// Архив

явления

This tag is associated with 41 posts

Изменчивост на геофизичните полета. Част – 2

„Няма нищо, което би било полезно на всички и по всяко време.“ Крупно мащабни течения и синоптични процеси. Крупно мащабните течения на повърхността на Световния океан са известни по данни от измервания на сноса на корабите, бутилковата поща и засега все още не многобройните измервания от закотвени буйкови станции. Тези данни, първо показват наличието на […]

Изменчивост на геофизичните полета. Част – 1

„Водата освежата тялото, учението – разума.“ Въведение. Пространствената и времева изменчивост на геофизичните полета на Световния океан оказват съществено влияние на ефективността на действията на силите на ВМФ и използването на оръжието и техническите средства. Съответно пред НХО на ВМФ стои задачата за прогнозиране на хидрофизичните параметри в един или друг район на Световния океан, […]

Числови модели на Световния океан – Част 5.

„Не гледай кой е писал, гледай какво е написано.“ Атлас Levitus Annual Climatology съставен от издателство Sydney Levitus през 1982 г. Съдържа данни за температурата, солеността и наличието на кислород, намиращи се в Националния център за океанографски данни – National Oceanographic Data Center (NODC). Батиметрията получена от американската пет минутна цифрова база за данни от […]

Числови модели на Световния океан – Част 4.

„Вода, която може да ме удави, за мене е океан.“ Към регионалните модели се отнасят също Модела на анализа на вълнението. На рис. 16 са представени характеристиките на този модел. Рис. 16. Той е предназначен за моделиране на набора от параметри за вълните (значителна височина и направление, височина на морското вълнение и зиба, направление, период, […]

Числови модели на Световния океан – Част 3.

„Колкото знаеш, толкова и те ценят.“ На моделиране подлежат температурата, солеността, теченията на 40 хоризонта, височината на морската повърхност. Данните се предоставят в заявените вертикални координати (плътност, налягане, дълбочина, сигма-ниво). Началната разрешаваща способност 1/12º (6,5 км / 3,5 мили). На заключителния етап от моделирането разрешаващата способност нараства до 1/24º (3,8 км / 1,8 мили). Предварителност […]

Числови модели на Световния океан – Част 2.

„Без хляб – гладно, без огън – хладно, без учение – тъмно.“ Глобалните модели на дълбоководните акватории на Световния океан са предназначени за инициализация на регионалните модели, определяне на техните гранични условия и запълване с данни на промеждутъците между участъците от акваториите, покриване с много по-подробни данни. Те се използват за планиране на преходите. Към […]

Числови модели на Световния океан – Част 1.

„Знанието и опитът правят човека мъдър.“ В статията се разглеждат някои характеристики на числовите модели по анализа и прогнозата на параметрите за състоянието на морската среда, използвани за осигуряване на операциите на военноморските сили (ВМС) с океанологична информация, предоставяна от Океанографското управление на ВМС на САЩ. Числовите модели на процесите в Световния океан са предназначени […]

Магнитни бури и полярни сияния.

„Знанието и опитът правят човека мъдър.“ Магнитни бури и полярни сияния. Основен йонизатор на горните слоеве на атмосферата на Земята, Йоносферата (над 40 км) се явява ултравиолетовата радиация и рентгеновите лъчи (електромагнитните излъчвания) на Слънцето. При повишена активност на Слънцето, неговите корпускуларни излъчвания предизвикват йонизация (особено в полярните райони), сравнима с въздействието на електромагнитното излъчване […]

Плоска, кълбовидна и формована мълния.

„Опитът няма общо училище, той учи учениците си по отделно.“ Плоска, кълбовидна и формована мълния. Плоската мълния е сумарен ефект от голям брой коронарни разряди на облачни елементи, предизвикващи червеникаво безшумно светене на значителна дебелина от буреносния облак. Кълбовидната мълния се отнася към най-загадъчните и малко изучени явления. Диаметърът им на земната повърхност е 10 […]

Видове мълнии. Линейна мълния.

„Знанието и опитът правят човека мъдър.“ Видове мълнии. Линейна мълния. Наблюдаваните в атмосферата искрови разряди (мълнии) е прието да се делят на линейни (разклонени, лентови и ракетообразни), плоски, кълбовидни, формовани). Средната дължина при най-често срещаната мълния линейната при разряд към Земята е от порядъка на няколко километра с диаметър на канала 15 – 20 см, […]