// Вие четете...

Атмосфера

Яркостен и цветови контраст на обектите.

„Всичко видимо е непостоянно.“

Яркостен и цветови контраст на предметите.

В основата на теорията за далечината на видимост на обектите лежи понятието за яркостния контраст. Зрението на човека е устроено по такъв начин, че при наблюдение както на близки, така и на далечни предмети и обекти ние ги виждаме само в тези случаи, когато те се отличават по яркост или по цвят (а обикновено по едното и другото) от обкръжаващите ги предмети. С други думи, ние виждаме предметите благодарение на наличието на яркостния или цветови контраст на предметите по отношение на фона на който те се проектират.
Яркостен контраст се нарича отношението по абсолютна величина на разликата между яркостта на фона и обекта към по-големия от тях. Ако обекта е по-тъмен от фона, то яркостния контраст ще е равен на разликата между яркостта на фона и на обекта към яркостта на фона и, ако обекта е по-светъл от фона, то яркостния контраст ще е равен на разликата от яркостта на обекта и фона към яркостта на обекта. Яркостния контраст ще е равен на единица, ако наблюдаваме черен обект на светъл фон и той ще е равен на нула, ако яркостта на обекта и фона са еднакви. Колкото е по-голям яркостния контраст, толкова по-отчетливо ще виждаме обекта. С намаляване на контраста на обекта, той ще се вижда все по-лошо и по-лошо. Обектът ще престане да се вижда не в момента на изравняване на яркостта на обекта и фона, а на малко преди това.
Най-малкото значение на яркостния контраст при който ние все още различаваме обекта от фона се нарича праг на контрастната чувствителност на окото. Тази характеристика е много важна за нашето зрение, защото е определяща за далечината на видимост на обектите. Прагът на чувствителност е променлива величина и зависи от характера на зрителната задача, от ъгловите размери на обекта и от условията в които се намира окото (осветеност, състояние на наблюдателя, наличието на странични смущения).
Като най-типични са следните три зрителни задачи:
1. Водене на наблюдение за обекти, които през цялото време на наблюдението се намират в полето на зрение на наблюдателя при намаляване на контраста на обекта по отношение на фона. Контрастът може да намалява или под влиянието на увеличаване на разстоянието до обекта, или вследствие на увеличаване мътността на атмосферата. При това от началото обектът е видим отчетливо, след това по-малко, после ще се вижда като тъмно петно на фона и накрая на някакво разстояние обектът ще се слее с фона. Това разстояние на което наблюдателят престане да отличава обекта от фона, даже във вид на неясно петно се нарича далечина на изчезване на обекта.
2. Водене на наблюдение за обекти, чиито контраст по отношение на фона се увеличава. От началото контрастът е по-малък от праговото значение – обектът е не видим, след това с увеличаване на контраста обекта става откриваем, макар и като съвсем забележимо петно. Разстоянието в този момент се нарича далечина на откриване на обекта.
3. Обекта се приближава към наблюдателя. От начало той ще го вижда като мътно, неясно петно на обкръжаващия го фон, след това все по отчетливо и накрая на някакво разстояние ще може да се установи що за обект е това. Разстоянието до обекта в момента на неговото опознаване се нарича далечина на опознаване на обекта.
Най-голяма е далечината на изчезване на обекта, следва далечината на откриване и накрая е далечината на опознаване. Разликите са заради зрителната задача, като всяка от трите определящи далечини на видимост се определят със свой праг на чувствителност на окото.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар