// Вие четете...

Водните маси

Що за наука е океанологията.

„Който не знае нищо, вярва на всичко.“

Що за наука е океанологията.

Океанологията е една от науките за Земята, която изучава физическите, химическите, геологическите и биологичните процеси и явления в Световния океан. Често като неин синоним се използва терминът океанография, който в по-тесен смисъл означава наука за физиката и химията на водната среда и нейното взаимодействие с атмосферата и литосферата.
Името на науката води началото си от героя от древногръцката митология – титанът Океан, който е син на Уран и Гея, изобразяван като море, което заобикаля сушата от всички страни и дава началото на всички земни реки. Неговата сестра Тетида, която му става съпруга, е дала името си на древния океан Тетис, който през мезозойската ера е отделял континентите Лавразия (днешни Северна Америка, Европа и Азия) от Гондвана (днешни Южна Америка, Африка, Мадагаскар, Индия, Австралия и Антарктида). Черно море наследява част от басейна на този древен океан. Титанът Океан е известен със своето миролюбие и доброта. Той безуспешно се опитва да примири Прометей със Зевс (Есхил, „Прикованият Прометей”). Според представите на древните гърци западния край на океана е входът към подземното царство.                                                        Статуя на титана Океан.

Терминът Световен океан за пръв път е въведен от холандския учен Бернхард Варениус в 1650 г. Световният океан е непрекъсната водна обвивка на Земята, която огражда континентите и островите и се характеризира с общ солеви състав. Неговата площ е 361 455 000 км2 , което представлява 70,8% от площта на Земята. Това дава основание на някои учени да считат, че е по-правилно нашата планета да се нарича Океан. Сушата и водата са неравномерно разпределени по повърхността на Земното кълбо.
В Северното полукълбо сушата заема 39% от площта, водата – 61%, а в южното полукълбо отношението суша / вода е 19%/81%. Обемът на Световния океан е 1 338 500 000 км3 , средната дълбочина – 3704 м, средната соленост – 35,23‰, средната плътност на водата – 1,024, pH = 8,1 ± 0,2, средната температура на морската вода е 5°С, а средната температура на повърхностните води е 17,54 °С.                     Разпределение на сушата и водата по паралели 1–континенти, 2 – Световен океан.  

Океаносферата е геосфера, която обхваща океаните и моретата на Земята. Тя е част от хидросферата, като заема 96,5% от цялата и площ. Останалата част се заема от сладководните басейни – реки, езера и ледници.
У нас е прието Световният океан да се поделя на 4 океана, включващи 70 морета, но тази подялба се оспорва от редица учени, според които океаните са 5, а моретата – 75.                 Континентално и океанско полукълбо.
Световният океан е огромна водна система, която влияе на природните условия на Земята и е важен източник на минерални, енергийни и биологични ресурси. За ефективното използване на ресурсите на Световния океан е необходимо да се познават закономерностите на процесите, протичащи в него.
В исторически план най-напред са се развили географските представи за океаните и техните морета. Впоследствие са били изучавани вълните, теченията, приливите, температурата, солеността и други процеси и се развил клон от океанологията, наречен физическа океанография или морска физика. Изучаването на химичния, елементен и изотопен състав на морската вода и дънните седименти, на физико и биохимичните процеси в морски условия е довело до развитие на химическата океанография или морската химия.
През XIX в. възникват две нови направления в океанологията: морска геология, която изучава състава, строежа и историческото развитие на земната кора, покрита от Световния океан и морска биология, която изучава морските растения, животни и бактерии и тяхното екологично взаимодействие с океана.
През последните десетилетия голямо развитие получават съвременните отрасли на океанологията: океанско инженерство, включващо проектирането и строителството на морски хидротехнически съоръжения; практическа океанология, разработваща методи и технически средства за изучаване на океана; регионална океанология, занимаваща се с хидроложкия режим в отделни части на Световния океан; промишлена океанология, изучаваща растителния и животинския свят на океана и възможностите за използването му за стопански цели; космическа океанология, изследваща Световния океан чрез дистанционни наблюдения, извършвани от Космоса.
Главната задача на океанологията е изучаване на природата на Световния океан с цел ефективно използване на неговите ресурси. Нейното решаване включва следните етапи: преминаване от качествено описание на процесите, протичащи в океана към количествено определяне на техните характеристики и свойства; изследване и анализиране на закономерностите в морската среда и разработване на техни теоретични модели; съставяне на прогнози за развитието на процесите в океана в бъдеще.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар