„Нещастието на едни, носи полза на други.“

Власт или свобода?

Какво да изберем власт или свобода, или и двете, това е въпросът? Ако изберем властта, не означава ли, че ще ограничим свободата на други, ако изберем свободата, няма ли да изгубим възможността да властваме над тях, но ако изберем и двете, не означава ли, че трябва да се примирим с баланса, колкото власт, толкова и свобода. Нашият народ казва, че „много хубаво не е на добро“, затова може би хората, които съумяват да постигнат в своя живот именно такъв баланс са най-щастливите на света. Но за съжаление една част от нас не избират този модел на поведение, за тях е изключително важно да притежават и упражняват огромната си власт, без да се вълнуват от това на колко хора ще отнемат свободата, по един или друг начин. Тези хора жертват не само чуждата свобода, те жертват и своята и поради това между тях няма такива, които едновременно да са на власт, да са богати и едновременно с това да са свободни и щастливи. Тези хора стават подвластни на собствената си власт и богатство, тоест те губят своята свобода и се превръщат в роби на собствения си избор.
Както властта на другите ни засяга, предимно когато заплашват да я използват срещу личния ни живот, така и свободата ни засяга главно когато някой заплашва да ни я отнеме. Ясно е, че нуждата от свобода е опит да се постигне баланс между вашата нужда да ми наложите своя начин на живот и моята нужда да се освободя от тази принуда, тоест от вашата власт.
Този баланс най-добре може да бъде определен в смисъла на израза „не прави това на другите, което ти не би искал те да направят на теб“. Външният контрол, който е атрибут на на властта е заклет враг на свободата. Може да изглежда кръвожадно, но е истина, принципът – използвай властта си, за да отстраниш несъгласните с теб е основна причина за страданията на хората, страшно е, но за сметка на това е вярно. Ето защо, тук става въпрос за нещо повече от страдания.
При загубата на свобода ние губим или ограничаваме една от основните характеристики на човека като разумно същество, тоест неговата способност за градивно творчество. Но не е непременно вярно, че нашата творческа система е безусловно добра. Когато не се чувстваме свободни да се изразяваме или пък няма кой да ни слуша, тя може да ни накара да се чувстваме напълно нещастни. Колкото по-свободно задоволяваме нуждите си, без да пречим и на другите да правят същото, толкова по-добре използваме творческите си възможности, при това не само за собствена полза, но и в полза на цялата общност. Хората, които имат дарба и са избрали свободата да творят много рядко проявяват егоизъм, напротив, те получават дълбока наслада от факта, че могат да споделят дарбата си с другите.
Жалкото е, че в нашата страна власт имащите създават и определят правилата, както и нормите не за да изграждат и утвърждават творческите заложби на гражданите, а да ограничават техните свободи, за да придобиват все повече и повече власт. Доказателството за това е бягството на младите хора към местата по света, където свободите са повече. Ясно е, че болшинството от нашите богаташи и управници не осъзнават опасността, че градят една потисническа политическа система и след падането си от власт те се превръщат в едни незначителни и не уважавани хора, въпреки огромните си богатства. За разлика от обикновените хора, те не са били достатъчно щедри и не са проявявали никакво благородство за да предложат същата свобода на по-малко властните от тях. Да си богат и овластен не означава, че трябва задължително да бъдеш егоист, но както изглежда, това не се отнася за тези които последните няколко десетилетия управляваха народа.
За съжаление след толкова години свобода и демокрация у нас има хора, които се отнасят с подозрение към свободното слово, към желанието на хората да изразят на глас онези неща, които според тях са погрешни, но и никак не се притесняват да използват предимствата на хартата за правата и свободите на хората в тяхна полза.
„Ако правиш каквото аз ти казвам, ще те закрилям срещу силите на Злото“ – това е мотото на всеки тиранин, раждал се на тази земя.