// Архив

Поврати

This tag is associated with 47 posts

Невъзможното „гражданско общество“.

„Открития враг не е така страшен, както фалшивия приятел.“ Англофоните и „другите“. Един друг разказ, на един преподавател по политология, близък до тематиката на първия, очертава друга граница на света на проектите и на мозъчни тръстове: тази на езика и на социалния произход. В катедрата по политология има неофициална разделителна линия между англофоните и „другите“. […]

Правила на Сорос за подчинение.

„Водата измива всичко освен безчестието.“ От 2000–2001 г. фондацията обявява политика на оттегляне от функциите на донор и на спонсор на програми. Джордж Сорос започва нови приключения на демократичния преход: Молдова, Беларус, бившите съветски републики в Централна Азия, и ограничава финансовото си участие в страни като България, които се подготвят да влязат в Европейския съюз […]

Пряка връзка на НПО с „Отворено общество“.

„Който щади лошите, вреди на добрите.“ Без да са считани за директни творения на „Отворено общество“, много други мозъчните тръстове или НПО, приближени до средите на мозъчните тръстове, са създадени от членове или от експерти на фондацията. Тяхното раждане и оцеляване често са подпомагани от „Отворено общество“, както и с капитала от връзки и с […]

Децата на „Сорос“ в България.

„В тъмнина е нужна светлина, в беда – ум.“ Когато мислим за мозъчните тръстове, се сещаме веднага за Сорос. Не можем да си представим експертите без Сорос… (М.П). Институт „Отворено общество“, който се установява в България почти веднага след началото на прехода, се намира на върха на пирамидата на НПО, които в голямата си част […]

Държава в държавата.

„Хората на драго сърце вярват на това, на което се надяват.“ Още от 1990 г. фондация „Сорос“ (както и институт „Отворено общество“ в Ню Йорк и Будапеща) финансират дейностите на голяма част от българската интелигенция, изоставена на ръба на бедността от фалиралите държавни институции. Чрез мрежа от местни клубове във всички големи градове в България […]

Обожавани и мразени.

„Празна ръка не ближат.“ След „втората демократична революция“ експертите Огнян Минчев и Евгений Дайнов и в по-малка степен Иван Кръстев стават известни в публичното пространство. Телевизионните зрители ги наричат „сините гурута“, или „сините шамани“. През периода 1997–2001 г. „шаманите“ се появяват почти всяка събота вечер в най-гледаните предавания като „Панорама“ и разпространяват своите анализи за […]

Група приятели – другари.

„Където са приятелите там е богатството.“ Приятелският и спонтанен характер на първите стъпки на мозъчните тръстове е тема, която се появява при всички мозъчните тръстове, за които се говори в настоящето проучване. Разказите на Тихомир Безлов и Антоний Тодоров за първите стъпки на ЦИД акцентират върху неформалния характер на инициативата на група приятели, към които […]

Привилегированите бунтари на системата.

„Лицемерието е по-лошо от ненавистта.“ В действителност тези „момчета“ – „Иван Кръстев, Деян Кюранов и Генчо Дайнов“, – които поемат по пътя на експертизата и на мозъчните тръстове, до един са деца на номенклатурата, макар и по време на разговори с тях да избягваха да говорят за социалния си произход. Бащата на Иван Кръстев – […]

Кой кой е в „интелектуалната оргия“.

„Пременил се Илия, пак в тия.“ Случаят на Деян Кюранов (членството му в мозъчния тръст ЦЛС, в Клуба за гласност и преустройство, свързаността му с дейността на Екогласност и социалният му произход) е един от най-интересните примери за сложните връзки между номенклатура, дисидентство и мозъчните тръстове. Неговият път след 1989 г. пресича почти всички среди […]

„Интелектуална оргия“ под заслона на властта.

„Няма по-голям лъжец от онзи, който говори за себе си.“ Българската интелигенция, която участва активно в процеса на десталинизация през петдесетте и шестдесетте години на миналия век, продължава да поддържа климат на критична рефлексия спрямо системата през цялата комунистическа епоха. При това тя така и не поражда организации за вътрешна идеологическа съпротива срещу социализма, подобни […]