// Вие четете...

Морал и Православие

Що е грях?

OLYMPUS DIGITAL CAMERA„Отначало ще избягваш лъжата, а после ще почнеш да бягаш от истината.“

Що е грях?

Св. ап. Йоан Богослов го определя така „Грехът е беззаконие.“ Това означава, че той е нарушение на Божия закон, на нравствения закон. Грехът за първи път оплита като паяжина; ако го повторим, паяжината става мрежа; ако продължаваме да го вършим, мрежата се превръща в желязна клетка и най-накрая във верига. Може да се каже също, че в началото грехът е чужденец, после става гост; ако свикнем с него като с нещо обикновено, той вече е хазаин, господар, а ние съответно – слуги, роби.
Грехът е като бацил, който бързо уврежда тялото, ако не се вземат необходимите мерки. Светите праведници с търпение и с вяра са приемали страданията, защото знаели, че чрез тях се очиствали духовно. Пример за това е св. Макарий Египетски, който живеел в една пещера край Александрия, молел се на Бога и плетял кошници, за да се изхранва. Скоро обаче над тихата пещера се извила страшна буря. Някаква си девица в града била заченала извън брачно и от срам, за да предпази мъжа до себе си, посочила като виновник св. Макарий. Жителите на града били потресени и се чудели, как е възможно един Божи угодник да стори това. Родителите на девойката довели светеца в града и го повели по най-многолюдните улици. Хората се споглеждали и се смеели, други го замервали с камъни, а трети го заплювали в лицето. Така опозорен той вървял с наведена глава, без да се оправдава, охулен от всички, тайно се молел на Бога.
Вечерта градския съд решил: Макарий да поеме издръжката на девойката и детето, когато се роди. Тогава светецът се върнал в пещерата, оставайки сам, помолил се и пак заплел кошници, като разплакан си говорел сам на себе си. „Макарий, Макарий, не ти се полага вече да спиш толкова, колкото досега. Отсега нататък ще трябва да работиш двойно повече, защото имаш да издържаш жена, а после и дете.“
Така безропотно носел тежкия си и позорен кръст, допуснат му от Бога, като всяка седмица пращал издръжката на девойката. Господ обаче скоро явил невинността на своя угодник. Дошло време девойката да ражда. Замъчила се тя, а часовете минавали, мъките й се усилвали и в такива жестоки страдания минали няколко дни. Изправена пред смъртта, тя осъзнала, че всичко това й се случва заради невинния праведник. Разкаяла се пред Бога, изповядала всичко и съобщила кой е истинския баща на детето и още на часа родила. Родителите й и близките й били страшно смутени и уплашени. Те също започнали да се разкайват, че така жестоко са поругали един невинен човек. Всички се чудели на търпението му. Спомнили си как безропотно понесъл позора, как се оставил да бъде подиграван и оплюван и как не се оправдавал. Решили да отидат при него за прошка. Един верен приятел на светеца ги изпреварил и като дошъл при него му казал: „Радвай се отче Макарий, твоята ненавист излезе на яве!“ – и му разказал всичко, известявайки го, че много хора от града идват, за да му се извинят. А св. Макарий вместо да се зарадва, извикал: „Горко ми, защото изгубих небесната награда!“ И избягал на друго място в гората, за да не бъде прославен от хората.
Когато се измъчваме и страдаме мислим, че е несправедливо, ние ядем от ада. Св Йоан Златоуст е казал: „Когато някой постъпва с нас несправедливо, той става наш благодетел, защото внася влогове на наше име в Божията каса и ние радваме дявола не толкова, когато грешим, когато се отчайваме.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар