// Вие четете...

Роли в живота

Що е то „Държава в държавата“.

Soc23„Кредиторите имат по-добра памет от длъжниците. Дългът е най-лошият вид бедност“

Що е то „Държава в държавата“.

През турското робство евреите се концентрирали главно в Цариград, Солун, Смирна и Одрин. През 1478 г. Цариград наброявал 9517 мюсюлмански домакинства срещу 5162 християнски и 1647 еврейски, или общо 16 362. Преброяването от 1488-1489 г. показва в Цариград и Галата присъствие на 9776 християнски и еврейски семейства, което представлява около 40 000 души. През XVI в. обаче евреите в Цариград са вече около 30 000 и имали 44 синагоги!…
В Солун евреите съставлявали над 50% от населението на града. След изгонването им от Испания и Италия в града се настаняват 15000 евреи, които образуват нови самостоятелни квартали. По този начин от 1550 до 1912 г. евреите представляват от 30 до 50% от населението на Солун, който наред с Цариград, с около 100 хиляди евреи, се превръща в духовен център на балканското еврейство, наричан „майка на Израел“, „балкански Ерусалим“, „втори Ерусалим“ и т.н. През 1913 г. градът наброява 153 525 души, от които 61 439 евреи, 45 867 мюсюлмани, в това число и няколко хиляди ислямизирани евреи дьонме, 39 956 гърци и 6263 българи.
На базата на документи и анализи на съществуващи източници, Господинова твърди, че през XV и XVI в. Синедрионът и „князът на евреите в изгнание“ се намирали в Цариград, а по-късно се преместват в Солун; според авторката те са се местили непрекъснато от единия в другия град и обратно съгласно нуждите и заговорите на тайната им власт.
Еврейската авторка Рут Самуелс посочва ясно какви привилегии са ползвали евреите в Османската империя и как са участвали в управлението и политиката на страната:
„… Някои от немските евреи се преселват в Турция още преди испанските и португалските си събратя. Център на еврейския живот и търговска дейност става Солун, в северната част на покорената от турците Гърция.
Турските власти са доволни от идването на еврейските търговци, банкери и лекари от Испания и с готовност се възползват от опита и връзките на тези имигранти за укрепването на империята си. През XVI в. евреите заемат високи постове в Османската империя и нерядко са назначавани за дипломати и съветници на султана. Международните им връзки и познанията им в областта на финансите спомагат за развитието на турската търговия.
Сякаш се е върнал Златният век на мюсюлманска Испания, пренесен далеч на изток.
Посланици евреи са изпратени от Константинопол (по-късно Истанбул) при европейските владетели. Един от тях Шломо Ашкенази (по професия лекар) допринася за сключване на мирния договор между Турция и Венеция през 1574 година. Той обещава на Венеция турска помощ в случай на война с Испания. Точно по това време във Венеция надвисва заплахата от прогонване. Шломо Ашкенази, който е турски посланик във Венеция, постига отмяна на вече издадения указ. Благодарение на усилията му еврейската общност във Венеция е спасена…“.
Дейвид Дюк посочва причините венецианците да искат изгонване на евреите. В документи от XVI в. се посочва, че венецианските аристократи от това време гледали на еврейското лихварство като на средство за използване и унищожаване на гражданите на Венеция и други градове от еврейската престъпна клика. Венецианските власти въвели съответните ограничения върху икономическата дейност на евреите и установили максимална 5-процентна ставка върху заемите, отпускани от лихварите и банкерите.
Йосеф Наси от банкерското семейство Мендес, действащо в Португалия и Италия, станал финансов съветник на султан Сюлейман I (1520-1566 г.), а след неговата смърт служил сина му Селим II. За своите заслуги Йосеф (Йосиф) Наси издигнат за херцог на остров Наксос в Егейско море. Друг негов подарък е старинният град Тверия в Ерец – Израел, където някога са живели и преподавали учителите на законите на „Талмуда“.
Антонов обръща внимание, че „Наси“ е титлата на председателя на Синедриона.
Следователно освен пръв съветник и министър на султана Йосиф Наси е и глава на световното еврейство по това време, което обяснява огромните му международни връзки и влияние. Опирайки се на други източници, Антонов подчертава, че не непразно според плановете на подготвяните от гърците и българите въстания първо е трябвало да бъде убит Йосиф Наси като главен враг на балканските народи.
С разширяване броя на проучваните документи и източници (османски, еврейски, български, гръцки, венециански, френски и др.) в геометрична прогресия нарастват и фактите, че евреите са участвали пряко и в управлението на Османската империя на най-висше ниво. Следователно те носят и съответната тежка отговорност и вина наравно с турците, за геноцидната политика на империята, най-вече срещу българите! Османският владетел – султанът, управлявал държавата си с помощта на един висш сановник: великия везир. От четиридесет и седем велики везири, които се изреждат между 1453 и 1623 г. десет са с еврейски произход!
Начело на всички турски евреи стоял върховният равин („ха-хам баши“), който бивал утвърждаван на тази длъжност от султана. Този равин, като представител на еврейството, имал правото да заседава в държавния съвет на Турция. Стратегическите задачи обаче се поставяли и решавали както винаги от тайното еврейско правителство – Синедриона, който действува на принципа „държава в държавата“. Именно Синедрионът издействал в Османската империя еврейските въпроси да се решават от равинския съд. Според Израел Шахак:
,,…В Отоманската империя властта на равинските съдилища била изключително силна и същевременно най-гибелна и зловредна…“. Действието на тези еврейски съдилища отделно от османската юрисдикция доказва особените привилегии, от които са се ползвали „богоборците“ в рамките на държавата.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар