„Над хората властват кралете, над кралете – учените.“

Как да класифицираме валежите?

Капките вода и кристалите лед, падащи от атмосферата на земната повърхност се наричат валежи. Количеството валежи се измерват с дебелината на слоя на течна вода, който може да се образува след падането на валежа върху хоризонтална непроницаема повърхност. Обикновено количеството валежи се измерват в милиметри, където 1 мм съответства на масата на 1 кг валеж върху 1 м². Интензивност се нарича количеството на валежите, падащо за единица време, например за 1 час.
Различават следните видове валежи, класификация по формата.
1. Ръмеж (ситен дъжд) – достатъчно еднороден валеж, състоящ се от малки капки с радиус по-малък от 0,25 мм, които почти нямат определено направление на движение и като чели свободно се носят из въздуха. Такъв ръмеж пада от слоести (St) и слоесто кълбовидни (Sc) облаци, а също и при разсейване на мъглите. Интензивността на валежите при ръмеж не превишават 0,25 мм/ч, скоростта на падане на капките в неподвижен въздух е по-малка от 0,3 м/с.
2. Дъжд – течни водни валежи, състоящи се от капки с радиус по-голям от 0,25 мм. Наблюденията показват, че капки с радиус по-голям от 2,5 – 3,2 мм не се срещат, тъй като се сплескват и се раздробяват на по-малки. Скоростта на падане на капките дъжд достига 8 – 10 м/с. Дъжд пада от слоесто дъждовни (Ns) и кълбесто дъждовни (Cb) облаци, а понякога и от високо слоестите (As).
3. Сняг – твърди валежи във вид на кристали (снежинки). Наблюдава се изключително голямо разнообразие в формата на снежинките. Най-проста е под формата на игла, колонки и пластинки. Освен това се срещат многобройни усложнени форми на снежинките. Размерите на отделните снежинки могат да бъдат доста различни. Най-големи линейни размери обикновено имат иглообразните звезди, като техните размери достигат до 4 – 5 мм. В смесените облаци често се наблюдават групиране на снежинките (замръзване на преохладени капки вода при сблъсък със снежинки), които при това придобиват матов оттенък. Снежинките често се съединяват между себе си и падат във вид на големи люспи. Радиусът им се колебае от 0,5 мм до 5 см, но могат да достигнат и много по-големи размери, примерно 20 см. За образуването на снежните люспи способстват относително високата температура, голямата гъстота на снеговалежа, продължителността на падане, както и други фактори. Пределно големите снежни люспи се образуват при штил (безветрие) или при слаб вятър до 1 – 2 м/с.
4. Мокър сняг – това е валеж във вид на снежинки и капки или топящи се снежинки. Мокрият сняг се образува тогава, когато близо до земната повърхност температурата е 0°С или малко над нея.
5. Леден дъжд – валеж, състоящ се от ледени и силно окръглени снежинки с радиус около 7,5 мм, които се образуват в резултат на замръзването на преохладени капки вода и обвити от снежинки. В зависимост от съотношението между снежната и ледената част в зърното, този вид на валежа се подразделя на снежни зърна, снежни и ледени зърна, последните често се определят като град.
6. Град (леден дъжд) – частици с кълбовидна форма, с ледени прослойки и различна плътност. Радиусът на частиците е от 1 до 25 мм, но са наблюдавани случаи с много по-голям радиус. Големите зърна град имат слоест строеж. В центъра е разположено матово бяло ядро, приличащо на снежно зърно. Ядрото е обвито със слой прозрачен лед. По нататък следват редуващи се прозрачен с не прозрачен лед.
Ледените зърна на градушката се образуват в кълбесто дъждовни облаци в резултат на сливане на преохладени капки вода със снежно ледени зърна при които протича замръзване на капките. Най-големи ледени зърна се образуват вследствие замръзване на много малки зърна град.
Генетично, тоест в зависимост от физичните условия при които се образуват, валежите се подразделят на следващите видове.
1. Силни валежи – това са продължителни и разпространяващи се на голяма площ валежи със средна интензивност, падащи от облаци от вида Ns-As, във вид на дъжд и сняг, понякога мокър.
2. Бурни валежи – валежи, падащи от кълбесто дъждовни облаци във вид на дъжд, сняг, леден дъжд и град. Тези валежи внезапно започват и внезапно завършват. За тях е характерно бързото изменение на интензивността. Този вид валежи често се съпровождат от гръмотевични бури и внезапен вятър.
3. Ръмеж или ледени кристали при ниски температури – валежи, падащи от плътни слоести и слоесто кълбести облаци, които се образуват в устойчиви в стратификационно отношение въздушни маси.
Образуването на валежите и тяхната интензивност са свързани с микро физичното построяване и вертикалната мощност на облаците.