„Който не знае да се преструва, не знае да управлява.“

Анализът на двата разказа показва, че интервюираните настояват много да се отбележи личната заслуга на „групата приятели“, на „младите демократи“, които са мобилизирали всичките си компетенции в полза на новата инициатива. Фигурата на експерта Иван Кръстев вече се появява чрез повтарящия се мотив, характеризиращ личността му в дискурса на неговите приятели и колеги: изключителна и обещаваща личност. Дори тези, които оспорват неговия харизматичен авторитет, подхранват образа на кариера без аналог, присъстващ в тези разкази за първите стъпки на мозъчните тръстове под формата на мотива за един вече отличил се и блестящ студент, разговарящ като равен с равен с представителите на поколението на формираните експерти. Този мотив е концентриран образ на представата за таланта и заслугата, чрез която експертите на мозъчните тръстове легитимират позицията си на избрани. Те, от една страна, настояват върху заслужената привилегия да бъдат сред отличниците, а от друга, на неформалния и спонтанен характер на инициативата, която им принадлежи.

„Идеята беше да създадем НПО, аналитичен институт по полския модел, вдъхновен от Съединените щати“, казва Безлов. Разказът на Антоний Тодоров подчертава също началото на организацията като НПО. Така в двата разказа се настоява за спонтанния характер на организацията, която според тях принадлежи на „вълната на пробуждане“ на гражданското общество в България. Дори връзките с чужденците (посланици, фондации, мозъчни тръстове) и с властта в страната са представени като средства за реализирането на идея, принадлежаща на група ентусиасти. Същият мотив откриваме в интервютата на Иван Кръстев и Деян Кюранов, както и на другите лидери на мозъчните тръстове, които се изживяват като self made men.

Тази парадигма обаче е поставяна под въпрос от някои разкази, които представят първите стъпки на ЦИД като един вид уговорка между реформаторите в БКП, близки до елитите на руската перестройка, и американската държава. Тази версия е много интересна за установяването на историческата истина, за която спорят водените от различни политически и лични интереси през периода на прехода, колкото за привличането на вниманието към един друг доминиращ наратив, който описва българските мозъчни тръстове като плод на уговорка между руските и американските тайни служби. В най-радикалните си прояви поддръжниците на тази визия вярват, че съществува заговор.

Така например съветник от Централния комитет на БКП (Г.Г.) свързва създаването на ЦИД с една „случайна“ среща между бъдещия директор на ЦИД Огнян Шентов и американския посланик на стълбището пред библиотеката на Института по история на БКП на 9 ноември 1989 г.

В кафене в центъра на София един от бившите експерти на ЦИД ми прави знак да се доближа до него и ми прошепва:

ЦИД е едно малко американско посолство. Той е Центърът. Той е сред тези, които подготвиха последната фаза на перестройката. Един вид „План Маршал“ за България. Кой мислите, че можеше да пътува в Съединените щати преди 1989 г. – и защо?

Връзките на ЦИД с „американците“ са споменати също в разказите на Антоний Тодоров и Тихомир Безлов.

Дейността вече беше започнала през лятото на 1989, когато те (създателите на ЦИД) се опитваха да се срещнат с представители на западния свят, с посланици и по-специално с посланика на Съединените щати. Започнахме с финансиране от американското посолство и от Републиканския Институт на Съединените щати. Плюс пари, които идваха от българската фирма „Транс-експорт“. Идеята на Центъра беше да представя алтернативна гледна точка. Огнян искаше да направи мозъчен тръст по американски модел. По тази причина през април 1990 г. той пътува до Съединените щати, за да се запознае с функционирането и хората от основните мозъчни тръстове в САЩ. Пътуването му беше организирано от посолството на Съединените щати в България. Той се върна много впечатлен. А. Тодоров.

Друг мотив, който се повтаря в разказа на Антоний Тодоров, е този за пътуванията и за приетия модел:

Идеята на ЦИД беше да се прилепи към американците. Огнян беше предприел няколко пътувания: до Канада, а после до Лондонското висше училище по икономика през 1990 г. Спомням си също за идването на професор Маргот Лайт в София през април 1990 г.

И така, според разказите връзката с американците и с „чужденците от Запада“ по принцип се интерпретира от експертите на ЦИД като модел като извор на финансиране и на легитимност „Успяхме да доведем тези супер звезди…“. Други, които са в конкуренти отношения или пък губят скорост в интелектуалното поле, доминирано от мозъчните тръстове, интерпретират тази връзка като отношения между тайни гео политически стратегии и дори като заговор на тайните служби.

Когато стените проговорят.

Ако стените на ЦИД проговорят, биха се узнали неща, които никой няма да каже. Българският идиом „ако стените проговорят“ се отнася до всичко онова, което стените са „чули“, но също и до свидетелството, което собствената им история представлява. Двете седалища, които мозъчния тръст ЦИД заема последователно, помагат да се разберат комплексните връзки на неговите основатели с дисидентската интелигенция и с българската номенклатура. Те показват също връзките между две среди, които впоследствие се конфронтират на политическата сцена през годините на прехода чрез борбата между двете противопоставени политически партии, СДС и БСП – наследници на БКП; тези връзки са отстранени от дискурса на лидерите на мозъчните тръстове. Никой не би признал връзките, които по това време съществуват между бъдещия президент на републиката Желю Желев (1991–1996) и средите на номенклатурата на реформаторските лидери на БСП около бъдещия премиер Андрей Луканов (1990–1991).

Гнездо на дисидентство.

„В началото Копринка Червенкова ни даде място, едно помещение в града. После, през 1991 г., благодарение на известен политически натиск, ни дадоха сградата срещу Министерството на външните работи“ – Тихомир Безлов.

Копринка Червенкова, главен редактор на в-к „Народна култура“, за която вече споменахме по повод на дисидентските и полу дисидентските университетски среди, е една от важните личности от „Клуба за гласност и преустройство“ на президента Желю Желев. Това, че тя дава място на ЦИД при прохождането му, насочва вниманието към един съществен аспект: близостта на експертите, асоциирани с твърдото ядро на основателите на ЦИД (Иван Кръстев, Евгений Дайнов, Деян Кюранов, Йонко Грозев и т.н.), с дисидентските среди около Желю Желев, станал президент на републиката като член на анти комунистическата опозиционна партия СДС. Тези връзки се споменават също в контекста на създаването на фондация „Фридрих Науман“ и първите стъпки на бъдещите експерти на мозъчните тръстове: Иван Кръстев, Евгений Дайнов и Красен Станчев. В интервютата те говорят на драго сърце за близостта си с кръговете около президента Желев, защото тя се вписва в стратегията за легитимиране и за изграждане на дисидентското минало. В книга, издадена от ЦСП, ръководен от Евгений Дайнов, връзката между средите на експертите на ЦИД и дисидентските среди около президента Желев е представена като доказателство за дисидентски и анти комунистически произход:

Сред основателите на ЦИД има видни личности от дисидентското демократично движение от онази епоха. Анти комунистическото дисидентство в България, въпреки закъснението си спрямо други страни, е сред най-прогресивните движения. ЦИД се формира около проблематиката за правата на човека, за правата на малцинствата, околната среда и гражданското общество.

Така децата на бащите, които са част от номенклатурата като Иван Кръстев, Деян Кюранов, Евгений Дайнов и Красен Станчев, присъстват в множество разкази в ролята на деца на дисидентството. От мозъчния тръст, създаден от колеги от Института по история на БКП, историята за първите стъпки на ЦИД се превръща в история на „гнездо на анти комунистически дисиденти“.

При това в дискурса на експертите от най-ранните години на ЦИД съществуват различни интерпретации на дисидентството. Повсеместното присъствие на определението „анти комунист“ се появява в разговорите с Евгений Дайнов, който държи да изчисти разказа за началото от всякакви елементи, които биха могли да го свържат с предишната власт; Антоний Тодоров, който впоследствие се разграничава от анти комунистическия дискурс на „сините експерти“ и се доближава до новата идеология на социалистическата левица, не се колебае да спомене в разказа си „закрилническото крило на властта“.

Същото прочистване на дискурса характеризира и повечето от ЦИД, които постоянно избягват темата за произхода на сградата, където Институтът се премества през 1991 г.