„Има само едно благо – знанието, има само едно зло – невежеството.“

Биологични ресурси на Световния океан.

Според Аристотел Земята е обитавана от 518 вида животни, 4336 вида животни е описал Карл Линей, а до края на XIX в. са били известни 415 600 вида.
Понастоящем са описани 953 434 животински вида от общо 7,77 млн. вида, които обитават планетата Земя. Представителите на растителния свят са около 298 000 вида, от които в каталозите са описани 215 644 вида. Гъбите се оценяват на 611 000 вида, водораслите – на 27 500 вида и 36 400 вида са едноклетъчните организми. Общо нашата планета по данни на Census of мarine Life от 2012 г. е населена от около 8,7 млн. биологични вида, от които 6,5 млн. вида обитават сушата и 2,2 млн. вида – водната среда.
Разнообразието, което съществува в животинския и растителния свят се дължи главно на Световния океан, тъй като в него се е зародил живота. Сухоземните видове растения и животни обаче са неколкократно повече от водните, поради многократно по-разнообразните екологични условия на сушата, създаващи значително по-големи възможности за видообразуване особено при покрито семенните растения и насекомите.
Около 60% от всички отдели и класове растения (главно водорасли синьозелени, червени, златисти, харови, пирофитови, кремъчни), които са общо 12 000 вида живеят във водата. Цветните растения в океана са 30 вида. От 40 типа животни само един на първично трахейните (онихофори) няма представители във водна среда, а от 100 класа животни освен единственият клас на първично трахейните само още един е изцяло сухоземен – този на многоножките (мириаподи). В Световния океан са установени около 120 000 вида животни.
Биоразнообразието в Световния океан е представено от около 250 000 вида морски организми, обхванати в Световния регистър на морските видове (WORMS). Предполага се, че предстои да бъдат открити още около 750 000 вида морски организми без бактериите и вирусите.
Живи организми се срещат и в екстремни условия 520 вида са ултраабисални животни (на дълбочини по-големи от 7 км) от тях: 5 вида са риби, 17 вида – мешести, 25 вида – погонофори, 26 вида – гъби, 50 вида – червеи, 60 вида – мекотели и бодлокожи, 117 вида – ракообразни, 120 – първаци. Под ледовете на Антрактида са установени: морски таралежи, звезди, паяци, ракообразни, мешести, мекотели, морски краставици, гъби и риби. Под ледения щит на Антарктида с дебелина 1,7–4,3 км са открити отпечатъци от папрати иглолистни и широколисти дървета и каменни въглища.
В зависимост от начина на живот морските организми се поделят на три групи: планктон, нектон и бентос.
Към планктона се отнасят организми, които нямат органи за активно движение във водата. Тук спадат едноклетъчните водорасли (фитопланктон), различни дребни животни (зоопланктон), както и личинките на много видове риби и бъзгръбначни.
Групата на активно плаващите животни (риби, китообразни, калмари, морски костенурки и др.) се отнася към нектона.
Обитателите на дъното се наричат бентос. Тук спадат прикрепените към дъното водорасли (фитобентос) и животни – корали, морски гъби (зообентос), както и пълзящите и заравящите се в морските отложения – ракообразни, молюски, иглокожи, червеи и др.
Към морската фауна спадат едноклетъчните зоопланктонни видове, телата на които често са разположени в карбонатни или силикатни скелети – фороминифери, радиоларии и др. Най-примитивните многоклетъчни животни са морските гъби, които водят неподвижен начин на живот и имат размери от няколко милиметра до метър.
Към мешестите се отнасят медузите, сифонофорите, ктенофорите, актиниите, коралите. Важно звено в хранителната верига са червеите – (5300 вида), и мекотелите – (6200) вида – гастроподи, бивалвии, главоноги. Иглокожите (морски звезди, таралежи и др.) са около 50 000 вида, а висш тип безгръбначни са членестоногите (около 20 000 вида), ракообразните представляват 90% от масата на зоопланктона в Световния океан.
Към морските гръбначни организми спадат рибите, рептилиите и морските бозайници.
От 550 семейства с 20 000 вида риби от промишлен интерес са 9 семейства – селдови, трескови, мерлузови, сафридови, скумриеви, анчоусови, мойва, тунецови, камбалови. Повече от 50% от годишния световен улов, който възлиза на 90 млн. т. се реализира от 20 вида риба.
Към морските рептилии спадат морските костенурки, игуаните, морските змии и някои видове крокодили.
Морските бозайници обхващат китообразните, (китове, делфини), сиреновите (ламантини, дюгони) и ластоногите (тюлени, моржове, морски котки и др.). Предполага се, че китообразните са се преселили от сушата в океана преди около 70 млн. г. Хищническият улов на китове и делфини през втората половина на XIX в. и началото на XX в. (над 2 млн. бр. кита) е наложил вземането на мерки за опазване на техните популации.
За увеличаване на естествената продуктивност на морето се пристъпва към изкуствено култивиране на морски организми – изграждане на марикултури. Досега успешно са отглеждани редица видове организми – черна мида, сьомга, калкан, ракообразни и др.

Черно море.
Там в далечината морето гали небесата. Делфини скачат във водата сякаш слязла е дъгата, а красиви златоперки мятат шарени дантелки. Морски кончета препускат тук-таме, играят си на криеница те.
Наталия Димитрова IV клас.