// Архив

Роли в живота

This category contains 103 posts

Договор за свободното движение на стоки и хора.

„Ако не можеш да постигнеш всичко, не бива да се отказваш от частта.“ На 18 юни 1183 Саладин тържествено влиза в Алеп. Отсега нататък Сирия и Египет са едно цяло — не само на теория както по времето на Нуреддин — но и на практика под неоспоримата власт на аюбидския владетел. Странно нещо, но появата […]

Покушение срещу султана.

„Глупост е да хулиш онзи, когото всички почитат.“ Още през лятото на 1174 година, когато събраните в Дамаск край младия ас-Салех емири обсъждат кой е най-добрият начин да се противопоставят на Саладин, допускайки дори съюз с кръстоносците, господарят на Кайро им отправя истинско предизвикателство с писмото си, в което категорично премълчава конфликта си с Нуреддин […]

Власт и сълзи.

„Най-добре знае какво е добро онзи, който е изпитвал зло.“ Твърде далече отиваш, Юсеф, минаваш всякакви граници. Ти си само слуга на Нуреддин, а ето че вече искаш да вземеш властта само за себе си! Не си прави никакви илюзии, защото ние, които те измъкнахме от небитието, знаем как да те върнем пак там! Няколко […]

Разединението е единствено от полза за враговете.

„Надежда без действие е дърво без плодове.“ През лятото на 1171 година избухва първата сериозна криза, когато Нуреддин поисква от младия везир да премахне фатимидския халифат. Бидейки мюсюлманин сунит, господарят на Сирия не може да търпи духовната власт на една „разколническа“ династия да продължава да се шири над земя, която му принадлежи. И той изпраща […]

Ужасяващо и безсмислено клане.

„Войната се храни с пари, а се опива с кръв.“ През август 1167 година двете армии тръгват както три години по-рано всяка към страната, от която е дошла. Нуреддин, доволен от завръщането на елита на армията си, си пожелава повече да не бъде замесван в безплодните египетски авантюри. Въпреки това още на следващата година надпреварата […]

Клетва за вярност от повелителя на правоверните.

„Ако клетвата бодеше като трън, не биха се клели така много.“ Веднага след победата Нуреддин нарежда да му донесат знамена с кръстове и русите коси на няколко западняци, загинали в боя. Като слага всичко в една торба, той я подава на един от най-благоразумните си хора с думите: Тръгни веднага за Билбейс, направи така, че […]

Надпревара по завладяване на Египет – 1164.

„Прекаленото доверие води към страдание.“ Чичо ми Ширкух се обърна към мен и рече: „Юсеф, прибери си нещата, тръгваме!“ Сякаш кама разкъса сърцето ми като чух тази заповед и отговорих: „Господи, и цялото египетско царство да ми дадат, няма да тръгна!“ Човекът, който говори така, е не друг, а самият Саладин, разказващ за плахото начало […]

Възраждане на византийската военна мощ.

„Побеждава онзи, който по-малко жали себе си.“ На 18 април 1154 година Нуреддин се връща с войските си пред Дамаск. Абак провожда ново спешно послание на Балдуин. Но ерусалимският крал няма да има време да пристигне. В неделя, 25 април, е даден последен щурм източно от града: Върху крепостните стени нямаше никой, разказва хронистът от […]

Спасители или завоеватели на Дамаск?

„Когато страхът идва победата си отива.“ На 24 юли 1148 година войските на кръстоносците пристигат пред Дамаск, следвани от дълги редици камили, натоварени с багажите им. Дамаскчани излизат със стотици вън от града, за да се бият с нашествениците. Между тях е и един много стар богослов от северно африкански произход, ал-Финдалауи: Като го видя […]

Второто кръстоносно нашествие.

„Щом отстъпва коницата, какво може да се очаква от пехотата.“ Докато в лагера на Зинки цари объркване, един единствен човек остава несмутим. Той е на двадесет и девет години, висок, с възтъмна кожа, с обръснато лице с изключение на брадата, с широко чело и мек и ведър поглед. Приближава се към все още топлото тяло […]