// Архив

История на българите

This category contains 160 posts

Пълна блокада на Плевен – 1877.

„Оборудвай и временната позиция добре, за да не останеш на нея навеки.“ На 14 ноември обграждането на Плевен от запад, било възложено на ново пристигналата 2-ра гренадирска дивизия,,, а пред войските на Гурко, заделени в самостоятелен отряд на западния бряг на Вит, била поставена задача за активни действия срещу Орханийския турски корпус. Цялата войска, обкръжаваща […]

Причини за не, и успеха на руските атаки – 28 октомври 1877.

„Смелостта е половин победа.“ Коя е била причината за несъразмерно големите загуби на руските войски и неуспеха на двете руски атаки? На първо място слабата огнева подготовка. Заради извънредната предпазливост Гурко отделил за участие в атаката на укрепленията при Горни Дъбник по-малко от една трета от всичката намираща се в негово разпореждане артилерия, 2/3 от […]

Бой под Горни Дъбник на 24 октомври 1877 година.

„За победата се гарантира не с главата, а с учението.“ Блокадата на Плевен. На военния съвет, състоял се на 13 септември, било взето решение да се разположи румънската армия срещу северната страна на Плевенския укрепен лагер, до Гривицките редути включително; от тези редути до Тученицкия овраг е трябвало да бъдат разположени усилените 9-ти и 4-ти […]

Решение за блокада на Плевен.

„Падналия като герой възкръсва в легендите.“ Неуспеха на септемврийския щурм на Плевен рязко снизил настроението на върховното руско командване. Зотов, както това е било и при Криденер след Втория Плевен, още на 12 септември очаквал незабавно преминаване на армията на Осман паша към контра удар. С предвиждането на контра удара Зотов заповядал вечерта на 12 […]

Щурмът на Трети Плевен и поуките от него – 1877.

„Нападай там, където врагът не очаква.“ Всички пороци на организацията на щурма, напълно се проявили по време на щурма, били в много пъти усилени от лошото ръководство на висшето руско командване. На десния фланг, не зависимо от трудностите и малкото действие на артилерийската подготовка заради гъстата мъгла, румънските войски към 15.00 преминали в атака на […]

Подготовка за Трети щурм на Плевен – 1877.

„За военни дела не се съветвай със страхливец.“ За допълнително укритие при Плевен след щурма на 30 юли Осман паша е разполагал с 35 работни дни; за това време той освен незначително е удължил общия фронт на Плевенските укрепления (към деня на третия щурм неговата дължина е достигнала до 22 км срещу 20 км при […]

Нови тактически прийоми при Ловеч – 1877.

„Във всеки бой диктувай на врага своята воля.“ Преминаването към отбрана главно командващия Николай Николаевич считал за възможно само в съчетание с частни активни настъпателни действия. Целта на тези действия той виждал в ликвидацията на заплахата към десния фланг на Дунавската армия от страната на Плевен, което би позволило с пристигането на есенните подкрепления безпрепятствено […]

Боя при Шипченския проход на 23 август 1877 година.

„Висота, щурмувана от герои, става подножие на тяхната слава.“ Новия турски план за настъпление не е бил сложен. Десния фланг (11000 пехотинци) под командването на Шакри паша е трябвало да има 16 табора с 20 оръдия да атакуват позициите на руснаците от юг и югоизток, а петте табора на Вейсел паша с няколко стотици черкези […]

Атаките на Сюлейман паша на 21 август 1877.

„Никой не е длъжен повече, отколкото може.“ На военния съвет на 20 август Сюлейман паша взел решение да нанесе главния удар на 21 август от изток по Стоманената батарея със силите на 2-ра и 3-та бригада под командването на Реджеп паша с една планинска батарея, а 1-ва бригада под командването на Шакир паша в същия […]

Разположение и подготовка на шипченските позиции – 1877.

„Който заповядва, той отговаря.“ Шипченските позиции се разполагали по протежение на шосето, по тесния гребен, насочен в меридианно направление на планинския хребет. Началото на хребета започвал от Габрово, на протежение от 10 км като постепенно се повдигал към юг и достигал най-високата си точка при възвишението Никола. От тази точка хребетът достатъчно стръмно се снижавал […]