запазване както и повишаване на количеството на валежите в районите с излишно количество валежи, също така ще доведе до изменение на ареалите на инфекциозните заболявания и изменението на качеството на живот.

В качеството на механизми на косвено влияние може да се приведат следните примери за каскадно влияние измененията на средата на международната и национална безопасност. Намаляването на количеството на валежите, деградацията на ледниците в засушените райони ще повлекат зад себе си дефицит на прясна вода, което пък ще доведе до дефицит на продоволствия, глад, ръст на заболяванията и, на свой ред, ще предизвика ръст на миграцията. Напускането на населението от страните и районите, подложени на природни бедствия може да доведе до това, че тези страни ще се лишат от необходимите им за развитие човешки, финансови и интелектуални ресурси.

Умножаването на бедността, проблемите от хуманитарен и социален характер в такива страни ще доведе до увеличаване на нестабилността и ще създадат условия за ръст на екстремизма и тероризма, разширяването на от никого не контролираните зони, което ще има негативни последствия за безопасността не само в регионален, но и в глобален план. Принудителната и не контролираната миграция в районите с относително слаба икономика, наред с положителните ефекти, може да доведе до преразпределение на ограничените ресурси, ръст на социалната, етническа и религиозна безопасност. Примерите от такъв род на косвено влияние на измененията на климата на международната безопасност и съответно, на военната дейност може да продължи. По съществуващите прогнози към 2050 г. се очаква 200 млн. мигранти в света.

Мерки по адаптацията към измененията на климата също могат да доведат до ръст на регионално напрежение. Така, в Китай за осигуряване на продоволствената безопасност е разработен план за строителството на водосъбирателни съоръжения с общ обем от 40 млрд. м3 вода. Част от тези запаси на вода включва стока от горното течение на реките, след това попадащи на територията на Индия, което се явява заплаха за съществуването на милиони хора, живеещи по ниското течение на тези реки.

Във връзка с измененията на климата се повдигат следните въпроси, непосредствено влияещи на военната и военноморската дейност.

1. Каква роля трябва да играе военното ведомство в дейността на държавата в отговор на измененията на климата?

2. Какви сили трябва да има военното ведомство за поддръжка на държавата при реагиране на измененията на климата?

3. Какви сили трябва да бъдат резервирани от военното ведомство за поддържане на своите международни партньори за ефективно реагиране на измененията на климата?

4. Къде, кога и какви специфични рискове ще настанат от измененията на климата за обектите и съоръженията на МО и военната дейност?

5. Как военното ведомство може да намали риска и зависимостта от измененията на климата?

6. Какви преимущества или изгоди може да получи военното ведомство от измененията на климата?

7. Как се изменят задачите на флота в Арктика?

8. Какви са потребностите от инвестиции за допълнителни изследвания на проблемите от измененията на климата?

Като цяло, направен е извода, че прогнозираното изменение на климата представлява сериозна заплаха за международната и националната безопасност. Тези изменения потенциално са способни да предизвикат изменения на средата за обитаване и на всички видове човешка дейност, усилване на борбата за водни и други ресурси, ръст на миграционните потоци, а, съответно, социално икономически последици, естествени и хуманитарни катастрофи, политическа нестабилност в редица страни, даже в стабилни региони на света, и като цяло ще водят до изменение на геополитическата и военно политическата обстановка, до появяването на проблеми от глобален характер. Измененията на климата се разглеждат в качеството на мултипликатор (катализатор) на заплахи за националната и международната безопасност и като самостоятелен фактор за ръста рисковете за безопасност.

Освен косвеното влияние на военната и военноморската дейност, измененията на климата, в частност, ръста на нивото на океана, намаляването на ледената покривка оказват непосредствено пряко въздействие върху инфраструктурата на ВМФ, военноморската дейност и комплексите въоръжение. Очаквания ръст на средното ниво на морето не се явява фактор от първостепенна важност за военноморските дейности. Голяма заплаха представляват щормовите нагони, величината на които е нелинейно свързана с ръста на нивото и усилването на щормовата активност.

Измененията на климата неизбежно ще повлияят на военната дейност. Така измененията на климата, например, в Арктика по някои оценки ще доведе до освобождаване на Арктика от лед през летния период към 2060 г., а по някои – към 2040 година. Две най-важни последствия ще станат, достъп до огромни енергийни и минерални ресурси на Северния Ледовит океан и рязко намаляване на протяжността на маршрутите за морски превози за сметка на широкото използване на Северния морски път и Северозападния проход. Тези последствия ще доведат до усилени териториални спорове, до изменение на военно политическата роля на Арктика и до необходимостта от създаването на адекватна инфраструктура за решаване не само на икономическите, но и на военните задачи. При това ще възникнат сериозни трудности, предизвикани от невъзможността за използване на традиционни решения, пригодни за умерения климат и за зоните с развита инфраструктура. В Арктика още дълго ще се съхранят много ниските температури, при което обикновените средства за свръзка и навигация, включително спътниковите ще останат не ефективни, а комуникациите – не развити. Съществуващите надводни сили, в това число и авионосещите кораби, редица видове технически средства и оръжия са неприспособени за ефективно използване във високите ширини, в условията на тежки природно климатични условия – ниски температури, обледеняване, висока повторяемост на мъгли, ограничена видимост, наличие на айсберги и дрейфуващ лед. Качеството на хидрометеорологичното осигуряване в условията на недостатъчно развита система за осветяване на хидрометеорологичната обстановка в Арктика също може съществено да усложни военната дейност в тези региони. Опресняването на повърхностния слой и високата изменчивост на хидрологичните условия ще влияе на условията за разпространение на звука във водата и ще изисква разработката на надеждни модели за прогнозиране на акустичните условия. Изчезването на много годишните ледове в Арктическия басейн ще снизи скритостта на използване на подводните сили със стратегическо назначение, макар и да облекчи тяхното изплуване.

Не всички механизми на влияние на измененията на климата на военно морската дейност са елементарни и известни. Ще вземем в качеството на пример киселинността (водородния показател – ph). Очаква се, че киселинността на океана към края на столетието ще нарасне в 2,5 пъти. Въпросът е, как това ще повлияе на военно морската дейност. Увеличаването на киселинността на морската вода непосредствено се отразява на хидрологичните условия на разпространението на звука. Поглъщането на звука във водата съществено зависи от концентрацията на разтворените химически вещества, в частност, концентрацията на борната киселина, която определя поглъщането на звука във водата на честоти по-ниски от 10 кХц. Очакваното изменение на киселинността към края на XXI век ще доведе до намаляване на поглъщането на звука в морската вода до 70%, което на свой ред ще измени ефективността на използването на хидроакустичните средства при търсене и следене и, възможно, на тактиката на противолодъчната борба. Такъв род примери за косвено влияние измененията на климата на военно морската дейност може да бъде продължен.

Във ВМС на САЩ оценката на влиянието на изменението на климата на военно морската дейност и предложенията по адаптацията към тези изменения се разработват на основата на прогнозните изменения на климата от международни и граждански научни организации и учреждения. За уточняване на тези прогнози ВМС на САЩ даже разкриват резултатите от секретни изследвания. В качеството на пример може да се приведат изследванията на долната повърхност на ледената покривка в Арктика от борда на подводна лодка в рамките на проект SCICEX.

Изводи:

1. През последните години в целия свят е осъзната значимостта на протичащите климатични изменения.

2. Дълговременното стратегическо планиране на военната, стопанската и на другите видове дейности и развитието на страните трябва да се осъществява с отчитане на очакваните изменения на климата. При това е необходимо да се осъзнае сложността на прогнозните изменения на климата, да се вземат мерки за сложната неопределеност на прогностичните оценки, да се знаят механизмите за влияние на измененията на средата и да се умее да се оценяват рисковите за международната и националната безопасност, военната и военно морска дейност.

3. Пространствената не еднородност на протичащите и очакваните изменения, спецификата на всеки от видовете човешка дейност, многостранност и сложност на причинно следствените връзки в областта на влияние на средата на взаимно свързаните видове човешка дейност изискват провеждането на специални изследвания на влиянието на измененията на климата на ВМФ. В САЩ такъв род изследвания се водят вече повече от 10 години.

4. Националния изследователски океанографски център разполага с актуализирани информационни ресурси от исторически данни от хидрометеорологични наблюдения с глобален обхват, готов е да вземе участие в научните изследвания по оценка измененията на климата и тяхното влияние на морската и военно морската дейност на Русия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар