// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Видове власт.

„Да управляваш е трудно изкуство.“

Има две концепции на жизнеустройство на хората – „хубаво“ и „лошо“. Това е отговор на въпроса: „как ще живеем едни с други?“. На него има само два отговора:

1. Ще живеем добре, хубаво, по справедливост, това, което у нас винаги се е наричало да се живее по Бога.

2. Ще живеем лошо, по злото, по несправедливост, когато едни господстват над други, което в народа се нарича да живееш по сатанински.

Толкова! Други концепции няма! Или – или!

Но в обществото може да тържествува само една концепция от двете възможни. Те не могат да тържествуват едновременно. Или добрата, по Бога. Или лошата, сатанинската. Всяка от концепциите се осъществява чрез петте вида власт:

1. Концептуална власт;

2. Идеологическа власт;

3. Законодателна власт;

4. Изпълнителна власт;

5. Съдебна власт.

1. Концептуалната власт. Това е най-висшата власт в човешкото общество. Тя претворява в живота или нравствена свобода, или порочна, безнравствена. И тази своя свобода тя или представя в удобна за разбиране от всички хора форма, или красиво го опакова в различни „целофанчета“, скривайки мерзостния пълнеж на бомбона. Концептуалната власт – това е обединение и власт на идеи, и властта на конкретни хора, ръководещи се от тези идеи.

2. Идеологическата власт. По-рано тя се е „оформяла“ във вид на различни религии и „свещени писания“. В наше време „свещените“ писания са заменени с писания на „класици на марксизма – ленинизма“, теории за „ред от хаоса“, „много полярни светове“ и прочие глупости, някакви „научни“ идеи за оглупяване на хората. За укрепване на „тържеството“ на своята идеологическа власт, която идеолозите използват.

3. Законодателната власт (днешната) крещи за „върховенство на законите“, „права“ на човека и т.н., но мълчи за това на базата на каква концепция са изфабрикувани тези закони. Не е необходим много ум, за да разберете народната мъдрост, изразена в пословиците на народа за законите. Ще приведем само една от тях. „Който пише законите, той и ги нарушава“.

4. Изпълнителната власт ръководи (управлява) обществото в съответствие със „законите“. „Законът е като дух: на където ти се прииска, натам и го въртиш“ (народна пословица).

5. Съдебната власт следи за спазването на тази „законност“. Концепция на управление – това е един вид стратегия, замисъл на управление, сценарий. При което сценарият е много вариантен. Това означава, че този, който е разработвал такъв много вариантен замисъл на управление, не му е важно кой ще изпълнява този замисъл, не му е важно кога този замисъл ще бъде реализиран напълно, а му е важно само това, че тази стратегия да бъде изпълнена на 100%. Така за глобализаторите, разгърнали против нас „студена“ война, не е важно кой ще седи на червените/жълтите павета, а им е важно, че към Запад текат нашите гори, злато, въглища и т.н. На тях не им е важно кога те окончателно ще загробят нашата страна (към 2010 година, или към 2020 година, или към 2050 година), а им е важно, събитията да стават така, че нас да ни приключат окончателно!

И така, вече изяснихме пълната функция на управление, където беше показано, че ако вие искате да управлявате някакъв процес, обект (човек, област, страна, човечество), при което да го управлявате сами, то на вас ви е най-необходимо:

1. Да изясните всички фактори, които влияят на процеса (обекта), да сформирате стереотипи на разпознаване на тези фактори.

2. Да определите целта на управление по отношение на всеки изяснен фактор. Да сформирате списък с цели, т.е. да определите, какво трябва да се прави на първо място, кое на второ, а кое може да почака.

3. Да разработите концепция за управление, тоест как, кога, в каква последователност и какво ще се прави, за да се решават успешно всички задачи.

4. Да създадете структура на управление, тоест кой и какво е длъжен да прави, колко сили да се привлекат, какви механизми.

5. Да контролирате целия ход на процеса.

6. Да поддържате работоспособността на всички системи. Всичко гореизложено се нарича пълна функция на управление (ПФУ).

Ако дори нещо от тези 6 пункта не се изпълнява, то системата рано или късно ще загине, ще се разруши. Например, по т. 2. самолетът излетял, а накъде лети и защо – това не се знае. Какво ще стане? Когато керосина свърши, той ще се разбие. А ако народа на цялата страна не знае това, какво общество той строи, а и планове за това строителство няма?…

Ако ТИ не изпълняваш нещо от това, което е в ПФУ, а системата не загива, не се разрушава, то това означава, че вместо теб това се прави от някой ДРУГ. При което се прави за постигане на неговите цели. Именно това и беше направено със страната ни от „световното задкулисие“, което знаеше какво е това концепция и ПФУ, а безмозъчното ръководство на КПСС/БКП не познаваше азбуката на управление, както не знаеха това и болшинството демократизатори.

От разбирането на ПФУ идва разбирането за обективното съществуване и на петте вида власти.

1. Концептуалната власт:

– разпознава факторите, оказващи влияние на обществото;

– формира списък (вектор) на целта по отношение на всеки фактор;

– формира съответстваща концепция (замисъл) на управление на ресурсите на обществото по отношение на изяснените фактори.

Концептуалната власт – това е най-висшата от всички видове вътрешно социални власти. Тя е самовластна, автократична по своята същност, тъй като може да изхожда само от две свободи (нравствената и безнравствената), а затова може:

а) да осъществява на Земята жизнеустройство, съответстващо със Законите на Природата, замисъла на Твореца (Богодържавие);

б) да осъществява несправедливо жизнеустройство, не съответстващо на Законите на Природата, да изврати замисъла на Твореца, да изпадне в сатанизъм.

Главният проблем на истинното народовластие не е в начините и сроковете на гласуване, а в това, че към урните за гласуване отиват старци и старици, а и за съжаление и млади, които нищо не разбират от управление. А още Аристотел навремето е казал, че най-добрият обущар могат да го определят само самите обущари, най-добрият дърводелец – самите дърводелци. А сега, драги читатели, знаейки вече за това, че труда на хората се дели на производителен и управленчески, знаейки за пирамидата на властта и пирамидата на знанието, сами на себе си си задайте въпроса: кой ще може да избере най-добрия управленец? Защото сега абсолютното болшинство хора нямат понятие за азбуката на управленческата работа. Но ако на всички хора се дадат елементарните знания за управление, то ситуацията ще се измени коренно.

Главният проблем на истинското народовластие е в такава организация на живота на хората, при която самовластието на концептуалната власт е реално достъпно за всички желаещи и способни да усвоят необходимите знания и навици. Да направите това сега, в наше време, е съвсем несложно, а и никакви пари не ви трябват. Просто трябва да давате на хората знанията, които са скривали от тях. Това може да се направи много бързо сега. Опитът показва, че за двуседмични курсове, когато занятията се провеждат вечер след работа, само по 2–3 часа на вечер, може да се усвоят всички основни положения в КОБ (концепция за обществена безопасност). За в бъдеще е необходимо тези знания да се дават чрез системата на образование, започвайки с детските години. В този случай концептуалната власт не може да стане анти народна сила, тъй като всички хора ще виждат и разбират тези хитри „прийоми“, с помощта на които някой се опита да ги измами. В това е корена на народовластието. Знанието е власт!

2. Идеологическата власт (политическата). Облича концепцията в привлекателни и понятни за широките слоеве хора форми. И ако за справедливата концепция е нужна само една идеология, то за несправедливата концепция, която се базира на принципа „Разделяй, настървявай и владей!“, са необходими множество идеологии (за невярващите хора) и религии (за вярващите). Но тези идеологии и религии са само различни „целофанчета“, а „бонбончето“ вътре е едно и също – пирамидалния „трюфел“ на тълпо–“елитарната“ концепция на жизнеустройство.

3. Законодателната власт приспособява под концепцията съответните „юридически норми“.

4. Изпълнителната власт претворява концепцията в живота на основание на законите.

5. Съдебната власт следи за спазването на „законността“.

Ето така нас ни мамят, говорейки ни за три „независими власти“.

От нас скриват концептуалната и идеологическата власт. Съществуването на трите „независими“ власти без обща, обединяваща всички, идея (концепция на единение), предполага тяхното противостоения една на друга и борбата между тях (т.е. реализиране на разединителните идеи, реализиране на концепцията за разединение). При което конкретни хора, които влизат в тези власти, могат само да правят това, но не разбират, а затова и не владеят сами това, което правят и затова действат против обществото, а и против самите себе си също.

Погледнете, нашия Парламент създава закони, а правителството е длъжно да ги изпълнява. Но кой ще носи отговорност за това? Въобще тези „три власти“ много напомнят баснята „Орел, рак и щука“.

Помните ли? Би трябвало да си спомняте и картината към баснята на Крилов: каруца на брега на реката, в нея впрегнат орел (в руския вариант е лебед), рак и щука. „Орелът тегли към облаците“, „ракът тегли назад“, а „щуката тегли надолу към водата“.

Тези „три независими власти“ могат така също да се съпоставят с „Бермудския триъгълник“, в който загиват самолети, кораби, хора, в който всичко изчезва безследно.

Какъв е изходът? За мислещия човек той е очевиден. На каруцата трябва да се сложи каруцар с камшик в ръката. И още на каруцаря трябва да му се постави задача: къде трябва да достави товара, с който е натоварена каруцата. И ако „орела, рака и щуката“ не слушат каруцаря, няма да са в състояние да изпълнят своите задължения („да носят своя товар“), то тях ще се наложи да ги смените с нови. Ето ви образа на управление на държавата. „Каруцата“ – държавата, която трябва да се движи към определена цел.

„Орела, рака и щуката“ – законодателната, изпълнителната и съдебната власти. За да може те да действат дружно и съгласувано, те трябва да се ръководят от обща обединяваща ги всички идея – „каруцаря“. А накъде трябва да се движи „каруцата“ – това определя концептуалната власт по свое усмотрение (ще напомним: към тази власт на хората се стремим).

Общество, неспособно да каже как се осъществява концептуалната власт в него, е марионетка в ръцете на тези, които въпреки това осъществяват такава власт.

Нас ни оглупяват с гениална простотия, говорейки само за три „независими“ власти и скривайки от нас концептуалната и идеологическата власт. Но дори децата знаят, че клоните не са дърветата. „Независимите“ от дървото клони бързо изсъхват. А дървото обезателно има корен – това е концептуалната власт. От корена идва ствол – това е идеологията. В нашия случай „корените“ могат да са „отгоре“ – от Бога, а могат да идват „отдолу“ – от сатаната.

И така, управление – това е упра-ВОЛЯ-ние! Управление без воля е невъзможно. Така че, чия ВОЛЯ ще претворяваме в живота на хората на Земята? Волята на доброто, хубавото, Божието? Или волята на лошото, порочното, сатанинското? Трета не ни е дадена!

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар