Времето, Морето и Хората
История на българите
Предложение за мирни преговори в Казанлък – 15.01.1878.
„Да приемеш подарък е лесно, много по-трудно е да отговориш достойно.“ Настъплението на отряда на Гурко към Татар Базарджик. След превземането на София от руснаците турските войски разполагали срещу отряда на Гурко с две отделни групировки. Западната групировка представлявала войските от оттеглящите се от София към Радомир, Кюстендил и Дупница; общата численост на тази групировка […]
Преминаване на Балкана от Троянския отряд – 7.01.1878.
„Каквито са офицерите, такава е и войската.“ Ловешкия отряд на генерал Карцов към края на декември наброявал в своя състав малко над 6000 човека с 24 оръдия. На 31 декември на отряда била поставена задачата да премине Балкана и с енергични демонстрации да съдейства на прехода на Балкана от отряда на Радецки; на 1 януари […]
Превземането на София от отряда на Гурко.
„Висота, щурмувана от герои, става подножие на тяхната слава.“ Огромна помощ на руските войски била оказана в този преход от братския български народ. Българите помагали с всичко с каквото можели: разчиствали пътя, донасяли продоволствие и транспорт, били водачи, спасявали замръзналите. Най-близкия резултат от придвижването на отряда на Гурко през Балкана било това, че турските войски […]
Преминаване на Балкана от отряда на Гурко.
„Героите коват победата.“ Преминаване на Балкана от отряда на Гурко 25-31 декември 1877. Независимо от това, че подготовката на отряда на Гурко към преминаване в настъпление преминала в много тежки условия, настроението на войските било добро, бойния порив в тях не угасвал, те се стремили към настъплението. При вземането на решението за настъпление съществена роля […]
План за настъпление на Дунавската армия – зимата на 1877/78.
„В боя побеждава само онзи, който не се бои да загине.“ След превземането на Плевен се освободили 96000 човека от руската войска с 394 оръдия. Възникнал въпросът за това, как да бъдат използвани в интерес на настъплението. За първи път въпросът за предстоящите настъпателни действия фактически поставили в докладите си генералите Милютин и Обручев до […]
Резултати във втория етап от войната – 1877.
„По-добре успех в малкото, отколкото провал в голямото.“ Какви били общите резултати от целия втори отбранителен етап от войната? В стратегическо отношение този етап е довел до това, че войната се проточила, но при това на войските от руската действаща армия напълно се отдало да измени съотношението на силите в своя полза. На балканския театър […]
Руския военно морски флот – 1877.
„Който не рискува не печели.“ Активните действия на руския военно морски флот в Черно море на втория етап от войната се изразяват преди всичко в минната атака на Макаров. Атаката била извършена на 23 август на рейда на Сухуми. Цел на атаката се явявал турския броненосец 3 ранг „Асари Шефкет”, който бил командван от Исмаил […]
Осигуряване на блокадата на Плевен от запад.
„Висота, щурмувана от герои, става подножие на тяхната слава.“ На Западния фронт на Дунавската армия блокадата на Плевен се осигурявала основно с активни, настъпателни действия на руските войски. Яростен защитник на настъпателния образ на действие на своят отряд е бил самият Гурко; той считал, че настъплението – е единствения способ за сигурно осигуряване на блокадата […]
Бой при Елена – 4-12.12.1877 г.
„Не отстъпвай – не удължавай пътя напред.“ Настъплението на Сюлейман паша било назначено на 4 декември. Идеята на плана за настъпление се състояла в това, че от изток към Елена е трябвало да настъпят 31 табора под командването Фуад паша, а шест табора да обходят десния фланг на Еленския отряд от юг, от Твърдица към […]
Бой при Мечка – Тръстеник – 26.11.1877 г.
„Страхът е по-ужасен от смъртта.“ На мястото на Мехмет Али паша бил назначен Сюлейман паша. Никакви военни таланти Сюлейман паша не е имал. През младостта си той се подготвял за духовно звание, след това станал секретар на военния губернатор на Крит; там Сюлейман паша написал съчинение, което му привлякло много поклонници в двореца, и той […]
Последно коментирани