// Вие четете...

Чувства и власт

Битки за налагане на златния стандарт.

„Печалбата за едни е загуба за други.“

Федералното правителство било крайният победител в Гражданската война не само защото успяло да бие Юга във военно отношение, но най-вече защото след войната наложило своя контрол над всички щати и над националната валута. Правителството отменило правата на отделните щати да издават свои банкноти чрез лицензирани от самите тях банки; разбило множеството банки, които издавали свои собствени пари; в крайна сметка федералното правителство разгромило Юга военно, политически и икономически. След приключването на Гражданската война федералният долар триумфално се наложил като единна национална валута на Съединените щати, а оттогава насам федералното правителство и лицензираните от него банки изцяло контролират националната валута.

Популизмът бил особено ефективен сред южните щати, където бедността и общественото недоволство били най-големи. Хората се чувствали притиснати между банкерите републиканци на Севера и новоосвободените роби, с които трябвало да се конкурират на пазара на работната сила. Твърде скоро политиците от Народняшката партия открили, че докато не е по силите им да контролират банкерите и заможния елит, бившите роби са идеална изкупителна жертва за всичките проблеми и оплаквания на техните избиратели. В допълнение към исканията си за отслабване на държавния контрол върху паричната маса народняците — особено в щатите на бившата Конфедерация — призовавали към една радикално нова система на расова сегрегация.

Макар нито веднъж да не успели да спечелят национални избори, народняците владеели всички южни и някои от западните щати. До 90-те години на века те успели да отстранят от заеманите държавни длъжности всички негри и лица от смесена раса, както и всички бели републиканци; това било постигнато чрез драстично ограничаване на избирателните права на цветнокожите. Превземайки Юга, народняците въвели расова сегрегация в училищата, жилищните квартали, обществените сгради и във всички форми на обществен транспорт. Забранени били смесените бракове, а съществуващите деца от такива бракове били обезнаследени по линия на белия родител. За негър бил обявяван всеки, който имал в жилите си дори и една шестнайста част африканска кръв. Институцията на расова сегрегация, която народняците успели да наложат, продължила близо седемдесет години — от 90-те години на деветнайсти век до приемането на Закона за гражданските права през 1964 г., когато почти никой вече не си спомнял как точно била възникнала тя.

Макар действията на народняците да имали ужасяващи последици за живота на чернокожите американци, те практически не се отразили на банкерите или на финансовата система на страната, която ставала все по-тясно ориентирана към златото. През по-голямата оставаща част от деветнайсти век различни политически течения спорели дали страната следва да се придържа само към златния или към някаква смесена система от златния и сребърния стандарт. През това време фермерите затъвали в дългове към банките; техните земи, селскостопански инвентар, а понякога дори и семената, с които работели, били ипотекирани. Заемите им били отпускани в банкноти, обезпечени със злато; те трябвало да се връщат в същите банкноти, а през това време стоката им все повече се обезценявала. С всяка следваща реколта те получавали все по-малко пари за продукцията си, а „златните“ банкноти ставали все по-скъпи. Нужни били пари, а един от начините за увеличаване на паричната маса в обръщение бил чрез не контролирано сечене на сребърни монети. Фермерите от южните и западните щати, които подкрепяли Народняшката партия, искали валутата да бъде обвързана както към златния, така и към сребърния стандарт. Те вярвали, че ако в обръщение се пуснат повече пари, ще бъдат по-малко зависими от банкерите и политиците в големите градове.

Сенаторът народняк Уилям Дженингс Брайън от фермерския щат Небраска, неизменен кандидат за президент от Демократическата партия по време на една епоха, когато Белият дом е доминиран изцяло от републиканците, бил неуморен борец за биметализма — за едновременното използване на златния и сребърния стандарт. В своята знаменита реч на конгреса на Демократическата партия от 1896 г. при приемане на номинацията за президентските избори той подложил на огън и жупел банкери, финансисти, републиканци и всякакви други „златни бръмбари“ — презрителното прозвище на всички онези, които поддържали златния стандарт Брайън заявил:

„Значи вие се опитвате да ни убедите, че големите градове подкрепят златния стандарт? Аз пък ви казвам: големите градове съществуват само благодарение на плодородните равнини. Дори да бъдат опожарени до основи, ако равнините са живи, градовете пак ще израстат, като по магия. Но погубите ли равнините, трева ще расте в големите ви градове!“

Уилям Брайън завършил речта си с един класически пример на ораторско изкуство от деветнайсти век:

„Не се опитвайте да нахлузите този трънен венец на челото на трудовия човек. Не разпъвайте човечеството на вашия златен кръст.“

Въпреки гръмотевичните аплодисменти на своите съпартийци демократи той бил сразен от републиканския кандидат Маккинли на изборите през 1896 г. и повторно през 1900 г.

Брайън не се отчаял и продължил да се кандидатира и на по-нататъшните президентски избори, които така и не успявал да спечели. Той се добрал до държавен пост едва при избирането на Удроу Уилсън за първия президент демократ след Гражданската война, като през 1913 г. бил назначен за държавен секретар. Само две години по-късно, през 1915 г., той подал оставка в знак на несъгласие с решението на Уилсън за въвличане на Съединените щати във войната в Европа — един ход, на който изолационистът Брайън се противопоставял със същата ярост, с която отказвал да приеме и златния стандарт.

Най-прочутото литературно произведение, взело за сюжетна основа дебата между привържениците на златния и сребърния стандарт в Съединените щати, е книгата „Вълшебникът от Оз“ от журналиста Лиман Франк Баум, публикувана през 1900 г. Авторът е запомнен с недоверието си към градските финансисти и с подкрепата си за биметалния долар, обезпечен едновременно със злато и сребро. Забележителното му литературно въображение ражда една доста свободна сатира на паричния дебат и политическата история на епохата чрез забавните приключения на добродетелното, макар и доста наивно селско момиче Дороти — събирателен образ на провинциалния американец. Смята се, че в основата на образа е залегнала народняшката активистка и ораторка Леели Келси, известна като „Торнадото на Канзас“.

Циклон отвява главната героиня Дороти и нейното куче от родния им Канзас и ги запокитва някъде далеч на изток. Когато се опомнят, те виждат пред себе си път, постлан със златни плочки, който води до омагьосаната страна Оз — свърталище на лоши магьосници и зли банкери. По пътя си срещат последователно Плашилото, алегоричен образ на американския фермер; Тенекиения дървар, олицетворяващ фабричния работник; и Страхливия лъв, чийто първообраз е не друг, а не успелият кандидат-президент Уилям Дженингс Брайън. Походът на тази пъстра група към страната Оз напомня марша на Армията на Кокси от 1894 г., при който тълпа безработни мъже, предвождана от „генерал“ Джейкъб Кокси, поема към столицата, за да настоява за пускане в обръщение на допълнителна сума от 500 милиона „зелени гърбове“ и разкриване на повече работни места за народа.

Влиятелният американски търговец и политик Маркъс Хана, член на Сената и идеолог на Републиканската партия при управлението на Маккинли, е в основата на образа на злия вълшебник, контролиращ финансовите механизми в Изумрудения град. Той е наречен Вълшебник на Златната унция — съкратено Oz — единицата мярка за тегло на благородни метали, използвана и до днес. Населението на източните щати е представено като глуповатите Дъвчащи, които за нищо на света не могат да разберат механизмите на управление на финансите, всичките лостове и конци, които дърпат Вълшебникът и неговите финансисти, за да направляват парите, икономиката и в крайна сметка държавата.

В Изумрудения град, който изцяло е под властта на Вълшебника, всички жители са длъжни да носят зелени очила, закачени на златна токичка. Отвъд пределите на града Лошата магьосница от Запад е поробила жълтите Мигащи — намек за империалистическите амбиции на републиканската администрация, която неотдавна е отнела Филипините от Испания и отказва да им даде независимост.

В крайна сметка американските граждани разобличават Вълшебника и неговите зли вещици в мошеничество, с което се оправят нещата и се възцарява биметалният свят от злато и сребро. Същевременно фермерът Плашилото изведнъж открива колко интелигентен е всъщност; Страхливия лъв си възвръща смелостта, а Тенекиения дървар получава нов източник на сила във вид на биметален инструмент — златна брадва със сребърно острие, която никога вече няма да ръждясва, стига редовно да бъде смазвана със сребърната гресьорка, инкрустирана със злато и скъпоценни камъни.

Накрая вълшебните сребърни обувки на Дороти я отвеждат обратно в родния й Канзас. Любопитно е да се напомни, че в едноименния филм обувките на Джуди Гарланд са рубиненочервени — много по-драматичен цвят, който добре изпъква на големия екран. Това едва ли означавало нещо за зрителите на филма, които най-вероятно не си давали сметка, че историята на Дороти, която за тях била просто една детска приказка, всъщност е замислена като алегория на американската финансова политика на границата между двата века. През същата година, в която излязла книгата на Лиман Баум — 1900, Конгресът на САЩ приел Закона за златния стандарт, с който американската държава още по-плътно обвързва своята валута към златото.

Разбира се, народняците продължили да настояват за прилагане на някаква форма на биметализъм в американската финансова политика, но в крайна сметка загубили борбата. Откриването на огромни залежи на злато в Южна Африка, Аляска и Колорадо довело до удвояване на световните запаси на този метал и респективно до облекчаване на паричния недостиг. Народняците получили исканите количества инфлационни пари и без да се налага преминаване към сребърен стандарт; между 1897 и 1914 г. цените в Съединените щати нараснали с около 50%, а в Англия — с 26%. Макар Съединените щати и по-голямата част от останалия свят да запазили златния стандарт, изведнъж се намерили пари за всички.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар