„Където няма опасност, всички са храбреци.“

Превземането от Ушаков на най-силната морска крепост Корфу било безпрецедентна победа за онова време. Ушаков отново демонстрирал високо военноморско изкуство, а руските моряци показали отлични бойни качества. Успехът на тази битка бил до голяма степен улеснен от факта, че Ушаков, след като правилно оценил ситуацията, решил да атакува остров Видо първо от морето, а след това от сушата, въпреки че това противоречало на остарелите традиции, според които флотът може само да блокира крайбрежните крепости.
По време на обсадата и превземането на крепостта Корфу Ушаков показва несравнимо по-високо умение от известния английски адмирал Нелсън, който през същия период обсажда остров Малта и много по-малко мощната крепост на него Ла Валета. Ако на Ушаков превземането на Корфу отнема само три месеца, то Нелсън прекарва повече от година в обсадата на Малта. При това самият той не дочаква завземането на Малта, заминавайки за Англия.
След като получил новината за победата на Ушаков на остров Корфу, Суворов възкликва: „Нашият Петър Велики е жив! “ – което той, при разбиването през 1714 година на шведския флот при Аландските острови произнася, а именно: „природата е дала на Русия само едно: тя съперници няма“, – което сега и ние виждаме. Ура! За Руския флот! Аз сега говоря на себе си: защо аз не бях при Корфу макар и мичман“?
След превземането на остров Корфу, бойните действия на ескадрата на Ушаков се прехвърлят на крайбрежието на Южна Италия. Суворов, който по това време командва съюзническите руско-австрийски армии, предлага на Ушаков да изпрати отряд кораби до адриатическото крайбрежие на Италия, за да блокират Анкона, тъй като френските кораби, разположени там, могат да прихванат австрийските транспортни кораби и по този начин да застрашат комуникациите на важния за Русия съюзник – Австрия. По искане на Суворов през май 1799 г. Ушаков изпраща 3 бойни кораба (един турски), 4 фрегати (2 турски) и 5 малки кораба до бреговете на Анкона, като поверява командването на този отряд на контраадмирал Пустошкин. Малко по-рано бил изпратен в Отранто под командването на капитан 2-ри ранг Сорокин, друг отряд, който включвал 4 фрегати, 2 леки кораба и 4 бойни лодки. На 9 май този отряд акостирал на източното крайбрежие на Апенинския полуостров (между Бриндизи и Манфредония) под командването на капитан лейтенант Бели, което изиграло важна роля в боевете на руските войски в Италия. С десант, чийто брой е увеличен до 600 души, Бели прекосява полуострова от изток на запад и, достигайки брега на Тиренско море (3 юни 1799 г.), участва в превземането на Неапол.
Ушаков в края на юни 1799 г. се премества с основните сили на ескадрата си (10 бойни кораба, 7 фрегати и 5 други кораба) до бреговете на Сицилия.

След като изгонил французите от цяла Северна Италия, Суворов в началото на август 1799 г. започнал да се подготвя за нападение срещу Генуезката ривиера. По отношение на атаката на Ривиерата Суворов отделя на флота значително място. Той пише: „и обединеният флот трябва да бъде информиран за нашите намерения и да ни помогне както в прикритието на водния транспорт, така и да окаже друга помощ.“
Намирайки се в Месина в началото на август, Ушаков получава писмо от Суворов, в което фелдмаршалът моли група кораби да бъдат изпратени да блокират Генуа, за да попречат на доставките на френската армия по море.
Ушаков спешно изпраща в Генуа отряд от два бойни кораба и две фрегати под командването на контраадмирал Пустошкин, който преди това е действал близо до Анкона. Сега Сорокин бил изпратен в Неапол. Отрядът на Пустошкин помага на Суворов до самия край на престоя му в Италия.
На 13 и 14 септември великият командир се бие при известното си преминаване през Сейнт Готард и Дяволския мост. По това време ескадрата на Ушаков продължава да стои в Италия, активно се подготвя за кампания срещу Рим. Ушаков лично разработил план за тази кампания. Те сформирали отряд от 820 гренадири и 200 моряци от ескадрата под командването на полковник Скипор. На отряда са дадени 2500 души от войските на неаполитанския крал.

По време на подготовката на кампанията срещу Рим английският адмирал Нелсън пристига в Неапол. Не искайки руснаците да превземат Рим, английският адмирал тайно изпраща военен кораб до пристанището на Чивита Векия (близо до Рим) с предложение на французите да капитулират, преди руснаците да се приближат до Рим. Условията за капитулация, предложени от Нелсън, били изключително изгодни за французите. Така например французите не били лишени от оръжията си и не били лишени от правото отново да водят военни действия. Британците обещали да ги транспортират до Франция на свои кораби. Французите, разбира се, се съгласили на такава „капитулация“, особено след като Франция можела да хвърли тези войски срещу съюзниците на генуезкото крайбрежие. Ушаков бил дълбоко възмутен от това предателство на английския адмирал, но не отменил кампанията срещу Рим. Тържественото влизане на руските моряци в Рим, изоставен от французите при условията на капитулация, сложило край на действията на ескадрата в кампанията от 1799 г. През 1800 г. ескадрата на Ушаков била извикана от Павел I в Черно море.