„Който не съзнава грешката си, прави друга.“

Видимост през нощта.

При разглеждане на въпросите за видимостта през нощта следва да се различават два вида задачи:
1. Определяне на далечината на видимостта на не самосветещи обекти, тоест на такива обекти които светят с отразена светлина.
2. Определяне на далечината на видимост на самосветещи обекти, тоест на такива обекти които светят със собствена светлина.
Към не самосветещите обекти се отнасят всички естествени обекти и изкуствени съоръжения на местността. За тях далечината на видимост през сумрака и нощта, както и през деня, се определя с техния контраст с фона. Обекта престава да е видим, когато неговия контраст с фона достига прага на контрастната чувствителност на окото.
Но ако за дневни условия би могло да се окаже някакво значение на прага на чувствителност на окото, в зависимост от поставената задача, то за сумрака и нощните условия това не трябва да се прави, тъй като с понижение на осветеността, прага на чувствителност на окото бързо се увеличава, а остротата на зрението се снижава.
В лунна нощ прага на чувствителност се увеличава до 0,30 – 0,50 в зависимост от фазата на Луната. В тъмна безлунна нощ прага на чувствителност се увеличава и може да достигне стойности от порядъка на 0,60.
Далечината на видимост на не самосветещите обекти в сумрака и през нощта основно зависи от тяхната осветеност, а също и от осветеността на ландшафта. Прозрачността на атмосферата (изразена чрез метеорологичната далечина на видимост) през нощта играе второстепенна роля.
Тъмните обекти на местността, избрани в качеството си на ориентири за определяне на далечината на видимост и определяне на метеорологичната далечина на видимост през деня, не трябва да се използват за определяне на далечината на видимост в сумрака и през нощта, дотолкова, доколкото отсъства еднозначна връзка между нея и прозрачността на атмосферата. Поради това за определяне на метеорологичната далечина на видимост през нощта се използват светлините само на светещи обекти.