// Вие четете...

Мистика и манипулации

Що е то обсебване?

„По-добре по-малко хубаво, много лошо.“

Що е то обсебване?

Има два типа обсебване, които трябва да бъдат разгледани – единият е предизвикан от нетленна душа, която осъществява намеса при даден човек; другият е следствие от преобладаващите условия на дадено място и въздейства върху всеки достатъчно чувствителен и възприемчив човек, който се намира там. Освен в случаите, когато въздействието е изключително мощно, нечувствителният и невъзприемчив човек е неуязвим. За да се възприеме „обсебването“, човек трябва, като общо правило, да е поне малко медиум; точно по тази причина децата, келтите и цветнокожите страдат от такива намеси, а северният тип е сравнително добре защитен и в по-малка степен – жизненият, материалистичен и скептичен латински тип.
Нека разгледаме преди всичко проблема за намеса от страна на нетленна душа. Забележете, че използваме термина „намеса“, а не „атака“. Безпокойството не е непременно атака в по-голяма степен, отколкото в случая, когато давещият се, се вкопчва в спасителя си и го дърпа надолу. Тук съществува мотивът злонамереност. Съществото, което предизвиква тревогите, може да е душа, която от своя страна е в беда във Вътрешните Нива и е твърде невежа относно условията след смъртта, за да знае вредата, която причинява, като се вкопчва толкова отчаяно в живота. Точно по тази причина разпространяването на спиритуалистически учения е толкова ценно, тъй като то помага за облекчаване на напрежението между нашия свят и отвъдния.
Трябва да се знае, че преднамерената злонамереност е рядка; но това паническо вкопчване не е необичайно и обяснява защо останалият жив партньор от една двойка понякога преминава през много неприятни преживявания след смъртта на другия партньор. Има и случаи, макар и по-редки, при които дадена душа с известни окултни умения, но много силно прикована към земята, в резултат на чувствени желания използва странна форма на отношения за задоволяването на тези желания чрез физическото тяло на друг човек.
При другия тип обсебване, при който не отделният човек, а мястото е от значение и е фокус на проявлението му, трябва да правим разлика между закрепостено към земята същество, което е здраво свързано с определено място, и мисловната атмосфера, оставаща след насилнически емоции, които са се случили там.
Любопитен факт е, че хората, пристрастени към алкохол или наркотици, създават пагубна психична атмосфера, докато атмосферата, породена от престъпник, колкото и да е лош, не е толкова гибелна и бързо се разрежда и избледнява.
Но ако една такава концентрация е изключително мощна, може да се задържи почти безкрайно. Сградите, където е възникнала тя, могат да бъдат събаряни и построявани отново, но силите остават, като че ли експонирани върху фотографска плака, и чувствителните хора биват обладани от тях. Недостатъчно чувствителните могат да се откопчат сравнително невредими.
По принцип, не е лесно да се определи дали намесата или атаката е следствие на самата атмосфера, или някое закрепено към земята същество усложнява още повече ситуацията. Когато е намесено друго същество, то обикновено се появява рано или късно. Още повече, то може както да бъде усетено, така и да бъде чуто. Вторият симптом обаче не е непременно сигнал за присъствието на жива материя.
В места, които се обитават от призраци, те могат да бъдат както видени, така и чути, защото, за да бъде видима; съответната форма, тя трябва да е веществена в достатъчна степен, т.е. да има наличие поне на малко количество ектоплазма в своята структура, а ектоплазмата има способност поне донякъде да упражнява сила върху физическото ниво. Там където призракът се вижда и чува, можем да бъдем сигурни, че има същинско обсебване. Там където призракът се вижда, но не се чува, може би човекът е със способности на медиум и възприема образи в отразяващия етер, фотографската плака на Природата. В случай, че намесата може да се чуе, но не се вижда, тя вероятно е резултат от действието на астрални сили, задвижени чрез ритуална магия, и това действие продължава известно време след затихването на първоначалния импулс. Тези сили са абсолютно безобидни, с изключение на ефекта на нарушаване на съня, подобно на разнебитен прозорец във ветровита нощ. От друга страна, ако са били извършвани мощни ритуали за евокация и очистването на мястото не е било направено както трябва, тези намеси могат да бъдат неимоверно силни и неприятни.
Добре известно е на всички медиуми, че местата на древните храмове, където били извършвани магически ритуали, са винаги свръх заредени с психични сили. Тези сили не са непременно зли, но имат мощен стимулиращ ефект върху психичните центрове и раздвижват подсъзнателните импулси; и тъй като повечето от цивилизованите хора страдат в по-голяма или по-малка степен от това, което Фройд нарича потискане, такова едно раздвижване на подсъзнанието поражда чувство за дълбок смут. Ние не трябва непременно да приписваме злонамерени действия на място или на човек, който предизвиква у нас дискомфорт; може някаква психична сила с по-голяма наситеност, отколкото сме свикнали, да нарушава нашето равновесие.
Местата, където е имало манастири, преследвани и разтурени, също често са обсебени от психични сили. Груповият разум на дадена религиозна общност притежава мощен потенциал и когато той се разпръсква чрез дружните емоции на неговите членове, силите, освободени по този начин, не се разсейват лесно. Нещо повече, монасите – посветени в Мистериите на Иисус, не са давали с готовност свещените си обители на грабителите. Отново и отново до нас достигат предания за проклятията, които застигат грабителите на църковни земи. Това е широко известно в достатъчна степен, за да бъде дискутирано сега.
Има други факти във връзка със собствеността на Църквата, които не са толкова известни. Те засягат много чести психични прояви в църковните обители.
Църковните ритуали са в същността си церемониална магия, както признава дори такъв ортодоксален авторитет като Евелин Андърхил. Обикновеният божи служител не е много сведущ по въпросите и техниката на окултизма и следователно осъзнава в много малка степен своите действия. Какви влияния той извиква при олтара и на какви сили става проводник трябва да бъде разглеждано за всеки отделен случай. Човек, чието съзнание е в екстаз, предизвикан от даден ритуал, и който не знае как да запечата и изолира своята аура и да се върне към нормалното, е много податлив и готов за психическа инвазия.
Предмети, свързани с каквато и да е форма на церемониални действия, са неизменно високо заредени с магнетизъм и са в тясна зависимост от силите, на които са служили.
Но Християнството не е единствената религия, която магнетизира и освещава предметите на своите ритуали. Трябва да бъдем много предпазливи, когато разполагаме по стаите предмети, за които има вероятност да са свързани с култове, чиято природа не разбираме. Много от тях, разбира се, принадлежат на култа към кича и са посвестени на божество, не по-свирепо и ужасно от парите, но оригиналната рядкост е нещо съвсем различно.
Египтяните отдавали голямо значение на съхраняването на физическото тяло. Гробниците на велики хора, както е добре известно, били защитени чрез средства, криещи изненади, но не по-малко и чрез заклинания, а мощта и обсега на магията на египтяните са неща, които много малко хора могат да осъзнаят.
Посветеният обаче е горещо съветван да не скверни името, с което друг вярващ слави своя Бог, тъй като това е същата сила, която той самият почита, но представена от друг символ. Една стара арабска поговорка гласи: „Пътищата към Бог са многобройни като душите на синовете човешки.“ Ние трябва да питаем достатъчно съчувствие към битките на друга душа по пътя на светлината и да не оскверняваме нещата, които са осветени дори само от нейните надежди. Създателят на всички нас ще разбере тяхната значимост по-добре и като ги приеме ще ги обрече на вечността.
Има много европейци, които са силно привързани към Буда и държат по стаите си Неговите статуи. Едва ли има някой, който ще отрече, че влиянието на това велико същество, Светлината на Азия, е благородно и милостиво. Различно стоят нещата със статуите на Буда и те, ако са истински, изискват внимателен подход. Едно от най-злонамерените проявления на черната магия по света е вид изопачена форма на будизма.
Казваме това не за да уязвим тази почитана вяра, тъй като само липсата на възможност предотвратява Черната Меса да заеме тази съмнителна висота. В Тибетските манастири на сектата Дугпа има храмове, които притежават буквално хиляди статуи на Буда. По различно време един или друг от тези манастири е бил ограбван или от антагонистично настроени привърженици на други религии, или от китайски войници, които са разпръснали техните ценности. Да бъдеш притежател на някоя от тези статуи на Буда, магнетизирана от ритуалите на Дугпа, не е много приятно.
Не всеки случай на психическа намеса обаче възниква отвън. Популярен космически закон е, че всичко се движи кръгообразно и че каквито и сили да отпращаме навън и каквито и да е мисловни форми да извличаме от нашата аура, те ще се върнат при нас, освен ако не бъдат абсорбирани от обекта, към когото са адресирани.
Един от най-ефективните и най-широко практикувани методи на окултна защита е да откажем да реагираме на дадена атака – нито да я приемем, нито да неутрализираме силите, хвърлени срещу нас, като по този начин ги отправим обратно към техния източник.
Има определени форми на безумие, при които умопобърканите вярват, че са жертва на атака от невидими същества, които ги заплашват и унищожават. Така те предлагат основа за опасни инсинуации. Болните описват своите мъчители или посочват къде се намират те в стаята. Медиумът, който изследва такъв случай, често може да потвърди местонахождението на тези същества точно където посочва болният. Въпреки това, психологът може да се изпъчи и да докаже, извън всякакво съмнение, че т. нар. халюцинации са плод на потиснати инстинкти, които пораждат дисоциативни комплекси от идеи в собственото подсъзнание на пациента. Означава ли това, че медиумът е сбъркал като мисли, че усеща и възприема астрална форма? И психологът, и медиумът са прави и техните открития взаимно се обясняват. Това, което вижда медиумът, е дисоциативен комплекс, изпратен и излъчен от аурата като мисловна форма. На душевно болните може да се създаде астрално облекчение, като се разрушат мисловните форми, които ги заобикалят, но за нещастие, това облекчение е краткотрайно; тъй като, ако не се открие и лекува първопричината за болестта, щом се разрушат първоначалните мисловни форми, веднага се изграждат нови.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар