„Незнанието още не е позор, позор е нежеланието да научиш.“

Биологични ресурси на Черно море.

Черно море е обитавано от около 2000 вида животни и над 1000 вида растения, свързани със сложни връзки и взаимоотношения. Повечето от животните имат средиземноморски произход, а само малка част от обитателите на Черно море живеят в него от древни геоложки епохи. В Българската акватория на Черно море живеят 2 450 вида и разновидности морски и бракични организми.
Водната маса на Черно море се обитава от пелагични организми: планктон и нектон, а морското дъно е населено от бентосни организми – водорасли, някои висши растения, различни безгръбначни и риби.
Планктонната алгофлора в Черно море се отличава със значително разнообразие, което се дължи на многообразните биотопи, различаващи се по своята соленост, температурен режим, биогенно подхранване, турбулентен водообмен.
Бактериите в морските басейни се срещат във водната маса до най-големи дълбочини, включително и в дънните утайки. Живеят при наличие на кислород (аероби) и при липса на този газ (анаероби). При нищожните си размери (повечето около 0,001 мм) имат относително много голяма повърхност, поради което обмяната на веществата е интензивна и проявяват висока физиологическа активност.
Едни от бактериите са хетеротрофни (хранят се с готова органична храна). Такива са преди всичко сапрофитните бактерии, които играят много важна роля в природата, като разлагат труповете на мъртвите организми и изобщо органичната материя и ги превръщат в минерални, неорганични вещества, с което ги правят достъпни за ново усвояване от растенията. Други бактерии са автотрофни – получават необходимата им енергия чрез фотосинтеза или хемосинтеза. Към хемосинтетичните спада бактерията микроспира, която разлага сулфатите в черноморската вода, при което в морето се получава отровният газ сероводород.
Бактериалните процеси в Черно море имат огромно значение при формиране на съвременния му режим. Над 90% от обема на Черно море се намира в границите на анаеробната зона.
Фауната на Черно море видово е приблизително 3 пъти по-бедна от тази на Средиземно море.
От рибите, които са 103 вида промишлено значение имат трицоната, моруната, есетрата, пъстругата, селдата, хамсията, кефалът, сафридът, скумрията, калканът, паламудът и карагьозът.
Бозайниците в Черно море са представени от три вида делфини и единични екземпляри на обикновения тюлен.
Зоопланктонът на Черно море обхваща представители на почти всички групи животни – от едноклетъчните до рибите.
Типът на едноклетъчните е представен с един вид камшични – ноктилука милиарис – и с около 20 вида ресничести. Ноктилуката е най-обилна в повърхностния слой през лятото, когато се размножава и причинява светене на морската вода. През останалите сезони също е доста многочислена, но се концентрира на дълбочина 15–25 м.
От ресничестите в черноморския планктон се срещат преди всичко представители на тинтиноидеите – типични планктери (планктонни организми), чието тяло е скрито в чашковидна къщичка.
Много по-редки са някои видове амеби и камшичести. Копривните мешести животни са представени сравнително добре, като много обикновени са хидромедузите подокорине, сарзия и обелия. В някои свързани с морето бракични водни басейни през летния сезон се развива масово блакфордията, а понякога мьоризията. Много често в Черно море се среща белодробната  и ушатата медуза.

Гребенестите мешести животни са представени на следващата снимка.  Ктенофора.

В планктона на Черно море са застъпени и червеите, от една страна, с ротаториите, представени от малко видове, главно бракични обитатели, от друга – от трохофорните ларви на прешленестите червеи.
Ракообразните (640 вида) са най-важната съставка както на черноморския, така и на океанския планктон. Те съставляват 70–90% от биомасата му и са представени предимно от веслоноги рачета и водни бълхи. Веслоногите рачета изграждат основната маса на зоопланктона, тъй като поддържат висока плътност почти през цялата година. Едни от тях се срещат постоянно, но други (каланусовите рачета) като по-топлолюбиви обитават само през лятото повърхностния 10–20 метров слой. Сред тях най-обикновен е видът центропагес крьойери, чиято биомаса понякога достига до 30–40% от зоопланктона. Студено любивите видове, разпространени предимно в северния Атлантик и свързаните с него морета, в Черно море се срещат само през зимните месеци.
Дънната флора на Черно море се поделя на макрофитобентос, съставен от макрофити (зелени, кафяви, червени водорасли и морски покритосеменни растения) и микрофитобентос, съставен от микрофити (бактерии, синьозелени и кремъчни водорасли, гъби).
Бентосната растителност в Черно море покрива скалите, подводните съоръжения, тинестото и пясъчно–черупчесто дъно на крайбрежната зона в плътна покривка, която се прекъсва само от неблагоприятни условия за развитие. Представена е от червени, кафяви и зелени водорасли.
Долната граница на разпространение на растителната покривка на Черно море (фитал) се спуска до 80–90 м дълбочина.
Голямото натрупване на водораслото филофлора има в северозападната част на Черно море, наречено “филофорно поле на Зернов” (открито е от С. А. Зернов през 1908 г.). През последните години поради замърсяване на морето площта на филофорното поле намалява.
Зообентосът обхваща представители на всички групи животни (650 вида червеи, 200 вида мекотели). Според размерите си бентосните животни се делят на макробентос, мезобентос и микробентос, чиито размери са съответно над 1 мм, от 0,1 до 1 мм и под 0,1 мм.
Разпределението на бентосните животни е подчинено на строга закономерност, която определя разпространението на отделни видове в зависимост най-вече от характера на грунта и дълбочината. Така се стига до обособяването на отделни съобщества биоценози от бентосни животни.
Отличават се биоценози на литоралната зона, на мидиевата тиня (30–80 м), на фазеолиновата тиня (60–130 м) и др.
Бентосът обитава дъното до дълбочина 130–160 м, т.е. до горната граница на сероводородната зона и само близо до Босфора долната граница на обитаване се спуска до 175–200 м. Общата площ на дъното на Черно море, населено с бентосна фауна съставлява 23%.  Актиния.

През последните десетилетия в бреговата зона на Българското Черноморско крайбрежие и на шелфа бяха прокарани стотици сондажи и бе получено значително количество ядков материал, което дава представа за разпределението на биогенния материал (главно черупки на мекотели) по площ и по мощност на дънните седименти. Изчислено е ежегодното количество биогенно вещество, което постъпва в средната и горната част на шелфа – 448500 т, в това число 404900 т карбонати, 11900 т силикати и 31700 т органичен въглерод. Екстраполирането на тези резултати за целия шелф на Черно море (101500 км2) позволява биогенната седиментация на шелфа да бъде оценена на 5168000 т/год.
Биогенната седиментация в дълбоководието се реализира основно от първичната продукция на фитопланктона в повърхностния слой, където осветлението и наличието на биогенни соли осигуряват процеса фотосинтеза. Годишната първична продукция на фитопланктона в Черно море се оценява на 129 млн. т. сухо тегло. Една част от първичната продукция се минерализира, а друга част се включва в хранителните вериги на по-висши организми – риби и бозайници, като в крайна сметка също се минерализира.