// Архив

Начини на манипулиране

This category contains 77 posts

Интелектуалците и всеядните НПО.

„Слагай в устата си толкова, колкото можеш да преглътнеш.“ Думата „мозъчни тръстове“ не е навлязла във всекидневния език в България, нито пък във Франция, за разлика от много други страни. Дори в академичните, политическите или не правителствените среди се нуждаят да им се обяснява нейния точен смисъл, въпреки че може би са чували, но не […]

Театърът на българските анализатори.

„Лошите нрави развалят добрите дела.“ Теорията „хем си вътре, хем си вън“, непрекъснатото преобръщане на отношението вътре / вън, променящото се позициониране на мозъчните тръстове ту като агенти, ту като актьори на прехода, ту като вносители, ту като износители на знание и на ноу-хау, се оказват важни ключове за разбирането на легитимационните стратегии в национален […]

Световната банка в защита на американските интереси.

„Господарските права – дяволска трева.“ Себепредставянето на мозъчните тръстове като притежатели на локално знание е съществен елемент от дискурса за оправдаване на ролята им на градители на демокрация, адаптирана към специфичните национални контексти. Познанието и демократичното ноу-хау вече не се представят като резултат от трансфер от Запад на Изток, а като диалектически обмен, при който […]

Налагане на демокрацията „отдолу“.

„В тълпата човек не се наяжда, но и не гладува.“ Макар мозъчните тръстове да се представят като защитници на политическата парадигма за прехода, разбран като демократизиране отгоре (конституционни реформи, законодателна система, политически институции), те са също онези, които легитимират и конструират идеята за демократизиране на обществото отдолу. „Без активно, способно и силно гражданско общество няма […]

Гражданина от село Миндя.

„И от колиба може да излезе велик мъж.“ Директорът на ЦСП Евгений Дайнов се представя като „гражданин на село Миндя, който избира ректора на Оксфордския университет“. Действително неговият постоянен адрес е в това малко село от 320 души, разположено далеч от столицата. „Синият шаман“ на българския преход е поласкан от прякорите („Евгений от Миндя“, „графът […]

Управление и гражданско общество.

„Почестите променят нравите.“ Представянето на гражданското общество като специфична национална традиция, идея, диаметрално противоположна на тази за вноса на демократичните практики от чужбина, е в сърцевината на теоретичните рефлексии на проекта на ЦСП „Гражданското участие в публичните политики и локалното развитие“, финансиран от Американската агенция за развитие. Опозицията държава / гражданско общество се сдобива със […]

Приказката за демократичния преход.

„Истината е горчива, лъжата – сладка.“ Новият социален договор. Книгата на директора на ЦСП Евгений Дайнов „Политическият дебат и преходът в България“, перфектно илюстрира привидното противоречие в дискурса за прехода на експертите на мозъчните тръстове. На една и съща страница срещаме пасажи, които защитават идеята, че преходът е процес, започнат и подтикван от външни фактори, […]

Българския елит срещу народа.

„Добре е да се говори, но ако има и какво да се чуе.“ Недостатъчността на демократичната култура на българския народ е причината, поради която според българските мозъчни тръстове преходът е процес, който трябва да бъде ръководен и насочван от елита. Идеята на проекта „България в XXI в.“ е тъкмо мобилизирането на „българския елит“ срещу популистките […]

Традиция – Модерност.

„Мъдрия нищо не прави, без да помисли.“ Всъщност до Иракската криза проектът за европейска интеграция се свързва с „цивилизационен проект“ за модернизация на българското общество според западния модел, без да се прави разлика между европейския и американския модел. „България в XXI в.“, колективен сборник на експерти, събрани от ЦСП в рамките на проект, финансиран от […]

Изток или Запад.

„Там, на отсрещния бряг, се намира демокрацията на другите…“ Г. Фотев. Да избираш между минало и бъдеще, между комунизъм и капитализъм, между дясно и ляво означава да избираш между Изток и Запад, където Изтокът се превръща в символ на традиционното (православно и балканско), националистическо („сърбизиращо“) и дори тоталитарно („русизиращо“) общество. Идеята за Запада обаче, който […]