// Вие четете...

Чиста вода

„Болките“, като следствие от обезводняването?

„Против разумните доводи няма оръжие. Да отричаш грешката е двойна грешка.“

„Болките“, като следствие от обезводняването?

Доказано е, че при амфибиите резервите от хистамин (биологичен амин, намиращ се във всички телесни течности, който разширява кръвоносните съдове и свива гладко мускулните влакна) са много малки. Произвеждането на хистамин започва едва тогава, когато животното започне да се обезводнява.
По-нататък поради разпределянето на водата в обезводненото животно количеството и натрупването на трансмитера хистамин нараства пропорционално, като средство за овладяване на обезводняването. Хистаминът и подчинените му регулатори за прием и разпределяне на водата в организма предизвикват болки, попадайки в досег със сетивни нерви (чувствителни към болка).
Така промененото схващане води до две нови гледни точки. Според едната с увеличаване на възрастта тялото все повече и повече се обезводнява. Според другата образуването на хистамин и активирането на подчинените му регулатори на водата неимоверно нарастват и то толкова много, че предизвикват алергии, астма и хронични болки в различни части на тялото. Тези сигнали трябва да се преценяват като различни варианти на алармени сигнали за недостиг на вода в организма, като сигнали за жажда. Промяната на парадигмата (модела) сега прави възможно разпознаването на различните сигнали, свързани с обща или частична дехидратация.
Новият модел на мислене ни кара да тълкуваме хроничните болки, които не могат да бъдат обяснени с наранявания или инфекции, преди всичко като сигнали за недостиг на вода в мястото на болките, като локална жажда. Преди да се натрапи на пациента някакво сложно лечение, първо трябва да се изключи възможността болките да са признаци за обезводняване. Не инфекциозните, постоянно появяващите се или хронични болки, трябва да се разглеждат, като индикатори за жажда на организма.
Към тези хронични болки се отнасят храносмилателните оплаквания, болките при ревматоидния артрит, сърдечните оплаквания (при тичане и в състояние на покой), болките в долната част на гърба, постоянно повтарящо се накуцване (болки в краката при бягане), мигреноподобни или приличащи на махмурлук болки в главата, стомашни болки и свързания с тях запек.
Новият начин на тълкуване изисква всички тези болки да се лекуват чрез увеличаване на дневния рацион от вода. В продължение на няколко дни трябва да поемате минимум два и половина литра вода. Едва тогава можете да започнете да приемате болкоуспокояващи средства или други болкоуспокояващи медикаменти, като антиациди, за да не настъпят постоянни локални или всеобщи увреждания на организма, които могат да доведат до неизлечими заболявания. Ако имате оплаквания от дълги години и сега сте опитали болкоуспокояващите свойства на водата, най-напред трябва да проверите, дали бъбреците произвеждат достатъчно урина, за да не остава в тялото прекалено много вода. Количеството урина трябва да бъде сравнено с количеството на поеманата вода. При увеличен прием на вода трябва да се увеличи и количеството на урината.
Това ново разбиране за физиологията на възникване на болката при обезводняването на организма в бъдеще ще хвърли светлина върху историята на възникване на болестите. Ще се окаже, че продължителното прилагане на болкоуспокояващи средства, които трябва да заглушат главните симптоми на хроничното и локалното обезводняване, като при гореизброените класически болести, може да влияе вредно върху здравето.
Самите аналгетици (болкоуспокояващи средства) могат да доведат до фатални странични ефекти. Към това се прибавя и вредата от трайното обезводняване на организма, без да бъде отстранена причината за болките. Много често болкоуспокояващите средства водят до кръвоизливи в стомашно-чревния тракт. Годишно хиляди хора умират от усложнения поради честата употреба на аналгетици. Тези свободно продаващи се в аптеките „убийци на болката“ предизвикват у някои хора увреждания на черния дроб и бъбреците и накрая смъртта им.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар