// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Божества на славяните. Част 5

„Какъвто е народът, такива са и боговете му.“

Сварог – върховен небесен бог. Господар и родител на боговете. Господар на божествения свят Прав, творец и приносител на огъня. Сварог е едно от първите божества, създадени от великия творец Род. Съпруга на бог Сварог е богинята на земята и живота Мати-Земля, а от тяхната съпружеска връзка се раждат по-младите богове като Даждбог, Перун, Лада и т.н. Първоначално Сварог е върховен господар, но с времето синът му, гръмовержецът Перун, го измества и властва над земята и хората. Оттогава Сварог следи за спазването на вселенския закон – Правда на небесата, сред боговете, и се интересува само от небесните дела.

Сварожич, Сварожиц – син на небесния господар и пазител на космичния огън, Сварог; господар на земния огън, пламъка, огнището. Има контрастна, противоречива натура – той пази живота, осигурява топлина и светлина и прогонва дивите животни, но също може да се превърне в стихия, унищожител, разрушител и убиец. Сварожич е представян като войнствен бог, което е характерно за всички арийски народи – слънчевите (респ. огнените) божества са винаги със силно изразени военни характеристики, защото се възприемат като борци против мрака, злото и злите сили. Сварожич е главен обект на широко разпространения сред славяните огнен култ. Той също влиза в така наречената Огнена Четворица” заедно с баща си Сварог и братята си Даждбог и Перун.

Световит, Святовид – четворно мъжко божество, световен повелител, господар на световните посоки, носител на топлина, светлина и плодородие. Вероятно името му означава свят, свещен, обладан от святост” и не е свързано със светлина”. Световит е висш бог – у западните славяни и е почитан наравно, или по-скоро вместо Перун и Сварог, а характеристиките му на войнстващо слънчево божество го сближават с Даждбог. Със сигурност Световит е смятан за господар на справедливостта, носител на светлината, воюващ с мрака и злото. В дясната си ръка държи огромен рог от бик, пълен с вино, а в лявата – меч, т.е. с едната дарява изобилие, а с другата наказва и брани – все характеристики, специфични за върховните богове. Световит има четири брадати глави на отделни шии, гледащи в четирите посоки на света, т.е. вижда всичко, за да въздава всекиму заслуженото и да охранява хората от зли сили.

Снигна, Крачун – зимно божество, повелител на снеговете и студовете. Името Крачун вероятно идва от кратък, защото през зимата (когато Крачун властва над земята) денят е кратък. У някои славяни Крачун се нарича зимното слънцестоене – именно най-краткият ден в годината.

Стрибог – бог на въздуха, времето, климата; господар на ветровете. Стрибог е зрял мъж, надуващ боен рог, с който призовава ветровете. По тази му характеристика го сравняват с пълководец, т.е. с княз, поради което славянските владетели особено го почитат като покровител на върховната княжеска власт. Неслучайно Стрибог присъства и във върховния пантеон”, установен около 980 г. от руския княз Владимир, заедно с боговете Перун, Хърс, Даждбог, Симаргал и богинята Макош.

Троян, Триглав, Тжиглов – думата троян” означава троен”, т.е. с три части (три глави), както потвърждава и другото му име – Триглав.

Това е троичният бог – блюстител на световния ред и пазител на божествения закон Правда. С трите си глави Троян гледа към всеки един от световете на Световното дърво Прав (небесата), Яв (земята) и Нав (преизподнята). Той наблюдава богове, хора и нави, вижда и знае всичко което те правят, и е техен съдник – когато бъде нарушен Редът и Правдата, Троян не се колебае да въздаде наказание всекиму.

Идолът му има три глави, а очите и устите му са завързани със златоткан воал, което е израз на стремежа на хората да го умилостивят – те символично прикриват погледа му, за да не вижда всичките им грехове, а устата – за да не са твърде сурови присъдите, които изрича.

Хърс, Хорс – бог на зимното слънце – старото слънце, което се смалява (денят се скъсява) и на 22-ри декември умира, победено от мрака, от злите сили на Чернобог. Но на 23-ти декември Хърс възкръсва, прераждайки се в новото слънце Коледа. Във връзка с това Хърс се почита и като бог на оздравяването, лечителството, оцеляването, победата над болестта, господар на билките, майстор-баяч, а оттам – бог-мъдрец. В тази си роля, Хърс се асоциира с древногръцкия Ескулап, римския Асклепий, египетския Апис, скандинавския Балдер.

Чернобог, Чърнбог – бог на мрака, господар на злото и смъртта, причинител на страдания, болка и скръб, властващ над мъртвите в Долната земя. Противоположност на светлия Белобог.

Чернобог е представян като жесток млад воин с ужасяваща външност; винаги носи черна броня, а в ръка – магическо копие, готово за удар. Където удари, сее страх и мъка; по следите му се влачат всевъзможни зли сили. Вечно се бори с пресветлия Белобог – бог на доброто, приносител на светлината, радостта и щастието. За да омилостивят Чернобог, славяните принасят в жертва коне и хора – пленници.

Ярило, Ярила – бог на пролетта, младостта, плодородието, страстта и плътската любов. Партньор на Лада.

Често му се приписват и прелюбодействени характеристики. Представят го като млад голобрад златокос мъж. Облечен е в нехарактерна за мъжкото облекло дълга женска риза, със зелен венец на главата и китка житни класове в лявата си ръка. В дясната понякога носи рог или напъпила дървена сопа (символ на мъжката сексуална сила) или дори меч (асоцииран с мъжкия член).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар