// Архив

Мъдрости от миналото

This category contains 109 posts

Руско-българските връзки през IX—X век. Част 4

„Не е срамно да се говори това, което не е срамно да се върши.“ Още един неудачен опит да се свърже руската история с българската е проблемът за така наречените „рушки (или руски) писмена”, споменати в „Пространното житие” на Константин-Кирил Философ. Както е известно през 859 г. Константин-Кирил бил изпратен на специална мисия при хазарите, […]

Руско-българските връзки през IX—X век. Част 3

„Човек без родина е като славей без песен.“ В историческата литература е известно мнението на акад. Н. Державин за Аспаруховите българи, които в своето движение на запад били погълнали значително количество източно славянско население. При това той е изпаднал в крайност, като счита, че „в преобладаващия си състав, ако не и изключително, дружинниците на Аспарух […]

Руско-българските връзки през IX—X век. Част 2

„Каквато е мисълта, такава е и речта.“ Редица изследователи привеждат убедителни доводи, от които се вижда, че новгородското население произхожда от южните източно славянски племена. Така още П. Шафарик, изхождайки от названието на новгородското население — словене, свързва произхода на илменските славяни с древното славянско население от Долно дунавските земи: „Вероятно тези илменски словене са […]

Руско-българските връзки през IX—X век. Част 1

„Доброто братство е по-добро от богатство.“ Проблем в историческата литература. Ако за руско-българските връзки можем да говорим по определено от IX век нататък, тоест от времето на образуването на Древно руската държава, то за периода от VII до IX век не разполагаме с абсолютно никакви сведения. Това се отнася в значителна степен и за самата […]

Културно влияние на България върху съседна Русия.

„Книжното слово е древна светлина.“ Руси и българи от VII до IX век. Периодът на ранното средновековие съдържа в себе си едни от най-интересните страници от историята на двата братски народа. Това е времето когато славянските народи постепенно се консолидират, очертават своите етнически граници, постепенно изграждат своите политически форми. Епохата на славянските разселвания в общи […]

Славянобългарското население в Бесарабия.

„Без корен и тревичката не расте.“ Установявайки се по Днестър, и по-специално западно от тази река, в лицето на тиверците източните славяни за втори път (след VI век) влизат в тесен контакт със славянобългарското население в Бесарабия. Възможно е такъв контакт да е съществувал и по-рано, но това са били отношения на съседи, обитаващи различни […]

Източните славяни в руските летописи.

„Да живееш, значи да се сражаваш.“ През същия този период от руските летописи научаваме за началото на второто руско движение в Долно дунавските земи, което влиза в тесен контакт с българското население и променя значително етническата карта на този район. В древната руска летопис „Повесть временных лет” на няколко места се споменава за племената на […]

Българска власт в Южна Бесарабия.

„Ако родината е силна, душата е пълна с радост.“ Известно изключение би могло да се направи за Южна Бесарабия, където живеело компактно славянобългарско и прабългарско население. Тази територия е имала значение за политическия и военен живот на българската държава, особено през IX и началото на X век. Но наред с това трябва веднага да изтъкнем, […]

Руско-българската етническа граница.

„Далечният роднина е близък приятел.“ По-неясен е въпросът с руско-българската етническа граница в пространството източно от Карпатите. Неяснотата произтича от липсата на преки сведения за живота на българското население в този район. Що се отнася до източно славянското население, може да се счита за общоприето схващането, че южната и югозападна граница на основната руска етническа […]

Етническата граница между източните и южните славяни.

„Доброто братство е по-добро и от богатство.“ Времето от епохата на разселването на славяните през VI век до образуването на Киевската държава през 882 г. е един от най-слабо осветените периоди от историята на източните славяни. Това се отнася също така и до историята на руско-българските взаимоотношения, за който период се правят само различни догадки […]