// Архив

Поведенчески поврати

This tag is associated with 69 posts

Западът и останалият свят.

„Позволено е да се отблъсне насилието с насилие.“ В оформящия се понастоящем свят отношенията между държави и етнически групи от различни цивилизации няма да бъдат особено близки, а често ще са и антагонистични. При все това някои между цивилизационни отношения са по-податливи на конфликти, отколкото други. На микро равнище най-заредени с насилие са линиите на […]

Ислямът: идентичност без единение.

„Грижите за света са много, но не са разпределени по равно.“ Структурата на политическата лоялност между арабите и мюсюлманите в общи линии е напълно противоположна на съществуващата в модерния Запад. На Запад националната държава представлява върховна форма на политическа лоялност. По-ограничените форми на лоялност са й подчинени и са съотносими към лоялността спрямо националната държава. […]

Китайското начало.

„Три „много“ и три „малко“ погубват човека: много да говориш и малко да знаеш, много да харчиш и малко да имаш, много да си въобразяваш и малко да струваш.“ Съчетанието от нарастваща икономическа мощ и общо споделяна китайска култура кара Хонконг, Тайван и Сингапур все повече и повече да се обвързват с китайското отечество. Приспособявайки […]

„Велик Китай“ не е абстрактно понятие.

„Който добре познава началото, той и от края не се плаши.“ В исторически план Китай винаги е разглеждал себе си като обхващащ „синоистка зона“, която включва Корея, Виетнам, островите Лю Чу и в един или друг момент — Япония; „вътрешно азиатски кръг“, включващ не китайските манджури, монголците, уйгурите, тюрките и тибетците, които трябва да бъдат […]

Русия и нейната „близка чужбина“.

„Войната руши това, което мирът създава.“ Наследникът на царската и на комунистическата империя е един цивилизационен блок, който в много отношения е сравним със западния блок в Европа. Намиращата се в неговия център Русия, еквивалент на Франция и Германия, е тясно свързана с един вътрешен кръг, който включва двете предимно славянски православни републики Беларус и […]

Битката на Запада.

„Който заповядва, не познава умора.“ Идентифицирането на Европа със западното християнство предлага ясен критерий за приемането на нови членове в западните организации. Европейският съюз е най-важната структура на Запада в Европа и членството в него бе разширено през 1994 г. с приемането на принадлежащите в културно отношение към Запада Австрия, Финландия и Швеция. През пролетта […]

Къде свършва Европа?

„Ако ракът се окаже твърде малък сред своите, той се присъединява към групата на по-дребните раци.“ В очертаващата се глобална политика държавите – ядра на основните цивилизации заменят двете свръхсили от периода на Студената война като полюси, които привличат или отблъскват другите страни. Тези промени са най-ясно забележими, що се отнася до западната, православната и […]

Западния „вирус“ и в Австралия.

„Тежко на овцете, чийто войвода е вълк.“ За разлика от Русия, Турция и Мексико Австралия е западно общество според самия си произход. През по-голямата част от XX в. тя е тясно свързана първо с Великобритания, а после със Съединените щати; по време на Студената война тя не просто е част от Запада, но е във […]

Прилики и разлики между Турция и Мексико.

„Хубаво е да бъдеш господар, слуга можеш да станеш, когато поискаш.“ Турция става раздвоена страна през 20-те години, а Мексико едва през 80-те години на нашия век. При все това в техните исторически отношения със Запада има известни сходства. Също като Турция Мексико има характерна не западна култура. Дори и през XX в., както казва […]

Възраждането на исляма в Турция.

„Никой не слугува на двама господари.“ Чрез внимателно калкулирана поредица от реформи в Турция през 20-те и 30-те години на XX в. Мустафа Кемал Ататюрк се опитва да откъсне народа си от неговото османско и мюсюлманско минало. Основните принципи или „шестте стрели“ на кемализма са популизъм, републиканство, национализъм, секуларизъм, етатизъм и реформаторство. Отхвърляйки идеята за […]