// Вие четете...

Морал и Православие

Битка за власт над съвестта на хората.

„Какъвто е народът, такива са и боговете му.“

Разпространителите на светлината – подложени на гонение. Евангелието бе занесено в Бохемия още в началото на IX век. Библията бе преведена и публичните богослужения се водеха на езика на народа. Но когато мощта на папата нарасна, Божието слово биваше замъглявано все повече и повече. Григорий VII, присвоил си правото да смирява гордостта на царе, бе не по-малко склонен и към поробване на народи. Според издадена от него була бе забранено публичното богослужение да се води на чешки език. Папата заяви, че “на Всемогъщия е угодно богослужението да се провежда на непознат език и че много злини и ереси са възниквали от несъблюдаването на това правило”. Така Рим заповяда светлината на Божието слово да бъде загасена и народът да бъде затворен в мрак. Но Небето бе предвидило други средства, за да се запази църквата. Много от валденсите и албигойците, прогонени от домовете си във Франция и Италия поради преследването, дойдоха в Бохемия. Не смееха да проповядват открито, но старателно работеха тайно. Така истинската вяра биваше запазвана от столетие на столетие.

Преди времето на Ян Хус в Бохемия се бяха издигали хора, осъждащи открито покварата на църквата и пороците на народа. Техните трудове бяха пробудили всеобщия интерес. Но се събудиха и страховете на свещеническата йерархия и учениците на евангелието бяха подложени на гонение. Принудени да извършват богослуженията си в лесовете и планините трудно успяваха да се скрият от преследващите ги войници и мнозина биваха осъждани на смърт. След време бе издаден указ, според който да бъдат изгаряни всички, отклонили се от римското богослужение. Но християните жертваха живота си и поглеждаха нагоре към триумфа на делото си. Един от тези, които учеха, че “спасението може да се намери само чрез вяра в разпънатия Спасител”, каза, умирайки: “Яростта на враговете на истината сега тържествува над нас. Но това няма да бъде завинаги; от обикновения народ ще се издигне човек без меч и без власт, срещу когото те няма да могат да устоят”. Времето за появяването на Лутер бе още доста далеч, но вече израстваше човек, чийто глас срещу Рим щеше да разтърси народите.

Ян Хус имаше скромен произход. Беше малък, когато баща му умря, и остана сирак. Набожната му майка, смятаща възпитанието в Бога и страха от Него за най-ценното от всичко, се стремеше да осигури точно такова наследство за своя син. Хус учеше в провинциалното училище, а след това отиде в университета в Прага, където получи стипендия по бедност. До Прага пътува с майка си. Вдовица и бедна, тя не можеше да даде на сина си светско богатство, но когато наближиха големия град, коленичи до младия сирак и изпроси за него благословение от небесния Баща. Едва ли съзнаваше тя как можеше да се изпълни молитвата й.

В университета Хус бързо се отличи с неуморима прилежност и бърз напредък. А с безукорния си живот и благородство спечели всеобщото уважение. Бе искрен привърженик на римската църква и сериозно търсеше да получи духовните благословения, които тя претендираше, че дава. На един църковен празник отиде на изповед, плати с последните си и без това малко пари и се присъедини към шествието, за да участва в обещаното опрощение. След като завърши университетското си образование, стана свещеник, бързо получи известност и бе призован в кралския двор. Бе назначен за професор, а по-късно и за ректор на университета, чийто възпитаник беше. Само за няколко години скромният, образовал се по милост учен, стана гордостта на своята страна, а името му – познато по цяла Европа.

Но в друга област започна Хус делото на реформата. Няколко години след приемане на свещенически сан бе назначен за проповедник в църква на Витлеем. Основателят на този параклис бе настоявал като нещо много важно Писанията да се проповядват на народен език. Въпреки че Рим се противопоставяше на тази практика, в Бохемия тя не бе напълно изоставена. Но съществуваше голямо невежество по отношение на Библията и сред хората от всички прослойки на обществото се ширеха най-долни пороци. С помощта на Божието слово Хус порицаваше безстрашно злините, за да укрепи принципите на истината и чистотата, на които то учеше.

Един гражданин на Прага, Йероним, който по-късно се свърза много тясно с Хус, бе донесъл при завръщането си от Англия трудовете на Уиклиф. Кралицата на Англия, станала последователка на ученията на Уиклиф, бе бохемска принцеса и чрез нейното влиянието, писанията на реформатора се разпространиха широко и в родната й страна. Хус прочете тези трудове с интерес. Повярва, че авторът е истински християнин и бе склонен да гледа с благоволение на защищаваните от него реформи. Без да знае, вече бе навлязъл в един път, който щеше да го изведе далеч от Рим.

Приблизително по това време от Англия пристигнаха в Прага двама учени, чужденци, приели светлината и дошли да я разпръснат в далечната страна. Започнаха с открита атака срещу папското върховенство и скоро властите ги накараха да млъкнат. Но те не възнамеряваха да изоставят целите си и прибягнаха до други средства. Бяха не само проповедници, но и добри художници и решиха да приложат таланта си. На достъпно за широка публика място нарисуваха две картини. Едната представляваше влизането на Христос в Ерусалим “кротък и възседнал на осел”, а след Него вървяха учениците Му в износени от пътя дрехи и боси. На другата картина бе изобразено папско шествие – папата, облечен в богатите си дрехи и трикратната корона, възседнал великолепно украсен кон, предшестван от тръбачи и последван от кардинали и прелати, облечени в ослепителни одежди.

Тази проповед привлече вниманието на всички класи в обществото. Хората на тълпи се събираха да гледат рисунките. Всеки разбираше поуката, а мнозина бяха дълбоко поразени от контраста между смирението и скромността на Учителя Христос и гордостта и арогантността на папата, изповядващ се за Негов слуга. В Прага настана голямо вълнение и след известно време чужденците решиха, че е по-благоразумно да заминат. Но даденият урок не бе забравен. Картините направиха силно впечатление на Хус и го подбудиха да изучава по-грижливо Библията. Макар че все още не бе готов да приеме всички защищавани от него реформи, видя по-ясно истинския характер на папството и с по-голяма жар порицаваше гордостта, амбицията и покварата на духовната йерархия.

От Бохемия светлината се разпространи в Германия, защото вълненията в Пражкия университет принудиха хиляди германски студенти да го напуснат. Много от тях бяха приели от Хус първите си познания върху Библията и при завръщането си разпространиха евангелието в своето отечество.

В Рим достигнаха известия за делото в Прага и скоро Хус бе призован да се яви пред папата. Да послуша – това би означавало да се изложи на сигурна смърт. Кралят и кралицата на Бохемия, университетът, благородниците и правителствените чиновници се обединиха в общ апел към понтифекса да бъде разрешено на Хус да остане в Прага и да отговори на Рим чрез пратеник. Вместо да приеме молбата папата сам се зае с разследването и осъждането му и след това обяви града Прага за анатемосан.

По онова време подобна присъда създаваше всеобщ страх и смут. Придружаващите я церемонии бяха организирани така, че да всяват всред народа поразяващ ужас. А народът гледаше на папата като на представител на самия Бог, който държи ключовете на Небето и ада и притежава властта да раздава както земни, така и духовни присъди. Смяташе се, че портите за Небето са затворени за анатемосаната страна, че докато папата не благоволи да оттегли забраната, мъртвите са изключени от обиталищата на блаженството. В знак на това ужасно бедствие всички религиозни служби бяха прекратени. Църквите бяха затворени. Сватбите ставаха в църковния двор. Бе забранено мъртвите да бъдат погребвани в свята земя и погребенията се извършваха без религиозни церемонии в ровове по полетата. Така чрез смазващи въображението мерки Рим се опитваше да владее съвестта на хората.

Град Прага бе изпълнен с вълнение и смут. Голяма част от хората обвиняваха Хус за нещастията им и изискваха той да бъде предаден на отмъщението на Рим. За да успокои бурята, реформаторът се оттегли за известно време в родното си село. На приятелите си в Прага той писа: “Ако съм се оттеглил от вас, знайте, че е, за да следвам заповедта и примера на Исус Христос – да не давам случай на злите да си навличат вечно осъждане и да не ставам причина за скръб и преследване на добрите. Оттеглих се и за да не амбицирам безбожните свещеници да забранят за дълго проповядването на Божието слово сред вас; но не допускам вие да се отречете от Божествената истина, за която аз с Божията подкрепа съм готов да умра”. Хус не спря да работи, а пътуваше из околните страни, проповядвайки на жадните тълпи. Така предприетите от папата мерки да потуши евангелието станаха причина то да бъде по-широко разпространено. “Защото не може да вършим нищо против истината, но за истината можем”.

“На този етап от своята кариера умът на Хус изглежда е бил сцена на мъчителна душевна борба. Макар че църквата искаше да го срази със своите мълнии, той не отрече авторитета й. За него католическата църква все още беше невестата на Христос и папата – представител и заместник на Бога. Хус се бореше срещу злоупотребата с властта, а не срещу принципа. Това предизвикваше ужасна битка между убежденията и изискванията на съвестта му. Ако този авторитет бе справедлив и непогрешим, както вярваше, как е възможно тогава да се чувства принуден да не му се покори? Да се покори, това би било грях, но защо послушанието към една непогрешима църква да води до такъв край? Ето проблемът, който не можеше да разреши, ето съмнението, което го тормозеше постоянно. Осени го мисълта, че разрешение би могъл да извлече от подобен случай, съществувал някога в дните на Спасителя, когато свещениците на църквата се бяха впуснали в нечестие и използваха законния си авторитет за незаконни цели. Това го накара за свое ръководство да приеме и да проповядва и на другите да приемат принципа, че съвестта трябва да се ръководи само от усвоените с разума наредби на Писанието. С други думи, че Бог, говорещ чрез Библията, а не църквата, говореща чрез свещеничеството, е непогрешимият водач”.

Когато след известно време възбуждението в Прага утихна, Хус се завърна в своята църквичка на Витлеем, за да продължи с още по-голямо усърдие и решителност проповядването на Божието слово. Враговете му бяха активни и мощни, но кралицата и много от благородниците бяха негови приятели, също и народът в по-голямата си част бе на негова страна. Като сравняваха чистите му и облагородяващи учения и свят живот с унизителните догми, проповядвани от римокатолическите свещеници, с алчността и безпътството им, много хора смятаха за чест да бъдат на негова страна.

До този момент Хус сам поддържаше своите трудове; но сега Йероним, приел в Англия ученията на реформата, се присъедини към делото на реформата. Отсега нататък двамата, свързани в живот и в смърт, не трябваше да се разделят. В много голяма степен Йероним беше блестящ гений, красноречив и с широка ерудиция – дарби, които печелят общественото благоволение. Но по отношение на качествата, съставляващи истинската сила на характера, Хус бе по-великият. Неговата спокойна разсъдливост обуздаваше импулсивния дух на Йероним, който с истинско смирение съзнаваше достойнството на Хус и се подчиняваше на съветите му. Общата работа на двамата допринасяше реформата да се разпространява още по-бързо.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар