// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Божества на славяните. Част 4

„За да предвидиш бъдещето, трябва да познаваш миналото.“

Перун – едно от най-могъщите славянски божества, сътворител на гръмотевицата и светкавицата, носител на бури и дъжд, поради което има и плодородни аспекти, закрилник на бойците и предводител на отрядите по време на битка, почти навсякъде е върховен бог. Името му се извежда от индо-европейския корен перк”, парг”, което означава удрям”, поразявам” и в общия славянски се е развило в пiерун”, piorun”, parom”, т.е. гръм, светкавица.

Първоначално господар на всичко и върховен бог е Сварог – богът на небето и първичния огън. Той е мирен бог – баща и съзидател. Има трима сина – Даждбог (добрият златолик бог на слънцето, топлината, светлината и живота, закрилник и дарител на хората), яростният Сварожич (бог на земния огън, чието име не бива да се произнася и за това почти никой не го знае) и Перун (страховитият и жесток бог на мълниите, гръмотевиците, бурите, ураганите, градушките и войните, възмездител и наказател на хората, пазител на световния ред).

Когато славяните започват да се разселват, те се сблъскват с много чужди племена и животът им се превръща в постоянна война за оцеляване, поради което започват да отдават по-голяма почит на войнствения Перун, отколкото на миролюбивия Сварог. Така Перун се превръща във върховен повелител, измествайки баща си. Но освен мълниеносец, рушител и наказател, Перун е и благодетел – дъждовете, които предизвиква, носят живот и плодородие на земята. За да поощри праведните хора, той им помага и ги дарява за добрите им дела, а жестокостта и строгостта му внасят и утвърждават реда сред людете. Защото ако нямаше кой да ги контролира и възмездява, те сами биха се унищожили един друг и биха затрили целия човешки род.

Пеперуна, Перуница – Съпруга на гръмовержеца Перун, често споменавана в заклинателните песни за дъжд, пети по време на българския дъждомолитвен обред Пеперуна (Пеперуда, Пеперуга, Додо-ле). Богиня на дъжда, облаците, бурите. Вероятно това е другото име на Додола.

Погода – бог на ласкавия южен летен вятър. Той носи доброто време. Син на бог Стрибог. Идолът му представя млад мъж с островръх шлем с бичи рога. В лявата си ръка държи рог на изобилието. Свързан е с култа към огъня и в този смисъл с бог Даждбог.

Поревит, Порьват – бог на плодородието, мъжката оплодителна сила и сексуална потентност; символ на мъжкото начало в зачеването на нов живот, покровител на мъжкото семе и по асоциация – на растителните семена. Името му може да се преведе като Плодовит”, Богат на семе”. Има пет различни лица, олицетворяващи петте зимни месеца през които Поревит бди над земята и развиващото се в нея зърно. В древността слънчевият славянски календар се разделя на пет зимни (не земеделски, неработни) и седем летни (земеделски, работни) месеца.

Радигост, Радигаст – бог, закрилник на пътниците, търговците, чужденците; радетел на гостоприемството. Ако стопанинът не се грижи добре за гостите си, ако отпъжда хората, които са потърсили подслон и убежище или вреди на мирно преминаващи чужденци, пътници и търговци, бог Радигост го наказва сурово.

На гостоприемните домакини Радигост изпраща благословията си и както те са милосърдни към странниците, така и тях ги посрещат добре, когато им се наложи да пътуват и нощуват в чужд дом. Името на Радигост се свързва със старобългарското радити – грижа се, съобразявам се, безпокоя се; и гостъ – гост, странник, чужденец.

Род, Див, Дий – изначалният, първичният бог – прародител на божествата, творец на Вселената и неин уредник. Род е върховният вселенски принцип, който установява божествения закон Правда; той е покровител на родовите връзки, на родството и съюза вътре в рода. В дълбока древност, в самото Космично Начало съществува само бог Род, а освен него няма нищо друго.

По-късно той създава Вселената и трите свята Прав, Нав и Яв, и урежда всичко в тях, като залага върховния принцип на баланс между елементите и установява висшия закон Правда, на който трябва да се подчиняват всички същества – телесни и безтелесни, всяка материя и енергия. В славянското езичество Див (Род) е едно от най-старите божества, унаследено от древната индоеврпейска религия. Богът-прародител, богът-съзидател Дивос (Дйевос) е почитан още от пра-индоевропейците и неговият образ се запазва у всички индоевропейски народи: у славяните – Див, у прото-гърците – Дйевс (по-късно Зевс), у италийците – Дяус Питер (по-късно Юпитер), у иранците и индийците – Дева, у балтите – Дива и т.н.

Рожденици, Роженици – дъщери на бог Род и богиня Жива, богини на съзиданието и рождението. През пролетта Рождениците съпровождат майка си Жива и й помагат в събуждането на природата за нов живот, разнасят зеленина и цвят по света, бдят над раждането на хора и животни. Древните славяни вярват, че при раждане рождениците се явяват невидими над огнището, помагат със заклинания на родилката и закрилят новороденото.

Руевит, Руджевит, Ругьевит – бог на слънцето, светлината и топлината, покровител на земеделието, бранител на плодородието и реколтата. В ролята си на бранител той има ясно изразени воински характеристики. Западно славянските идоли го представят със седем глави (лица) и седем втъкнати в пояса меча, а в ръката си държи осми. Счита се, че седемте личности на Руевит са персонификации на седемте летни месеца и седемте му лица бдят за подготовката на земята и развитието на реколтата през този период. Тази идея се основава на древното деление на слънчевия календар на седем летни и пет зимни месеца. Сред южните славяни Руевит носи някои от чертите на тракийския Дионис – бдящ над лозята и виното, майстор и разпространител на винарското изкуство сред хората.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар