// Архив

Истината е в избора

This category contains 72 posts

Преговорите в замяна на принудата и наказанията.

„Който заповядва, не познава умора.“ В живота често става така, че виним други за своето нещастие и се опитваме да контролираме околните, въпреки че това не е в наш интерес. За илюстрация отново ще използваме примера, който дадохме по-рано. Наказвате сина си, защото не си е написал домашните. В резултат той изобщо престава да учи. […]

Убеждения на външния контрол.

„Добре е да заплашваш този, който се бои от заплахи.“ Напълно на подсъзнателно ниво, без реално да мислим за собственост (или по-скоро за притежание), повечето от нас разделят света на две групи. В първата влизат хората, които притежаваме или се стремим да притежаваме – любими, брачни партньори, деца, ученици и подчинени (служители). Втората група – […]

Системата.

„По-добре да умреш прав, отколкото да живееш на колене.“ Обикновено хората не си дават сметка колко широко разпространено е нещастието и по една друга причина – водени от „здравия разум“, мнозина са убедени, че то се причинява главно от бедността, мързела или от начина, по който власт имащите третират власт нямащите. Но в процъфтяващите западни […]

Здравия разум.

„По-бързо се случва това, от което се страхуваш, отколкото онова, на което се надяваш.“ Независимо от обстоятелствата повечето хора вършат по принуда редица неща, които всъщност изобщо не желаят да вършат. Например много жени търпят грубостите на съпрузите си поради убеждението, че ако ги напуснат, ще стане по-лошо. Те се страхуват, че няма да могат […]

Външният контрол.

„Малко ум е по-добре, отколкото много сила.“ Да речем, че сте в състояние да се изправите пред всички хора на света, които не са болни, бедни и гладни и общо взето има за какво да живеят. Ако ги попитате обаче как се чувстват и те ви отговорят честно, с изненада ще чуете милиони от тях […]

Промени в семейните модели.

„На света всичко ще намериш освен баща и майка.“ Нарастващата физическа дистанция между членовете на семейството също създава ролева неопределеност по отношение на синовните задължения и логично създава напрежение в системите за подкрепа. Тези и други промени могат да доведат до представата за общества, които са относително безродни, поради липса на по-добър термин, характеризиращи се […]

Остаряването – многолик феномен.

„Причините са у родителите, последствията – у децата.“ Социолозите изключително разчитат на данни от изследвания, които документират природата и последиците на отношенията свързани с възрастните хора. Такъв анализ обаче има известни ограничения. Първо, анализите на социалните отношения обикновено се фокусират върху оценката на изследваните лица за тези отношения, но не дават информация от другите участници […]

Интимни връзки.

„Поиска ли бог да подлуди, ще отнеме на стареца жената.“ Сериозни изследвания върху остаряването в социален контекст трябва значително да отчитат въпросите за ценностите, приоритетите и културните системи, в които хората живеят. Примерите включват различия в нагласите по отношение на модела на домакинствата, работата и пенсионирането, разбирания за лична свобода и независимост, ангажиментите по отношение […]

Насилието.

„Всеки трябва да живее дълго, но никой не бива да бъде стар.“ Днес изследователите виждат, че моделите на насилие над деца не са адекватни за да обяснят виктимизацията на старите хора. За да допринесат за разбиране на насилието и да насочат услугите и политиката към потребностите на тази група, учените трябва да отидат отвъд фокусирането […]

Самота и уязвимост.

„Човек, лишен от грижи, умира преждевеременно.“ Старата възраст исторически се е считала за време на социално изключване. Теорията за оттеглянето и освобождаването от ангажименти с пенсионирането, посочва, че е печелившо и за двете страни – старите хора и обществото – ако старите постепенно отстъпят своите роли. По същия начин класическите теории за ролите поддържат тезата, […]