// Вие четете...

История на българите

Щурмът на Трети Плевен и поуките от него – 1877.

„Нападай там, където врагът не очаква.“

Всички пороци на организацията на щурма, напълно се проявили по време на щурма, били в много пъти усилени от лошото ръководство на висшето руско командване.

На десния фланг, не зависимо от трудностите и малкото действие на артилерийската подготовка заради гъстата мъгла, румънските войски към 15.00 преминали в атака на Гривицките редути. Веднага се видяла пълната несъстоятелност на извършената преди щурма рекогносцировка. Независимо от това, че на Гривицките редути е имало два редута още по времето на Втория Плевен, пред третия щурм знаели само за един редут № 1 (Канли Табия), и с него само и се съобразявали, тъй като редут № 2 (Баш Табия) от изходните позиции не се виждал. Вследствие на това при излизането на 3-та румънска пехотна дивизия на редут № 2 той се оказал за нея напълно неочакван. Първата атака на румънците била отбита. Неуспех претърпели и двете повторни атаки. Не обстреляната и лишена още от славни бойни традиции младата румънска войска по време на атаките на няколко пъти достигала до редут № 1 на 300 крачки, но всеки път се връщала обратно, понасяйки значителни загуби (около 3000 човека във всичките атаки). Едва след това, към 18.00 в атака заедно с румънците (4-та пехотна дивизия на полковник Ангелеску) тръгнала в атака 1-ва бригада от 5-та руска пехотна дивизия, Гривицкия редут № 1 бил превзет със съвместните усилия на съюзните войски. С това и завършили успехите на войските от десния фланг, взети на много скъпа цена загуби от 3600 човека убити и ранени. Необходимо е да се отбележи, че успехът на четвъртата атака в значителна степен се обяснява с прекрасното взаимодействие на пехотата от 5-та дивизия с двете батареи (4-та и 5-та) от 5-та артилерийска руска бригада; те съпровождали настъплението на своята пехота и с огън и артилерийски вал до последния момент на щурма и много помогнали за достигането на успеха.

Боят в центъра започнал в 12.00. Преждевременната атака по вина на началник щаба на 16-та пехотна дивизия на полковник Тихменев от два полка (Угличски и Ярославски) завършила с неуспех.

В 16.00 войските от центъра отново преминали в настъпление. Първи започнали настъплението Казанския и Шуйския пехотни полкове. Пунктовете на атака за тези полкове били наскоро набелязани, едва към 14.00, командирите на роти и батальони не успели да се уяснят с тях както следва. Това обстоятелство, а също така и, че се наложило да се движат по хлъзгава и лепкава почва, което довело до някакво объркване и смесване на подразделенията. И все пак, независимо от силния огън на не унищожената турска пехота, казанци и шуйци превзели две линии от турските траншеи. По нататък, двата полка били принудени да отстъпят, тъй като те навреме не били поддържани от резерви. Генерал Шнитников, ръководещ настъплението на войските в центъра, изпратил свежия Воронежки полк в атака едва в 16.00, след което разбрал за неуспеха на атаката на казнци и шуйци. Изолираната атака на един полк нищо не дала, и воронежци били принудени с големи загуби да се оттеглят. В 16.30, след оттеглянето на воронежци Шнитников хвърлил в атака и резервния Галицки полк; впрочем, атаката на този полк била преустановена, когато 2-ри батальон достигнал до редута на Омар бей Табия на 70 крачки; на полка било заповядано да прикрие оттеглянето на другите части. Нелепото ръководство на боя от страна на началника на 30-та пехотна дивизия Шнитников и началник щаба на 16-та дивизия, слабата артилерийска подготовка, отсъствието на артилерийско съпровождане на атаката, слабата подготовка на атаката с оръжеен огън (били изстреляни от 10 до 43 патрона) довели до това, че участващите в атаката полкове понесли големи загуби (до 4300 човека убити и ранени).

Тези загуби с нищо не били оправдани – войските в центъра не достигнали до никакъв успех.

На левия фланг Скобелев взел решение, да не атакува Кришинския редут (Юнус бей Табия), а да щурмува редутите Каванлек и Иса ага. Това решение било грешно. Вместо това, за да обходят фланга на Плевенските укрепления, Скобелев със своето решение да щурмува редутите Каванлек и Иса ага водел работата до пробиването на фронта. Това водело до това, че по нататък отрядът на Скобелев попаднал под огъня на противника от двата фланга и понесъл изключително много загуби.

С цел приближаване до редутите Кованлек и Иса ага Скобелев около 11.00, след не голяма и слаба артилерийска подготовка, заповядал на Владимировския полк да заеме третия гребен на Зелената височина. Гребенът бил завзет, турските войски отстъпили, но скоро преминали в контра атака със сили до 11 табора. С помощта на своевременно придвижения от резерва Суздалски полк контра атаката била отразена, и турската пехота се оттеглила напълно разбита. В резултат от тези действия войската от отряда на Скобелев до началото на общия щурм заели изходно положение на третия гребен на разстояние 800-1500 м от редутите Кованлек и Иса ага. В 15.00 Скобелев тръгнал в щурм на редутите Кованлек и Иса ага „с музика и барабани”, но били посрещнати от силен флангови огън от запад от редутите Юнус бей табия, Тал ат табия, Милас табия и Баглар баши; за съществуването на трите последни редути никой в отряда на Скобелев не е знаел. Освен това, турската пехота и артилерия открили силен флангов огън от изток от редутите Араб табия и Омар бей табия, а също от фронта. Попаднали под такъв силен кръстосан огън, владимирци, суздалци и стрелците от 9-ти и 10-ти батальони започнали да понасят големи загуби и залегнали в долината на Зеленогорския ручай. Скобелев им изпратил за подкрепа резервния Ревелски пехотен полк, но под силен оръжеен огън на турците на ревелци им се отдало да достигнат само до средата на ската, вървящ от Зеленогорския ручей към редута. Наложило се да бъдат въведени в действие последните два стрелкови батальона (11-ти и 12-ти) от останалите на Скобелев резерви и даже Либавски пехотен полк, изпратен от отряда на Имеретински. С помощта на тези резерви залегналите войски се повдигнали и от разстояние 400 м се хвърлили в щурм. Така, в 16.25 се отдало да завземат редут № 1 (Кованлек) и част от траншея, съединяващ го с редут № 2 (Иса ага).

В този същия час след завземането на редут № 1 турската пехота преминала към контра атака с първите сили, намиращи се в близост, деветнадесет табора, а след това и с още три табора, изпратени от плевенския резерв. Независимо от упорството на тези контра атаки, всички те били отразени благодарение на доблестта на завзелите този редут руски войски, начело с коменданта майор Горталов; тук прекрасно действал дивизион от 4 фунтови оръдия на поручик Прохорович, водещ огън по настъпващите турци от дистанция 150 м.

Кришинските редути от към тила открили огън по редут № 1. Независимо от това, с атаката на три сборни роти под командването на подполковник Мосцев в 18.00 бил завзет и редут № 2.

Следователно, към вечерта на 11 септември отряда на Скобелев завзел двата „градски” редута. Пред войските на отряда и града не е имало повече никакви турски укрепления. Създала се обстановка, при която по нататъшното развитие на успеха било вземането на целия град в руски ръце. По свидетелство на турски източник, завземането на тези две укрепления от руските войски предизвикало паника в редовете на турските войски: „не можело и да се помисли в тази минута да се отнемат укрепленията № 18 и 19” (Кованлек и Иса ага числящи се при турците под номера 18 и 19) „Турските войници изнемогвали от изтощение; те се биели от сутринта, и те нямали нищо за ядене, както и доставянето на вода било с много затруднения, тъй като източника се намирал между укрепените позициите, завзети от неприятелите. Не трябва, следователно, да се удивляваме ..на това, че техния дух бил толкова разколебан”.

Но и положението на отряда на Скобелев било много тежко. Всички намиращи се в „градските” редути войски били така обезкръвени, че на тях им се е наложило да се съберат в сборна команда със случайни началници начело. Хората били силно уморени, много не били спали две – четири нощи по ред. Навсякъде лежали планини от трупове. Носел се стона на ранените, които нямало кой да прибере. Патроните били на свършване. Войниците не можели даже да се окопаят, тъй като не са имали шанцов инструмент, но, „независимо от изтощението, глада, умората войниците чувствали необходимостта да се окопаят и не жалели за това остатъка от своите сили. Те ровели или, по точно чоплели земята с щиковете, ножове, манерки, изгребвали пръстта с голи ръце само и само да се прикрият от огъня от три страни”.

До нощта турците още два пъти контра атакували редутите, но и двете контра атаки били отбити. Два батальона от отряда на Имеретински били изпратени към редут № 1 и 2 привечер, а трети батальон от същия полк през нощта. Двата батальона заели втория гребен на Зелените височини и с това осигурили тила на отряда на Скобелев; а батальонът заел Брестовец с цел да осигури левия фланг на Скобелев; за тази цел били използвани донци и Кавказката казашка бригада. Всички резерви и в отряда на Скобелев и в отряда на Имеретински били с тези мероприятия изчерпани. Създало се известно равновесие в силите на противниците. По нататъшното развитие на боя зависело от това, коя от страните по-бързо ще подаде резерви.

Скобелев своевременно поискал да изпратят подкрепления, но това му било категорично отказано. Нито главно командващия, нито Неполойчитски не се съгласили да оголят Болгаренското шосе, не вярвали, че е немислимо да очакват от страна на турците атаки, и разчитали да подкрепят Скобелев с една бригада, останала в резерв.

Руското командване не разбрало изгодното положение, създало се във връзка с пробиването на фланга на турската отбрана. Въвеждането на свежи резерви на левия руски фланг още било възможно да се поправи нелепостта на диспозициите, и неудачите на войските от десния фланг и центъра, добили се – макар и с излишно висока цена – с успех. Не поддържането на левия фланг с резерви, руското армейско командване не само се отказало от последните шансове за успех, но и продемонстрирало своята бездарност, не въздържаност и паникьорство.

Турската страна в лицето Осман паша много по-правилно разбрал създалата се обстановка. Вечерта на 11 септември Осман паша съобщил на Риза бей, който командвал западните турски укрепления: „Днес от мен събрания отделен отряд, от 15-20 табора, които утре ще атакуват завзетите от противника укрепления, и поради това заповядвам на всички войски от десния фланг упорно да се задържат на заетите от тях места”. По този начин, ако на 11 септември турците се отбранявали на своя ляв фланг с 4-6 табора, в центъра с 6-8 табора, а на десния фланг с 22 табора, то на 12 септември това съотношение е трябвало рязко да се измени в полза на десния фланг, на който се усилвал почти двойно. Усилването на десния фланг, заедно с отказа на Николай Николаевич да подкрепи Скобелев вече предрешило неуспеха на войските от руския ляв фланг. Хода на събитията на 12 септември напълно потвърдил това.

На десния фланг на Западния отряд на турските войски на 12 септември се ограничили със слаби контра атаки срещу завзетите от съюзните войски на Гривицкия редут № 1, в центъра се водела само престрелка. Затова пък на левия руски фланг Осман паша организирал контра атака със силите на 15 свежи табора, взети от различни участъци на отбрана и от общия резерв на Плевенския гарнизон. На успеха на тази контра атака Осман паша придавал голямо значение. Той заповядал към петата контра атака да се включат всички резерви, до крайност да се намали състава на гарнизона в траншеите и редутите на всички останали позиции; за въодушевяване на контра атакуващите части било заповядано пред тях да се носи зелено знаме, а моллите в таборите да припяват молитви. По назад от атакуващите Осман паша разположил батарея и два кавалерийски полка, на които заповядал да стрелят във всеки който се опита да отстъпи. Турците направили през деня на 12 септември четири контра атаки, но всички те от войските на руския ляв фланг били отбити.

След отразяването на четирите турски контра атаки положението на войските от левия руски фланг станало безнадеждно. Тежко било положението на руснаците и на тиловите редути. Временно командващия 4-те корпуса Крилов изпратил на редутите обезсиления от боевете на 11 септември и слаб (1300 човека) Шуйски полк. Полкът закъснявал: наложило се да го използват само за прикритие на отстъплението, което войските от левия руски фланг били принудени, след петата турска контра атака, започната около 16.30. Заедно с Шуйския Крилов изпратил и Ярославския полк, но Зотов го взел в своя общ резерв. Войската от левия фланг се оттеглили от редутите и изнесли със себе си своите ранени. Само доблестния майор Гортолов не поискал да напусне поверения му редут; с шепа защитници на редута той се хвърлил срещу турците и бил посечен от тях.

За дните на боя войските на руския ляв фланг загубили 6500 убити и ранени човека, което съставлява 44% от офицерите и 41% войници и унтер офицери от войските на Скобелев и Имеретински.

Всичко руските войски от Западния отряд по време на третия щурм на Плевен от 7 до 12 септември загубили около 13000 човека, а румънските войски – около 3000 човека, Турците определили своите загуби на 3000 човека.

Руските войски и особено руската пехота показали висока доблест, самоотверженост и твърдост. Поставени в такива условия, от своето армейско и висше командване, при които победата с малко пролята кръв е била невъзможна, те така или иначе всички проявили забележителни бойни качества.

Трети Плевен отчетливо показал, че за 2,5 месеца от войната руското висше командване на нищо не се научило, нищо от своите предишни грешки не отчело и към старите грешки прибавили нови.

В крайна сметка е необходимо да се признае, че третия щурм на Плевен не е бил на основата на реални разчети, а се организирал само на едната доблест на руския войник, на неочаквана поява на благоприятна случайност.

При третия щурм на Плевен руснаците загуби 32000 човека, румънците – 3000 човека, а поставените цели така и не били постигнати. Още повече командването на Дунавската армия и на Западния отряд показали своята неспособност да организират атаки на отбраняващ се противник, укрит в земни полеви укрепления и силен оръжеен огън.

В заключение трябва да направим някои изводи относно стратегическото значение на Трети Плевен и неговия принос във военното изкуство.

След Третия Плевен положението на руската Дунавска армия оставало под напрежение. Значителна група от войските била прикована към Плевен, не можело да бъде създаден в Дунавската армия крупен общ резерв, за да бъде решена основната стратегическа задача – настъпление към Константинопол. Отсъствието на общ резерв не давало възможност да се започне настъпление на Дунавската армия до пристигането есенните подкрепления.

В тактическо отношение Трети Плевен от руска страна е интересен с опитите по-щателно, понякога даже по новому, да се отиде към организация на крупно настъпление. Именно поради това заслужава положителна оценка мероприятията по инженерната подготовка на сраженията, съставянето на карти, тренировки на войските, рекогносцировка и накрая, опит за уясняване на основите на плана на предстоящото сражение. Наличието на такива мероприятия е един факт, който говори за по-щателната подготовка на сраженията от руска страна. В новото се заключава и приведените по горе основи на плана за предстоящото сражение. Но бедата е в това, че повечето от тези мероприятия не обхващали главното или си оставали само едни опити, не претворени в живота. Така например, инженерната подготовка на сраженията не предвиждала инженерно съдействие на войските, главно за пехотата в сраженията с противника и заемането на изходно положение, в подвеждане на войските с най-малки загуби на най-близки до противника разстояния; тренировката на войските предвиждала подготовка за самия щурм, а не към сближаване и настъпление на далечни и средни дистанции с оръжеен огън; рекогносцировката не давала ясни данни по разузнаването на неприятелските укрития, ограничавайки се само с изучаването на подстъпите към тях, а по отношение на местността западно от Тученцкия овраг не дала даже и това; основите на плана са правилни сами по себе си, не били пред подготовката с нищо осигурени, вследствие на което при осъществяването им по време на сраженията те не са могли да бъдат изпълнени.

В командния състав и щабовете не достигали практически и организационни навици за решаване на усложнилите се въпроси по организацията на сраженията. Милютин задал в академията тон за обучението на офицерите в практически и приложен дух, но този тон към времето на Трети Плевен в достатъчна степен още не бил дал своите плодове.

В тактическо отношение Трети Плевен все пак е дал нещо ново. Така Плевен подтикнал въвеждането на носим малък шанцов инструмент – лопатка. Те били дадени на всяка рота в количество на 50% от нейната численост. През 1878 година малките лопатки вече започнали да постъпват и в Дунавската армия.

През 1881 година се появило първото конкретно разработено от опита в плевенските и други боеве „Наставление по само окопаване на пехотата с малка лопатка”. За границите и реда на работи по полевите фортификации, основани на опита от Плевен, се появили през 1880 година, но във вид на индивидуални изследвания, а не като официални ръководства.

Реда на боевете на Дунавската армия, и особено на плевенските боеве, заставяли сериозно да се заемат с въпросите за въвеждане на въоръжение в руските войски на полево оръдие със наклонена траектория и много по мощни, отколкото при 9 фунтовите, снаряди. Така, през 1885 година в руската армия се появили 6 дюймови полеви мортири на колесен лафет. А.П. Енгелгард: в това време подобно оръдие не е имало в нито една армия по света.

При турците в тактическо отношение най-интересна се явява организацията и провеждането на контра удара при Иса ага – Каванлек. Нито под Никопол, нито при Първи и Втори Плевен турците крупен контра удар не са направили – за разлика от Трети Плевен от имащите по-рано място крупни отбранителни сражения на турските войски. От гледна точка на тактиката сам по себе си този контра удар, дал при Трети Плевен добри резултати, представлявал, несъмнено, положителен факт. Но осъществяването на контра удара било много плахо. Нищо съществено не пречело на турците да направят контра удар като единно цяло, а не във вид на серия от частни контра атаки. Трябва да признаем, че успеха на контра удара при такава плаха организация се явявал в резултат на грубите грешки на командването на Западния отряд и Дунавската армия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар