„Който служи на Бога за пари, ще послужи и на Дявола, ако му плати повече.“

Благодатното действие на Светия Дух.

Оня, който иска да благоугоди и служи на Бога, трябва да постъпи така, както е казал Господ Исус Христос „Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му”. За да имаме чисти мисли е необходимо да се изследва как и с какви средства може да се достигне сърдечна чистота, защото и въздържанието от зло не е още съвършенство.
Всеки човек – и юдеинът, и елинът, – обича чистотата, но не може да се очисти. Истинската цел на земния ни живот е да придобием Светия Дух. Постът, бдението, молитвата, милостинята и всяко добро дело, извършено заради Христос, са само средства за придобиването на Светия Дух. Без благодатта на Светия Дух не можем да побеждаваме злото и да правим добро, защото човек не може нито да помисли, нито да извърши истинско добро.
Без благодатта никой не може нито да избегне греха, нито да изпълнява Божите заповеди, нито да отблъсква демоните. Без благодатта не е възможно да се спасим. Тя е основата на всяка добродетел. Това, че когато вършим зло, не е в нас дяволът, никой да не си го помисля и говори. Според злото, което някой извършва, той има в себе си бяс, бил той малък или голям. Както и обратното, духовният човек според своите добродетели притежава благодатта Божия повече или по-малко, или пък безкрайно е преизпълнен с Христовата благодат.
Щом някой получи благодатта, веднага се отвращава от плътските влечения, започва да мрази светските похоти и с Божията благодат става не податлив и мъртъв към тях. Такъв човек изпълнява божествените Христови заповеди с голяма радост и усърдие, а към плътските сласт или към припечелване, или към чест и слава не се стреми душата му, като чели тя се намира вън от тялото и вън от света.
Когато някой е без гневен, неосквернен с плътски страсти, тих и кротък, той има смирение, съчетано с незлобие и страдание, с чиста и не лицемерна любов към ближните, несъмнена и твърда вяра в Бога. За него би могло да се каже „Повярва на Бога и това му се вмени за оправдание”. Който пък няма тези признаци на Христовата благодат, такъв без съмнение върши всичките си дела, за да бъде прославен от човеците. Такъв, макар и да говори, че не търси човешка слава, без да иска става неин раб.
Когато бъде изпратена божествената благодат и човек я получи, ще намери себе си съкрушен, смирен, съсредоточен, умилен, каещ се за всички свои лоши дела, каквито е извършил по-рано. И тогава посредством такова вътрешно пренастройване ще познае колко голяма е неговата немощ и колко ненужни и срамни са неговите грехове, съзнавайки че те са присъщи само на неразумните животни, а за разумната душа са непристойни и далеч от човека, който има мъдрост. Такива са първата благодат и първото просвещение, давани на душата от Бога. Като дойде в такова състояние и като разбере, че такива именно са нейните грехове, душата почва да ги мрази и да се отвращава от тях като неща, достойни за всякаква омраза и отвращение.
Благодатта на Светия Дух не очиства душата от една или от две страсти, а напълно ги изкоренява и душата става съвсем чиста. Заедно със страстите, които посочихме, тя изгонва всяка леност, небрежност и безгрижие, всяко не знание, забраняване и чревоугодие, всяко сластолюбие и похот. И така обновява човека по душа и тяло, че той мисли, че не носи тежко и смъртно тяло, но някакво духовно и нематериално, което е способно да бъде въздигнато на небето, подобно на апостол Павел. И не само това извършва благодатта на Всесветия Дух в човека. Тя не му позволява повече да обръща внимание на нищо чувствено и светско и всичко, което вижда като чели не забелязва; защото когато умът се съедини с мисленото и божественото, напълно се освобождава от всичко чувствено, въпреки че той като чели гледа.
Веднъж придобита, човекът може да бъде лишен от благодатта на Светия Дух чрез гордостта, която идва от забравянето на Бога, а забравянето на Бога идва от небрежност към освещаването, което пък ни е дарувано от Бога. Който го е осветил, престава да помни Кой е освещаващият го Пазещият в него това освещение, Такъв пада в самомнение, като чели всичко в него е от самия него. Затова Божията благодат го напуска и веднага след това идва врагът със своето изкушение, увлича го, и ето грехът, а след греха – гибелта. Всичко идва от това, че човекът е забравил Бога, престанал е да му благодари и да се смирява пред Него. Заради непризнаването на благодатта, че той тъкмо на нея дължи всичко, което е постигнал.
Като чели твоето спасение се извършва не с Божията сила, а с твоята мъдрост и с твоята собствена сила. Ако душата се съгласи на такова внушение, благодатта я напуска. Но ако тя отхвърли това внушение…., „Ти с Твоята благодат извършваш в мене спасение” – тогава благодатта Божия ще пребъдва в душата му.
Човек, за да придобие благодатта на Светия Дух, трябва чрез покаянието да извърши измиване от скверността на предишни непотребни дела, а след тяхното очистване става и причастието със Светия Дух. Но то се приема не как да е, а чрез силата на вярата, разположението и смирението на каещия се от цялата му душа, и не само след проявяване на такова разположение, но и след като получи опрощение на греховете от духовния отец и възприемник. Затова добре е всеки ден да се каем, както изисква заповедта. Защото думите „Покайте се, защото се приближи царството небесно”, ни задължават да се каем не от време на време, а постоянно.