// Архив

История на българите

This category contains 143 posts

Настъпление на предния отряд на генерал Гурко 1877.

„Който мечтае за победа не мисли за смърта.“ Предния отряд под командването на генерал Гурко на 6 юли се придвижил към река Росица на участъка от Сухин дол до Никопол. Гурко взел решение с бой на конницата да разузнае силите на противника по направлението към Търново – древна столица на България. С тази цел на […]

Задачи на Дунавската армия след преминаването на Дунав 1877.

„Предвиждането е половин победа.“ Към вечерта на 9 юли на плацдарма на Систово били съсредоточени вече един и половина корпуса от руските войски: почти цялата пехота от 8-и корпус, част от 13-и корпус и 4-та стрелкова бригада. По същото време на северния бряг на Дунав се намирали 4 и ½ руски корпуса. Освен тези корпуси, […]

Форсиране на Дунав – 1877.

„Във всеки бой диктувай на врага своята воля.“ Форсиране на Дунав от отряда на генерал Цимерман при Галац и Браила. Отряда с командир на 14 армейски корпус генерал-лейтенант Цимерман, освен осигуряването по Долното течение на Дунав по руския план за войната имал също и задачата да отвлече към себе си части от силите на турските […]

Подготовка за преминаване на Дунав 1877-1878.

„Ако искаш мир готви се за война,“ По плана на Обручев военните действия на Балканите трябвало да започнат с форсирането на Дунав. Предварителната подготовка към форсирането на Дунав започнали веднага след обявяването на войната. Основно тя се водела по две направления: 1) обезвреждала се и по възможност се унищожавала турската Дунавска флотилия и 2) подготвяли […]

Описание на театъра на военни действия 1877-1878.

„Съдбата учи на военно изкуство дори победените.“ Балканския театър. Балканския театър на военни действия от север е граничел с Русия и Австро-унгария; от изток – с Черно море; от юг – с проливите Босфор, Мраморно море, Дарданелите и Егейско море; от запад – с Австро-унгария, Босна, Сърбия и Албания. На територията на театъра към времето […]

Формиране на българското опълчение 1877-1878.

„По-добре свобода, изпълнена с опасности, отколкото спокойно робство.“ За времето на развръщането на Дунавската армия е било формирано българското опълчение. Заповедта за това е била отдадена от главно командващия на 29 април, само че формирането е започнало по-рано, в течение на април, в Кишенев; по нататък, през май – юни, опълчението се формирало в лагера […]

Развръщане на Дунавската армия 1877-1878.

„Във военните дела най-много господства съдбата.“ По време на съсредоточаването на Дунавската армия в Бесарабия се провеждали крупни мероприятия по привеждането в отбранително състояние на крайбрежието на Черно море. Главно внимание при организацията на бреговата отбрана било обърнато на северното Черноморско крайбрежие. Общото ръководство по неговата отбрана било възложено на командващия войските от Одеския военен […]

Тилова служба на Руската армия 1877-1878.

„Да управляваш е трудно изкуство.“ Всички руски планове за устройства и служби на тила, които се основавали на използването на румънските железни пътища се оказали погрешни. Руското командване почти до последния момент не е било уверено, ще има ли война или няма да има, а ако има, то кога точно. Състоянието на неопределеност спирало цялата […]

Мобилизация на руските войски 1877-1878.

„Началници много, а полза малко.“ Преди откриването на военните действия Русия е провела редица частични мобилизации. Първата мобилизация била обявена на 13 ноември 1876 година: по нея са били мобилизирани двадесет пехотни дивизии както и Кавказката гренадирска, с нейните пеши артилерийски бригади и подвижни лазарети, четири стрелкови бригади, седем кавалерийски дивизии, с техните конни батареи, […]

Планове за действие на флотовете 1877-1878.

„Първия удар е половината от сражението.“ Военно морската обстановка към началото на войната била за Русия много неизгодна. Руския Черноморски военно морски флот по своята слабост не бил в състояние да води нормална за това време борба с военно морския флот на Турция. Също така той не е можел да получи поддръжка от други руски […]