// Архив

Управлението

This category contains 117 posts

Писани и неписани правила в „играта“ на банките.

Финансите в своя апогей, като самоцел, като финансов Интернационал, отричат и не признават нищо национално, не признават държави, а затова обективно са анархични и биха били анархични абсолютно, ако те, отричащи всяко национално господарство, не бяха, по необходимост, господарство в своята същност. Господарството като такова — това е само власт. А парите — са изключителна […]

Престъпен съюз на лихвари и спецслужби.

„Който пази тайна, получава това, което иска.“ И още един аспект на проблема свързан със „сенчестата икономика“. Става дума за връзките и взаимодействието на частния бизнес и лихварите със специалните служби. Дейността на секретните служби по определение се явява секретна, затова те идеално подхождат за решаване на такива задачи на световната финансова олигархия, които изискват […]

Инструмент за тотален контрол над обществото.

„Когато лисицата чете морал, пази гъските.“ Спектакъл наречен: „Борба със сенчестата икономика“. След събитията от 11 септември 2001 г. Западът активно започна „борба“ с „прането на мръсни пари“, а също така с „финансирането на тероризма“. Ние нарочно поставяме думата „борба“ в кавички, понеже повечето офшорни зони съществуват и след 11.9.2001. При условията на запазването на […]

Измама ли е търговската тайна?

„Назначили лисицата за войвода в гората: перушина много, птици няма.“ „Пазарна икономика“ – „сенчеста икономика“. Ако се постараем да се отдалечим от стереотипа на мислене, формиран от учебниците по икономическа теория и погледнем на „пазарната икономика“ непредубедено, то можем без да се насилваме да кажем: тя цялата, на 100% се явява „сенчеста икономика“. Работата е […]

Кои са покровителите на офшорния бизнес?

Който пази тайна, получава това, което иска.“ Но да се върнем към „юрисдикцията на финансова секретност“. Към края на века офшорни зони се наброявали на няколко десетки броя. По други оценки, те са няколко стотин, ако се броят и отделните административни зони (анклави) в пределите на съществуващи държави. Единен официален списък на офшорните зони не […]

За кого работят благотворителните фондове?

„Лъжата е оръжието на крадеца.“ „Вътрешни“ офшорни зони под формата на благотворителност. В категорията на офшорните зони може да запишем и различните благотворителни фондове (charuty funds), които лихварите създават за това, щото да „запазят откраднатото“. Само където това не са „външни“, а „вътрешни“ офшорни зони. Съвременните благотворителни фондове (БФ) са освободени от данъци и в […]

Подкопаване на суверенните икономики.

„Крадецът не краде там, където е много, а там, където се пази лошо.“ Офшорна структура на управление на компаниите. Бурното развитие на офшорната „икономика“ (особено заостряме вниманието на читателя на кавичките в думата „икономика“, понеже създаването на офшорни зони няма никакво отношение към нормалната икономика, удовлетворяваща нормалните нужди на човека) оказва разрушаващо въздействие на „икономиката […]

Офшорните зони – „данъчен рай.“

„Когато кражбата е направила крадеца богат, той минава за джентълмен.“ Офшорни зони – „Данъчни убежища“ + „юрисдикция на финансова секретност“. От една страна, се дава вид, че се води безкомпромисна бора с криминалния бизнес и „прането“ на „мръсните“ пари. От друга страна, по тяхна инициатива и в техен интерес се създават различни офшорни зони, където […]

„Сенчестата икономика“ – вреди и ползи.

„Най-хубавото място под слънцето — сенчестата икономика.“ „Сенчеста икономика“ – „сив“ бизнес + „черен“ бизнес. Още един важен аспект на либерализацията на „икономиката“ станало поощряването по всякакъв начин от лихварите на „сенчестите“ й сектори, в които либерализацията достига своя апогей. Тази сфера на „икономиката“ въобще е извън сферата на държавно регулиране, и живота тук се […]

Финансите като пирамида.

„Няма печалба без загуба.“ Фактически по времето на Гринспен финансовата система от три пластова се е превърнала в четири пластова. По-рано системата е имала следните нива: 1) „истински“ пари (злато или други „законни платежни средства“); 2) задължения, имащи форма на депозити (депозитни пари); 3) задължения във вид на традиционни ценни книжа (полици, акции, облигации и […]